МУЗЕЙ НА ИСТОРИЯТА НА ФИЗИЧЕСКАТА КУЛТУРА И СПОРТА
Музеят на физическата култура и спорта е уникално място, което събира под един покрив живата история на спортното движение у нас – от първите туристически дружества в края на XIX век до рекордите и олимпийските медали на българските шампиони в съвременната ера. Разположен в една от специално пригодените зали на Националния стадион „Васил Левски“ – арена, свидетел на десетки спортни триумфи, музейният комплекс съчетава документални свидетелства, трофеи, спортна екипировка, медали и незабравими фотографии.
Посещението тук е истинско пътуване през годините, където посетителите могат да проследят как българският спорт се развива в крак със световните тенденции и как родните спортисти се превръщат в легенди на олимпийската сцена.
I. Раждането на идеята – история на музея
Началото – Идеята за създаване на музей, който да съхранява историята на българския спорт, възниква в годините след Втората световна война, когато страната ни започва да постига първите си значими успехи на международни състезания. Необходимостта да се пазят личните вещи, купи и архиви на българските спортисти става все по-очевидна.
Официално откриване – На 30 март 1962 г. се открива първата експозиция в Спортната палата в София – знаков център за спортните институции по онова време. Това събитие поставя началото на системното събиране и популяризиране на богатото спортно наследство. С годините колекциите се разрастват, благодарение на огромното доверие, което спортисти и спортни деятели гласуват на музея, дарявайки лични трофеи, снимки, грамоти и документи.
II. Фондове и дарители – съкровищата на българския спорт
Днес фондовете на музея включват стотици оригинални експонати, придобити главно чрез дарения. Това го прави не просто хранилище на предмети, а храм на спортния дух и на патриотизма.
Сред най-известните дарители са:
- Христо Стоичков – носител на Златната топка и емблематична фигура за българския футбол.
- Йорданка Благоева – първата българка, подобрила световен рекорд по лека атлетика.
- Весела Лечева – олимпийска медалистка по спортна стрелба и видна обществена личност.
- Здравка Йорданова – олимпийска шампионка по гребане.
- Тодор Симов – велик волейболист, предоставил програми, медали и отличия от златните години на българския волейбол.
Освен известни спортисти, в дарителските списъци откриваме и имената на бележити спортни деятели и треньори като ген. Владимир Стойчев и Крум Лекарски. Тяхната визия и отдаденост поставят основите на спортното движение у нас още в първите десетилетия на XX век.
IV. Най-емблематични експонати – от първия велосипед до олимпийски рекорди
Фондовете на музея включват повече от 500 експоната, които могат да се разгледат по тематичен и хронологичен ред.
Съществени акценти в постоянната експозиция:
- Копие на първия български велосипед, внесен в края на XIX век, когато колоезденето започва да се популяризира като масов спорт и средство за отдих.
- Лични вещи на Дан Колов – безспорният крал на световната борба, чиято легенда се предава и до днес. Сред тях са негови лични награди и предмети, съхранили духа на безстрашието и силата.
- Награди и предмети на Никола Петров, друг велик български борец, световен шампион по класическа борба, един от първите световни победители за страната ни.
- Фехтовален костюм от Олимпийските игри в Амстердам през 1928 г. – едно от първите свидетелства за участието на България на Олимпиада.
- Колекции от купи и медали, които показват над 100-годишния път на спортната ни слава.
- Олимпийските медали – най-ценната част на колекцията:
- Манол Манолов – бронзов медал по футбол от Мелбърн 1956 г.
- Диана Йоргова – сребърен медал по лека атлетика от Мюнхен 1972 г.
- Йорданка Благоева – сребърни и бронзови медали от Мюнхен и Монреал.
- Красимира Гюрова и женският баскетболен отбор – бронз от Монреал 1976 г., първото включване на женския баскетбол в Олимпийските игри.
Един от най-скъпоценните експонати е оригинална фотография от 1894 г., запечатала швейцарските учители по гимнастика, дошли у нас по покана на Министерството на народното просвещение. Тези педагози са разпределени в големите гимназии и училища в страната, за да преподават гимнастика и физическо възпитание. Именно те поставят основите на организираното движение за масов спорт и създават първите клубове и спортни дружества.
V. Практическа информация за посещение
Адрес: Национален стадион „Васил Левски“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 38, София
Как се стига: Лесен достъп с метро (станция „Стадион Васил Левски“), автобуси и тролеи.
Работно време: Препоръчва се предварителна уговорка за посещения, особено за групи, ученици и организирани обиколки.
Вход: Обикновено безплатен или символичен.
Печат за 100-те национални обекта: Наличен е на място – не забравяйте туристическата си книжка!
За контакти и резервации: Може да се свържете с управата на Националния стадион или със служителите в музея.
Защо да го посетите?
- За да се срещнете отблизо с легендарни имена, които са вдъхновявали и продължават да вдъхновяват.
- За да се докоснете до оригинални предмети и артефакти, които носят духа на спорта от XIX век до наши дни.
- За да предадете на децата си любов към спорта, дисциплината и гордостта да бъдеш българин.
Музеят на физическата култура и спорта не е просто място за изложени трофеи – той е духовен мост между миналото и бъдещето на спорта в България. За младите поколения това е възможност да видят истинските символи на успеха, дисциплината и родолюбието. За ветераните и спортните дейци – признание за труда и усилията им.
С включването му в списъка на 100-те национални туристически обекта, музеят затвърждава своя статут като част от националната културна памет и туристическа карта на страната.
Музеят на физическата култура и спорта е безценен пазител на националната спортна памет. Всеки медал, всяка снимка и всяка купа разказват историята на усилия, лишения, победи и мечти. Тук величието на Дан Колов, лекотата на Йорданка Благоева и духът на Христо Стоичков остават завинаги живи, за да напомнят на идните поколения, че славата идва с труд, чест и любов към Родината.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК