СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ “МИСИОНИС”

Сред вълнообразните хълмове на Преславската планина, едва на седем километра западно от съвременния град Търговище, лежат потънали в забрава и обрасли с вековни гори останките на един от малкото средновековни градове у нас, споменати в класически арабски географски източници – Мисионис. Наричан още „градът-призрак“ на българското средновековие, той е съхранил пластове история, разказващи за смяната на култури и цивилизации, за възхода на българската държавност и за драматичната ѝ отбрана пред османското нашествие.

Днес Мисионис е включен в Стоте национални туристически обекта и е истински магнит за любителите на историята, археологията и пешеходния културен туризъм.

Кратка хронология на Мисионис:

• V-VI век – възникване като ранновизантийско укрепление, част от североизточната отбранителна система на Византия.
• VII век – вероятно е разрушен при славяно-аварските нашествия.
• IX-X век – възраждане като българско селище, тясно свързано с Велики Преслав.
• XI-XII век – разцвет по време на византийската власт и активна търговия по пътя Константинопол – Дунав.
• 1153 г. – споменат три пъти в „Географията на ал-Идриси“.
• 1185 г. – влиза в пределите на Втората българска държава.
• XIII век – нов разцвет, разширение на градската площ.
• XIV век – упадък и падане под османска власт, крепостта е изгорена след героична съпротива.
• 1962 г. – начало на археологическите разкопки.
• 2004 г. – възобновяване на проучванията с нови открития.

II. Географско местоположение и природни дадености

Мисионис заема стратегическо разположение на възвишението Крумово кале, разположено при северния изход на живописния пролом на река Врана, която прорязва източните склонове на Стара планина (тук наричана Преславска планина). Този естествен проход е служил векове наред като врата между Дунавската равнина и вътрешността на Балканския полуостров.

Релефът – стръмни склонове, високи платообразни хълмове и гъсти гори – е предоставял отлични условия за изграждане на укрепления. В района се срещат местни варовикови и пясъчникови скали, подходящи за градеж на масивни крепостни стени и монументални сгради.

III. Кратък преглед на ранната история

Късна античност и ранновизантийски период

Още през V-VI век тук се оформя мощна крепост, част от византийската отбранителна линия срещу нахлуванията на варварски племена от север. Разкопките свидетелстват за добре запазени стени с височина до 4 метра, изградени от местен камък, споен с хоросан. Сградите вътре – жилищни, административни, военни помещения – подсказват, че тук са се помещавали не само военни гарнизони, но и цивилно население.

Мисионис вероятно е изпълнявал двойна функция – стражеви пункт и търговско средище за обмен между Византия и северните племена отвъд Дунав. Свидетелство за духовния живот през тази епоха са няколко раннохристиянски църкви, включително голяма базилика с кръщелна.

Падането през VII век

Историческите данни и археологическите слоеве показват, че през VII век градът вероятно е пострадал сериозно или дори е изоставен в резултат на славяно-аварските нашествия. Селищният живот замира за известно време, но остатъците от крепостните стени и храмовете оцеляват.

IV. Средновековен разцвет и Втора българска държава

Раждане на нов град върху античните руини

През IX-X век животът тук се възражда. Според археологическите данни върху руините на ранновизантийския град се формира средновековно българско селище. Тясната му близост с Велики Преслав (столица на Първото българско царство) и удобният проход към Дунавската равнина го превръщат в важно военно и икономическо звено.

През XI-XII век, въпреки византийската власт в българските земи, Мисионис запазва своето значение като търговски пункт по маршрута Константинопол – Дунав. Тогава вероятно тук се събират търговци от различни посоки: от север идват стоки от славянските княжества, от изток – изделия от Причерноморието, а от юг – продукти от византийските пазари.

Свидетелството на Мохамед ал-Идриси

През 1153 г. арабският географ и картограф Мохамед ал-Идриси, един от най-известните учени на средновековния ислям, завършва в двореца на крал Рожер II своя грандиозен труд. Книгата описва обширно и българските земи. Ал-Идриси споменава Мисионис три пъти, което е рядко за неговата работа. Това е сигурен индикатор за важността на града.

Според описанието му Мисионис е многолюден, оживен град с оживени пазари и природни богатства, от които местните извличали значителни приходи. Градът се намирал в подножието на планина, вероятно Преславската. Ал-Идриси не дава категоричен отговор дали Мисионис не е столица на Мизия – старата римска провинция. Той посочва разстоянията до други селища като Ниш, Видин, Ловеч, Разград, което днес е безценна отправна точка за археолозите.

V. Героичната съпротива срещу османците

След процъфтяването през XIII век настъпва период на упадък през XIV век. Вероятно местните общности страдат от политическата нестабилност в Търновското царство и нарастващия натиск на османците. В османски хроники, особено в писанията на Мехмед Нешри, се споменава крепостта Кос Ова, която поради описаното местоположение се идентифицира с Мисионис.

През 1393 г., след превземането на Шумен, войските на везира Али паша се отправят към Търново. По пътя се натъкват на непристъпната Кос Ова, чийто управител гордо отхвърля призива да се предаде. След тежка обсада крепостта пада, опожарена е, а жителите ѝ са заробени. Така завършва една славна епоха, но споменът за съпротивата остава.

VI. Откритията на Карел Шкорпил и археолозите

Първи Карел Шкорпил в края на XIX век предполага, че Мисионис е разположен при Крумово кале. През 1962 г. Димитър Овчаров открива запазени крепостни стени и мащабен комплекс от сгради: църква с кръщелна, жилищни и административни помещения, кули и порти. В подножието са разкрити фрагменти от антична каменна пластика, римска керамика и средновековни некрополи.

През 2004 г. археологът Ангел Конаклиев възобновява проучванията. Той доказва, че градът е бил значително по-голям – около 200 декара. Открити са нови крепостни стени, които подсказват за квартали извън първоначалната крепост. Това доказва разрастването на Мисионис в икономически и демографски план.

Най-интересното откритие на Конаклиев е третата раннохристиянска църква извън крепостта. Тя впечатлява с размерите си – 34 м дължина и 10,5 м ширина, с дебели до 1 м стени и прецизно обработени блокове. Вътрешността е разделена с колонади, а пода е от тухли с отпечатъци от полиелея, паднал при пожара, разрушил храма. Съхранената каменна седалка за архиерея и реликварият в олтара предполагат, че това е било епископско седалище.

VII. Практическа информация за посетители

Как да стигнете: Мисионис се намира само на 7 км от град Търговище – по пътя за прохода „Боаза“. До обекта води маркирана туристическа пътека. Има удобни места за пикник и разходка.

Какво да видите:

• Руините на крепостните стени и бойните кули.
• Останките от църквата с кръщелна и епископската катедрала.
• Панорамата към пролома на река Врана и околните хълмове.
• Информационни табели и маршрути, подготвени от Регионалния исторически музей – Търговище.

Съвет: Носете удобни обувки и вода – местността е хълмиста и предлага приятни преходи сред сенчести гори и открити панорамни гледки.

Мисионис е не просто археологически обект – той е жива връзка с миналото, със смелостта и силата на хората, които са го населявали. Всеки камък, всяка тухла и отпечатък от полиелей разказват за поколения българи, които са изграждали, пазили и бранили своята земя. Да се изкачиш по склоновете на Крумово кале днес означава да прекрачиш прага на хилядолетна история – история, която продължава да се разкрива и днес благодарение на труда на археолозите и уважението на съвременните посетители.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК