НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ
Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) е най-голямата институция в България, посветена на археологически изследвания и опазване на културното наследство. Той съчетава ролята на водещ научен център с функциите на музей, който представя хилядолетната история на българските земи на хиляди посетители всяка година.
I. Произход и създаване
Народен музей: първите стъпки
Началото на музейното дело в България е поставено през 1892 г., когато Народният музей е създаден като самостоятелна институция. Той се отделя от Народната библиотека, където първоначално е функционирал Отдел за ценности, основан още през 1879 г.
Първият директор е чехът Вацлав Добруски — виден учен и археолог, който полага основите на организирането, съхранението и експонирането на археологически находки. Народният музей официално отваря врати за посетители през 1905 г., а неговото седалище става сградата на бившата Буюк джамия — една от най-големите средновековни постройки в София.
Български археологически институт
През ноември 1920 г. след дълги обществени обсъждания е основан Българският археологически институт (БАИ) — първият специализиран научноизследователски институт по археология в страната. Сред основателите личат имената на някои от най-видните български учени: проф. Богдан Филов, проф. Гаврил Кацаров, проф. Йордан Иванов, братята Карел и Херменгилд Шкорпил, проф. Васил Златарски и много други.
Институтът е създаден по западноевропейски модел и бързо се утвърждава като научен център със значима международна дейност — обменя издания, осъществява проекти и изгражда библиотека с хиляди томове специализирана литература.
Обединение и развитие след 1948 г.
След края на Втората световна война, през 1948 г., в рамките на преструктурирането на БАН по съветски образец, Археологическият музей и Българският археологически институт се обединяват в една институция — Археологически институт с музей (АИМ). Така се създава единен научен и културен център, който поема проучвателната, изследователската и експозиционната дейност.
През следващите десетилетия институтът развива активна теренна работа и става водеща организация при археологическите разкопки в страната. Освен че съхранява и анализира находките, НАИМ-БАН организира и редица научни форуми и издава научни трудове.
През 1974 г. са създадени два регионални филиала — във Велико Търново и Шумен, за да обхванат по-добре археологическите проучвания в Северна България.
II. История на музейната сграда
От храм до музей
Сградата, в която днес се помещава Националният археологически музей, е историческият османски архитектурен паметник — Буюк джамия или „Коджа Махмуд паша джамиси“. Тя е построена по заповед на великия везир на султан Мурад II — Махмуд паша, който през 1451 г. пренася столицата на Румелия от Одрин в София.
Строежът започва през 1451 г. и продължава цели 43 години, като завършва през 1494 г., 20 години след смъртта на Махмуд паша. Архитектурно сградата е типична ниско-куполна джамия с девет секторни купола и вътрешен двор.
След Освобождението джамията е изоставена и порутена. По време на управлението на митрополит Климент като министър-председател, се решава сградата да бъде предоставена за нуждите на Публичната библиотека (от 1880 до 1893 г.). След това тя е преустроена за новооткрития Народен музей.
Преживени трудности
Сградата оцелява при бомбардировките над София през 1944 г., макар че са нанесени сериозни щети върху покрива и архивите. Пълен ремонт започва чак през 1993 г. и продължава на етапи до 2005 г. Сградата на музея днес е третата най-стара сграда в центъра на София след ротондата „Свети Георги“ (IV в.) и базиликата „Света София“ (IV–VI в.).
III. Експозиции и колекции
Днес музеят съхранява една от най-богатите археологически и нумизматични колекции на Балканите. Той разполага с пет основни зали:
- Централна зала — включва артефакти от различни епохи: антични статуи, надписи, архитектурни елементи.
- Зала Праистория — представя предмети от каменната, неолитната, енеолитната и бронзовата епоха.
- Средновековие — акцентира върху средновековните български държави и техните културни и военни артефакти.
- Трезорна зала — показва най-ценните съкровища — златни и сребърни накити, масивни съдове и уникални находки.
- Временна изложбена зала — посреща гостуващи експозиции и тематични изложби.
Музеят притежава над 300 000 нумизматични единици — най-богатата колекция в България.
IV. Структура и научна дейност
Научни звена
НАИМ-БАН е организиран в специализирани секции:
- Секция за праистория
- Секция за тракийска археология
- Секция за антична археология
- Секция за средновековна археология
- Секция за нумизматика и епиграфика
- Проблемна група за интердисциплинарни изследвания
Специализирани звена
Към института функционират:
- Лаборатория за анализи, консервация и реставрация
- Научен архив
- Редакционно-издателска група
- Отдели „Експозиции“ и „Фондове“
- Регионални филиали във Велико Търново и Шумен
През 2004 г. НАИМ-БАН изпълнява 45 научни проекта, от които част са финансирани от чуждестранни фондове.
V. Практическа информация за посетители
Работно време:
- Всеки ден от 10:00 до 18:00 ч.
- Последен вход — 30 минути преди затваряне.
- Затворен на официални празници и понякога при подготовка на изложби.
Билети:
- Възрастни: ~10–12 лв.
- Ученици и студенти: ~2–4 лв.
- Семейни и групови билети: преференциални цени
- За деца под 7 г. и хора с увреждания: безплатен вход
Фотографиране: Разрешено е без светкавица, при заплащане на символична такса.
Контакти:
- Тел.: +359 2 988 24 06
- Официален сайт: www.naim.bg
- Facebook страница: НАИМ-БАН
Как да стигнете:
- Метро: станция „Сердика“
- Автобуси/тролеи: спирки около площад „Света Неделя“
- Паркинг: ограничени места в района, препоръчително е използването на градски транспорт.
Днес НАИМ-БАН продължава да бъде водещо научно и културно средище. Институтът има ключова роля в изследването и опазването на движими и недвижими паметници на културата, в подготовката на експедиции, реставрацията на находки и тяхното популяризиране чрез изложби и научни публикации. Музеят е мост между миналото и настоящето, разкривайки пред обществото богатата история на българските земи — от праисторическите селища и тракийските съкровища до средновековните български царства.
Националният археологически институт с музей при БАН е сърцето на българската археология — свидетел и пазител на културното ни наследство. Със своите експозиции, изследвания и образователни инициативи, той продължава да вдъхновява поколения посетители, учени и любители на историята.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК