НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ

Националната галерия е безспорно най-голямата и най-представителна институция за изобразително изкуство в България. С нея се свързва не само богатата история на българската живопис, скулптура и графика, но и представянето на световното изкуство пред българската публика. Галерията е сред най-важните духовни и туристически центрове на страната и се гордее със своята мисия да съхранява, изследва и популяризира културното наследство.

I. Локация: Символът на столицата

Националната галерия е разположена в сърцето на София – в бившия Царски дворец, сградата, която от самото си създаване е символ на държавността, а днес – на културата. Веднага след Освобождението София се превръща в столица на Княжество България и възниква необходимостта от представителна резиденция за монарха. Построен по проект на австрийски и български архитекти, дворецът е завършен през 1882 г. и многократно разширяван след това.

Архитектура и художествена стойност

Архитектурният стил на двореца е изискан – съчетава неоренесансови, барокови и елементи на сецесиона. Главната фасада, балконите с ажурни парапети, масивните каменни орнаменти и богато декорираните интериори придават на сградата европейски облик и я свързват с архитектурата на Виена и Будапеща. След обявяването на Народна република България през 1946 г. дворецът престава да бъде резиденция и получава нова, културна функция.

II. Историческо развитие: над 75 години пазител на художествената памет

Софийската градска художествена галерия – зачатък на националната сбирка

Първоначалните стъпки към създаването на национална художествена колекция започват още през 1920-те години със Софийската градска художествена галерия. В периода между двете световни войни в България се полагат основите на съвременното музейно дело. С нарастването на фондовете и значението на изкуството се налага идеята за създаване на централен художествен музей.

Създаване и утвърждаване

През 1948 г., с постановление на Министерския съвет, се основава Националната художествена галерия като приемник на градската. Основната част от колекциите е пренесена в Царския дворец през 1952 г. В първите години основна цел е събирането на произведения от различни периоди – икони, ренесансова живопис, творби от Възраждането, модернистични течения от първата половина на XX век.

С течение на десетилетията галерията не само натрупва най-голямата художествена сбирка в страната, но и става основна институция за научни изследвания върху българското изкуство.

Създаване на Национален музеен комплекс

Исторически повратен момент настъпва през 2014 г., когато Националният музей на българското изобразително изкуство и Националната галерия за чуждестранно изкуство се обединяват под една структура – Национална галерия. През 2015 г. отваря врати Квадрат 500, който се превръща в „българския Лувър“. Така се поставя началото на нова модерна концепция – единен комплекс, разпръснат в различни пространства с уникална тематична идентичност.

III. Богатство на колекциите: над 50 000 произведения от всички жанрове

Общо описание

Днес Националната галерия съхранява над 50 000 художествени произведения: живопис, скулптура, графика, приложно и съвременно изкуство, както и уникална колекция от християнско изкуство, призната за една от най-богатите на Балканите. Колекциите обхващат периоди от IV век до XXI век и включват:

• Възрожденска иконопис и дърворезба;
• Модерна българска живопис: Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Илия Петров, Дечко Узунов;
• Европейско изкуство: графики на Рембранд, Гоя, скулптури на Роден;
• Източно изкуство – японски гравюри, индийски миниатюри, тибетски танки;
• Африкански ритуални маски и артефакти;
• Съвременно изкуство – мултимедия, инсталации, фотография.

Примери за знакови произведения

• „Жетварка“ на Владимир Димитров – Майстора – един от шедьоврите, символизиращи българската живописна традиция.
• „Портрет на Гео Милев“ от Кирил Цонев – емблематична творба, отразяваща духа на авангардното поколение.
• Икона „Св. Георги на кон“ от Тревненската школа – образец на майсторството на възрожденските иконописци.
• Скулптура „Майка“ на Андрей Николов – впечатляваща със своята пластична изразителност.

IV. Структура и филиали: къде да видите Националната галерия

1) Двореца

• Постоянна експозиция на българска живопис и скулптура от Възраждането до 60-те години.
• Временни изложби – от големи ретроспективи до кураторски проекти.
• Концертни и публични събития в балната зала.

2) Квадрат 500

• Над 2 000 произведения в 28 зали.
• Тематично подредени експозиции: „Изкуство на Балканите“, „Европейско изкуство XV–XX век“, „Източно изкуство“, „Съвременно изкуство“.
• Посещения с екскурзовод или индивидуално.

3) Музей за християнско изкуство

• Една от най-богатите иконни сбирки в Източна Европа.
• Постоянна експозиция: икони, църковна утвар, ръкописи, фрагменти от стенописи.
• Локация: криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“.

4) Музей на изкуството от социализма

• Постоянна експозиция на монументална скулптура и соцреализъм.
• Над 70 монументални творби в открития парк.
• Временни изложби и лекции за този специфичен период.

5) Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство

• Сграда с индустриална история.
• Експозиции на видеоарт, фотография, инсталации.
• Резиденции за артисти и партньорски проекти с чуждестранни галерии.

6) Къщи-музеи

• Вера Недкова – една от първите жени модернистки в България.
• Никола Танев – известен с живописните си пейзажи.
• Иван Лазаров и Андрей Николов – скулптури и оригинални ателиета.

V. Дейности, събития и образователна мисия

Националната галерия е не само място за съзерцание на изкуство, но и активен културен форум. Тук се провеждат:

• Временни експозиции от световни музеи (Лувър, Прадо, Ермитаж).
• Арт работилници за деца и ученици.
• Семинари и лекции с изкуствоведи.
• Концерти, камерни представления и срещи с творци.
• Публични дискусии за актуални теми в изкуството.

VI. Полезна информация за посетители

Адреси:

• Двореца: пл. „Княз Александър I“ № 1
• Квадрат 500: пл. „Св. Александър Невски“ и ул. „19-ти февруари“ № 1

Работно време: Вторник – неделя, 10:00 – 18:00. Понеделник – почивен ден.

Цени на билети: Възрастни, студенти, пенсионери, групови намаления. Входът за ученици често е безплатен или символичен.

Услуги:

• Екскурзоводски беседи на български и чужди езици.
• Магазини за сувенири и каталози.
• Достъп за хора с намалена подвижност.

Днес Националната галерия не е просто музей – тя е пазител на културната памет, учебна среда за поколения млади творци и сцена за среща между традицията и съвременното изкуство. Тя е едновременно огледало на историята и прозорец към новото, а нейните филиали канят посетители да открият богатството на българската и световната художествена съкровищница.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК