НАЦИОНАЛЕН АНТРОПОЛОГИЧЕН МУЗЕЙ
Националният антропологичен музей е една от най-новите, но и най-оригинални музейни институции в България. Официално е открит на 21 март 2007 г. и функционира като неразделна част от мрежата от научни музеи към Българската академия на науките (БАН).
Музеят е под патронажа и административното управление на Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей (ИЕМПАМ-БАН) – водещо българско звено за фундаментални и приложни изследвания в сферата на анатомията, антропологията, морфологията и патологията.
Учредяването на музея отразява нарастващата необходимост науката да излезе от тесните рамки на лабораториите и архивите и да достигне до широката публика. Една от основните мисии е да представи по достъпен начин резултатите от десетилетия изследвания на българските антрополози и археолози и да запази за бъдещите поколения материалните свидетелства за биологичната и културна история на населението, населявало днешните български земи.
Националният антропологичен музей е разположен в София, на булевард „Цариградско шосе“ № 73, в непосредствена близост до сградата на Министерството на външните работи. Благодарение на това стратегическо местоположение музеят е леснодостъпен за посетители от цялата страна и чуждестранни гости, които често го посещават като част от обиколката на столицата.
Самата сграда е функционално оборудвана за нуждите на съвременен музей – с постоянна експозиционна зала, лаборатории за консервация и обработка на находки, хранилище за костницата и специализирани помещения за временни изложби, лекции и срещи със студенти.
I. Същност и богатство на колекциите
Хронологическа структура на експозицията
Постоянната експозиция е организирана така, че да представя непрекъснатата антропологична линия от праисторически времена до новата история. Основните тематични акценти са подредени хронологично в четири големи раздела:
- Праистория – тук са представени първите обитатели на българските земи още от времето на палеолита и неолита, когато се формират първите земеделски общности.
- Античност – периодът на траките, гръцкото влияние и римската империя, където посетителите могат да видят възстановени лица на хора, живели в тракийски гробници и могили.
- Средновековие – времето на Първото и Второто българско царство, когато се формира националната идентичност и културен код.
- Възраждане – лицата на възрожденците и революционерите, които поставят основите на модерната българска държава.
Уникалността на възстановките – методът на проф. Йордан Йорданов
Една от най-забележителните черти на музея е, че всички възстановени лица са създадени по методологията на М. М. Герасимов, световноизвестен съветски антрополог и скулптор, разработил уникална техника за реконструкция на меките тъкани по черепа.
В България единственият специалист, който прилага този метод на високо научно ниво, е проф. Йордан Йорданов. Неговите реконструкции съчетават прецизна анатомична експертиза с художествен усет и задълбочено познаване на историческия контекст.
За да добият посетителите представа за този сложен процес, в музея има специална витрина, която показва стъпка по стъпка изграждането на образите – от гипсовия отпечатък на черепа, през изграждането на мускулната маса и меките тъкани, до финалното моделиране на лицето, косата и израза.
II. Акценти от постоянната експозиция
Сред десетките възстановки се открояват някои от най-запомнящите се и важни за българската история образи:
Жрецът от Варненския халколитен некропол (гроб № 43) – считан за най-стария пример за социална йерархия и притежание на богатство в Европа, заради намереното злато.
Тракийската принцеса от Могиланската могила, Враца – възстановка на знатна тракийка с погребални дарове и предмети от елита на тракийското общество.
Цар Калоян (1168 – 1207 г.) – владетелят, който възражда българската държава след византийското владичество и побеждава латинските кръстоносци.
Цар Самуил (†1014 г.) – символ на съпротивата срещу византийската империя и патриотизма на средновековните българи.
Чъргубиля Мостич – високопоставен болярин, за когото се смята, че е бил съветник на цар Симеон Велики.
Възрожденци като Захари Стоянов и Георги Раковски – възстановките им връщат живот на борците за национално освобождение, чиито портрети са се запазили само като гравюри или описания.
Националната антропологична костница – база данни за бъдещето
Към музея е създадена национална антропологична костница, която представлява научен фонд от хиляди човешки останки, открити при археологически разкопки в цяла България.
Скелетните останки се съхраняват при контролирани условия и са предмет на изследвания в различни дисциплини: физическа антропология, палеопатология, генетика, демография.
Благодарение на тази база учени могат да изследват промените в физическите характеристики, да проследят болести и хранителен режим, да изготвят ДНК профили и да реконструират роднински и миграционни връзки.
Погребални практики и реконструкции на гробове
Музеят показва не само лицата на хората, но и начина, по който са били изпращани в отвъдното.
В няколко витрини са възстановени реални гробове, намерени в различни археологически обекти. Така посетителите могат да видят:
- Полагане тип „хокер“ (ембрионална поза) – характерно за праисторически погребения и изразяващо вярвания за кръговрата на живота.
- Християнски погребения – със скръстени ръце върху гърдите, символ на християнската религиозна традиция и възгледи за отвъдния живот.
III. Научна, образователна и обществена роля
Националният антропологичен музей изпълнява важна мисия не само като експозиционен център, но и като научна и образователна институция.
Той е отворен за сътрудничество с университети, училища, културни организации и международни институции. Организират се:
- Лекции и уъркшопи за студенти по археология, история и биология.
- Временни тематични изложби с гостуващи експонати.
- Популярни научни събития, които приближават науката до широката публика.
IV. Практическа информация за посетители
Адрес: Национален антропологичен музей, бул. „Цариградско шосе“ № 73, София
Работно време: Обикновено музеят работи през делнични дни, но може да има различни часове за групови посещения, така че се препоръчва предварителна проверка на сайта или по телефон.
Вход: Таксите за вход са символични и достъпни за ученици, студенти и пенсионери. За групови посещения и ученици често се предлагат тематични обиколки с екскурзовод.
Контакти: Телефон и имейл за запитвания могат да бъдат намерени на официалния сайт на Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН.
Полезно е да знаете:
- Музеят няма голям паркинг, но наоколо има възможност за кратковременно паркиране.
- Снимането в залите е позволено само при спазване на указанията на уредниците.
Националният антропологичен музей е уникално място, където науката среща историята и художествената реконструкция. Всеки посетител получава шанс да „срещне“ очи в очи хора, живели преди хиляди години, да проследи тяхната биологична и културна еволюция и да усети връзката между поколенията. Това е не просто музей – това е мост към миналото, изграден от костите, лицата и историите на нашите предци.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
