НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

Националният исторически музей (НИМ) е не просто най-големият музей в България, но и един от водещите културни и научни центрове на Балканите, посветен на съхранението, изследването и популяризирането на движимото културно наследство на българските земи. Създаден през 1973 г., днес музеят притежава над 650 000 единици — археологически паметници, етнографски предмети, ръкописи, произведения на изкуството, документи и уникални фотографии, които разкриват богатата, сложна и често драматична история на българската държавност и култура.

Мисията на музея е не само да събира и опазва артефакти, но и да ги превръща в живо знание — чрез изложби, научни изследвания, публикации и образователни инициативи за всички възрасти.

I. История на създаването и развитието

Първи идеи

Още в края на 60-те години българската академична общност и държавата осъзнават нуждата от национална институция, която да представя цялостно историята на българския народ. Амбицията съвпада със замисъла за отбелязване на 1300-годишнината на българската държава (681–1981 г.), което стимулира създаването на единен музей с национален мащаб.

Учредяване и ранна организация

С разпореждане на Бюрото на Министерския съвет през 1973 г. започва организационният процес — създават се научни екипи, които подготвят концепцията за фонда и експозицията. Започва масово събиране и описване на ценности, дарени или предоставени от други музеи и частни колекционери.

Откриване на първата експозиция

На 2 март 1984 г. в сградата на Съдебната палата в София е открита първата голяма експозиция на НИМ. Изложбата е замислена като кулминация на честванията за 1300 години България и представя хилядолетния ход на историята в 20 тематични раздела. Експонатите са подредени хронологично — от праисторически находки през тракийски съкровища, средновековни реликви, до документи и предмети от новата и най-новата история.

Нов дом в Бояна

През 1998 г., с оглед на нуждата от повече пространство, Министерският съвет предоставя на музея Дом № 1 от държавната резиденция „Бояна“. Тази сграда е построена през 70-те години за нуждите на официални държавни срещи. Тя е архитектурно интересна — проектирана от арх. Александър Георгиев, с модерни за времето си решения и отлична панорама към София и Витоша.

В новото пространство експозициите са развити по съвременни музейни стандарти. Тържественото откриване на обновената постоянна експозиция е на 29 юни 2000 г.

II. Забележителни личности — директори и техният принос

НИМ винаги е бил ръководен от изтъкнати историци, археолози и общественици.
Някои от тях:

• проф. д-р Страшимир Димитров — първият директор, с решаваща роля за изграждане на фондовата политика.
• акад. Васил Гюзелев — известен медиевист, който акцентира върху високо научно ниво на експозициите.
• ст.н.с. д-р Божидар Димитров — една от най-популярните личности, свързани с музея. С неговото име се свързват важни дарения, активни археологически разкопки и публичното популяризиране на историята.
• доц. д-р Бони Петрунова — настоящ директор (от 2017 г.), известен археолог, дългогодишен ръководител на разкопките на нос Калиакра и на други ключови обекти. Под нейно ръководство музеят разширява международните си контакти и дигитализацията на фондовете.

III. Фондове и колекции — невероятно разнообразие

Колекциите са разпределени в тематични и хронологични отдели. Ето какво обхващат те:

Праистория:

• Каменни и костни оръдия от палеолита — някои са сред най-старите в Югоизточна Европа.
• Керамични съдове и идоли от неолита — като прочутата фигура на Великата богиня-майка.
• Медни оръдия от енеолита, доказващи напреднала металургия.

Тракийска култура и античност

• Златни и сребърни съкровища — копия и оригинали на Панагюрското, Рогозенското и Вълчитрънското съкровище.
• Оръжие и ритуални съдове.
• Мраморни надгробни стели, саркофази, статуи на римски императори.

Средновековие

• Печатът на цар Калоян.
• Писмени паметници, царски грамоти.
• Средновековни икони и миниатюри.

Възраждане и националноосвободително движение

• Портрети и вещи на революционери — писма на Левски, Ботев и Каравелов.
• Оръжие от националноосвободителните борби.
• Документи, плакати, първи печатни книги на български език.

Трето българско царство

• Лични вещи на владетели.
• Знамена, униформи и ордени от войните за национално обединение.

Нумизматика

• Редки монети — тракийски, римски, византийски, османски, български.
• Награди, медали и отличия — като Олимпийски медали от български спортисти.

Изкуство и етнография

• Църковна утвар и иконопис от всички региони.
• Народни носии, шевици и бродерии от всички етнографски области.
• Градска мода и бит от XIX – XX век.

Документи и архиви

• Старопечатни книги.
• Ръкописи на ключови фигури.
• Фотографии от Възраждането до социалистическия период.
• Кино-фото-фоно архив — уникални кадри и записи.

IV. Постоянни експозиции и специални изложби

Основните експозиции са разпределени тематично и хронологично:

• Зала 1: Праистория — от VI хил. пр. Хр.
• Зала 2: Ранна желязна епоха.
• Зала „Късна античност“
• Зала 3: Средновековие.
• Зала 4: България под османска власт.
• Зала 5: Трето българско царство.
• Зала „Етнография“: народни носии, обичаи и ритуали.
• Зала „Нумизматика“ и лапидариум.
• „Антарктида — българската ледена приказка“ — за българското участие на Ледения континент.
• „Котви и щокове“ — морско дело и търговия.

Известни тематични изложби:

• „История на костюма и модата“
• Колекция „Боян Радев“
• Изложби с културни ценности от Агенция Митници — върнати или конфискувани предмети.
• Гостуващи изложби от Лувъра, Ермитажа, Британския музей.

V. Филиали

НИМ управлява няколко обекта с национално и международно значение:

• Боянска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ — обект на ЮНЕСКО, известен с уникалните си стенописи от XIII в.
• Параход „Радецки“ — музей в Козлодуй, свързан с Христо Ботев.
• Земенски манастир „Св. Йоан Богослов“ — средновековен храм с изключителни стенописи.

VI. Структура и научна дейност

НИМ има разклонена структура:

• Отдели по исторически периоди: Праистория, Античност, Средновековие, Възраждане, Нова и най-нова история.
• „Експозиционна и международна дейност“ — организира временни изложби в България и чужбина.
• „Информационно обслужване и връзки с обществеността“.
• Централна лаборатория за консервация и реставрация — една от най-модерните у нас.
• „Екскурзоводи и информатори“ — водят обиколки и специализирани турове.

НИМ е член на Международния съвет на музеите (ICOM) и си партнира с музеи като Лувъра, Ермитажа, Британския музей, Prado. Участва в международни проекти по опазване на културно наследство, реставрация и дигитализация.

Музеят организира образователни програми за ученици, уъркшопи за деца, тематични дни и празници. Издава годишни научни сборници, каталози и книги с каталогизирани съкровища.

---

VII. Практическа информация за посетители

Адрес: София, кв. Бояна, ул. „Витошко лале“ №16

Работно време: обикновено от 9:30 до 18:00 (в събота и неделя също)

Билети: Има стандартни и семейни билети, преференции за ученици, студенти, пенсионери.

Фото- и видеозаснемане: Разрешено е с билет за снимане.

Паркинг: Просторен паркинг за индивидуални и групови посещения.

Достъп: С автобуси от центъра на София, лесен достъп с такси или кола.

Официален сайт: historymuseum.org

НИМ е символ на българската историческа памет и национално самочувствие. В свят, в който културното наследство често се загубва или ограбва, ролята на НИМ е изключителна — да пази, да образова и да вдъхновява.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК