НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ ПРИ БАН
Националният природонаучен музей (НПМ-БАН) е не само най-старият и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров, но и активен научен институт с национално и международно значение. Със своите над 1 милион образци, съхранявани, изучавани и показвани на широката публика, музеят играе ключова роля за съхраняването на природното наследство, научното изследване и образованието в България.
I. Началото: от княжеска визия до национално богатство
Учредяване и първи стъпки
Историята на Националния природонаучен музей започва през 1889 г., когато по идея на Княз Фердинанд I Сакскобургготски е основан Естествено-исторически музей на Княза. Княз Фердинанд, известен със своята страст към природните науки, зоологията и ботаниката, вижда в музея важен инструмент за просвещаване на обществото и създаване на модерна научна база в младото българско княжество.
В периода до 1907 г. се изгражда основата на експозицията и научната колекция. През същата година музеят официално отваря врати за посетители, превръщайки се в едно от първите места за масов достъп до знанието за природата в България.
Ерата на Иван Буреш
Най-знаковият период в историята на музея е свързан с името на академик д-р Иван Буреш, който го ръководи в продължение на 33 години (1914 – 1947 г.). Буреш, един от най-уважаваните български зоолози и ботаници, успява да превърне музея в съвременен научен център, интегриран в структурата на Царските природонаучни институти, редом с Ботаническата и Зоологическата градина.
Това е период на активно обогатяване на колекциите, международно сътрудничество и популяризиране на природните науки сред българската общественост.
Войната и възстановяването
Сградата на музея претърпява тежки щети по време на англо-американските бомбардировки над София през 1944 г. Част от сградата е разрушена, но значителна част от ценните колекции са спасени благодарение на усилията на учените и персонала.
След края на войната, музеят продължава да функционира, макар и в по-ограничен вид. През периода 1959 – 1965 г., под ръководството на проф. Георги Паспалев, той временно е затворен за посетители, а експозицията е силно редуцирана. В този период статутът на музея е понижен до секция „Музей“ към Института по зоология на БАН, с уредник видният орнитолог Николай Боев.
Самостоятелна институция и филиал в Асеновград
През 1974 г. музеят възвръща независимия си статус, ставайки самостоятелен институт към Българската академия на науките. Това решение полага основата за ново разширение и модернизиране на научната и експозиционната му дейност.
През 1995 г., благодарение на инициативата на проф. Николай Спасов, е създаден Палеонтологичен музей в Асеновград — филиал на НПМ. Този филиал съхранява уникална колекция от фосилни бозайници, събирани години наред от местния учител по биология Димитър Ковачев, и представлява безценен ресурс за изследване на палеонтологичното минало на Балканите.
II. Директори: визионери и пазители на природното наследство
През десетилетията музеят е ръководен от забележителни учени и общественици:
- Paul Leverkühn (1893 – 1905) — първи ръководител, германски орнитолог и основоположник на някои ключови орнитологични колекции.
- H. Gretzer (1905 – 1914) — разширява и систематизира съществуващите колекции.
- Иван Буреш (1914 – 1947) — модернизатор и обединител на музея и научната общност.
- Нено Атанасов (1947 – 1962) — ръководи музея по време на преходния период след Втората световна война.
- Георги Пешев (1962 – 1974) — организатор на научните отдели в рамките на Института по зоология на БАН.
- Иван Костов (1974 – 1988) — води музея в новата му роля на самостоятелен институт.
- Красимир Кумански (1989 – 1993) — работи за съхраняването и обогатяването на колекциите в преходните години след промените в България.
- Петър Берон (1993 – 2005) — известен зоолог, спелеолог и общественик.
- Алекси Попов (2005 – 2011) — специалист по хищни бозайници.
- Николай Спасов (2011 – 2020) — утвърден палеонтолог и изследовател на фосилната фауна на Балканите.
- Павел Стоев (2020 – ) — настоящ директор, под чието ръководство музеят продължава да развива модерни научни направления.
III. Структура и научни отдели: организирана система за изследване и опазване
До 2007 г., музейната и изследователската работа са организирани в девет специализирани отдела:
- Рецентни и фосилни бозайници
- Рецентни и фосилни птици
- Рецентни и фосилни земноводни и влечуги
- Рецентни и фосилни риби
- Насекоми
- Ненасекомни безгръбначни животни
- Фосилни безгръбначни животни
- Растения и гъби
- Минерали и скали
След структурна реформа през 2007 г., отделите са обединени в четири основни направления:
- Палеонтология и минералогия
- Ботаника
- Безгръбначни животни
- Гръбначни животни
Така се постига по-тясна връзка между колекционната работа, изследователската дейност и експозиционните задачи.
IV. Научна дейност и международно сътрудничество
Сътрудниците на музея работят по множество научни теми и проекти, които обхващат:
- Таксономия, фаунистика и флористика;
- Геоложки и палеонтологични проучвания;
- Екологични изследвания и мониторинг на биоразнообразието;
- Програми за опазване на застрашени видове и хабитати.
Музеят е активен член на международни научни мрежи и поддържа партньорства с водещи европейски и световни институции.
От 1989 г. издава научното списание „Historia naturalis bulgarica“, което публикува оригинални изследвания от български и чуждестранни учени.
V. Колекции: богатство без аналог
Националният природонаучен музей съхранява над 1 милион образци, които обхващат почти всички клонове на природните науки:
- Бозайници: над 400 вида рецентни и фосилни представители.
- Птици: над 1200 вида (общо над 12 000 екземпляра), включително изчезнали или изчезващи видове.
- Рептили и земноводни: пълно представяне на фауната на България и редки световни видове.
- Риби: всички сладководни видове у нас и екзотични диорами.
- Насекоми и безгръбначни: стотици хиляди екземпляра.
- Минерали и скали: около 450 вида, подредени на системен принцип.
- Фосили: важни образци от различни геоложки периоди, включително най-големият амонит, открит в България (диаметър 1,44 м).
- Растения и гъби: около 1200 вида хербарни образци.
VI. Експозиция: пътешествие през епохи и континенти
Музейната експозиция е разположена на четири етажа, като всеки етаж предлага уникално преживяване:
Първи етаж: Минерали и скали
Тук посетителите могат да се запознаят с вътрешния строеж на Земята и богатството на минералите. Витрините представят физическите свойства на минералите, начина на образуване на кристалите и закономерностите в минералния свят.
Втори и трети етаж: Бозайници и птици
Посетителите могат да видят едни от последните чистокръвни зубри, живели в Европа, както и изправената двуметрова мечка от Рила, отличена със златен медал в Берлин през 1937 г. Диорами пресъздават сцени от дивата природа на Америка и Азия.
Птичата експозиция е единствена по рода си — от екзотични птици от всички континенти до видове, вече изчезнали от България, като брадатия лешояд и моминия жерав.
Изкопаеми животни и геоложка история
Разделът по палеонтология показва ключови моменти от развитието на живота на Земята. Най-големият акцент е гигантският амонит (Parapuzosia sp.), открит през 1932 г. край Шумен — на възраст около 84 милиона години.
VII. Дейности и мисия
Националният природонаучен музей изпълнява мисията си да бъде:
- Научен център за изследване и опазване на биоразнообразието;
- Място за съхранение и обогатяване на националното природонаучно богатство;
- Образователен ресурс за ученици, студенти, изследователи и широката публика;
- Активен участник в природозащитни инициативи.
В сградата са базирани и две важни неправителствени организации — Българското орнитологично дружество и Групата за изследване и защита на прилепите.
VIII. Практическа информация за посетители
- Адрес: София, ул. „Цар Освободител“ № 1 (близо до Народното събрание).
- Работно време: всеки ден, с изключение на официални празници (препоръчва се проверка преди посещение).
- Официален сайт: www.nmnhs.com
- Подходящ за: всички възрасти, семейства, ученици, студенти, туристи.
Националният природонаучен музей при БАН е не просто музей, а жива енциклопедия на природата, която пази миналото, изследва настоящето и вдъхновява бъдещето. Това е място, което учи на уважение към природата и значението на нейното опазване. Независимо дали сте учен, ученик или просто любител на дивия свят, тук ще откриете цял един свят, скрит в сърцето на София.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК