НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ ПРИ БАН

Националният природонаучен музей (НПМ-БАН) е не само най-старият и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров, но и активен научен институт с национално и международно значение. Със своите над 1 милион образци, съхранявани, изучавани и показвани на широката публика, музеят играе ключова роля за съхраняването на природното наследство, научното изследване и образованието в България.

I. Началото: от княжеска визия до национално богатство

Учредяване и първи стъпки

Историята на Националния природонаучен музей започва през 1889 г., когато по идея на Княз Фердинанд I Сакскобургготски е основан Естествено-исторически музей на Княза. Княз Фердинанд, известен със своята страст към природните науки, зоологията и ботаниката, вижда в музея важен инструмент за просвещаване на обществото и създаване на модерна научна база в младото българско княжество.

В периода до 1907 г. се изгражда основата на експозицията и научната колекция. През същата година музеят официално отваря врати за посетители, превръщайки се в едно от първите места за масов достъп до знанието за природата в България.

Ерата на Иван Буреш

Най-знаковият период в историята на музея е свързан с името на академик д-р Иван Буреш, който го ръководи в продължение на 33 години (1914 – 1947 г.). Буреш, един от най-уважаваните български зоолози и ботаници, успява да превърне музея в съвременен научен център, интегриран в структурата на Царските природонаучни институти, редом с Ботаническата и Зоологическата градина.

Това е период на активно обогатяване на колекциите, международно сътрудничество и популяризиране на природните науки сред българската общественост.

Войната и възстановяването

Сградата на музея претърпява тежки щети по време на англо-американските бомбардировки над София през 1944 г. Част от сградата е разрушена, но значителна част от ценните колекции са спасени благодарение на усилията на учените и персонала.

След края на войната, музеят продължава да функционира, макар и в по-ограничен вид. През периода 1959 – 1965 г., под ръководството на проф. Георги Паспалев, той временно е затворен за посетители, а експозицията е силно редуцирана. В този период статутът на музея е понижен до секция „Музей“ към Института по зоология на БАН, с уредник видният орнитолог Николай Боев.

Самостоятелна институция и филиал в Асеновград

През 1974 г. музеят възвръща независимия си статус, ставайки самостоятелен институт към Българската академия на науките. Това решение полага основата за ново разширение и модернизиране на научната и експозиционната му дейност.

През 1995 г., благодарение на инициативата на проф. Николай Спасов, е създаден Палеонтологичен музей в Асеновград — филиал на НПМ. Този филиал съхранява уникална колекция от фосилни бозайници, събирани години наред от местния учител по биология Димитър Ковачев, и представлява безценен ресурс за изследване на палеонтологичното минало на Балканите.

II. Директори: визионери и пазители на природното наследство

През десетилетията музеят е ръководен от забележителни учени и общественици:

• Paul Leverkühn (1893 – 1905) — първи ръководител, германски орнитолог и основоположник на някои ключови орнитологични колекции.
• H. Gretzer (1905 – 1914) — разширява и систематизира съществуващите колекции.
• Иван Буреш (1914 – 1947) — модернизатор и обединител на музея и научната общност.
• Нено Атанасов (1947 – 1962) — ръководи музея по време на преходния период след Втората световна война.
• Георги Пешев (1962 – 1974) — организатор на научните отдели в рамките на Института по зоология на БАН.
• Иван Костов (1974 – 1988) — води музея в новата му роля на самостоятелен институт.
• Красимир Кумански (1989 – 1993) — работи за съхраняването и обогатяването на колекциите в преходните години след промените в България.
• Петър Берон (1993 – 2005) — известен зоолог, спелеолог и общественик.
• Алекси Попов (2005 – 2011) — специалист по хищни бозайници.
• Николай Спасов (2011 – 2020) — утвърден палеонтолог и изследовател на фосилната фауна на Балканите.
• Павел Стоев (2020 – ) — настоящ директор, под чието ръководство музеят продължава да развива модерни научни направления.

III. Структура и научни отдели: организирана система за изследване и опазване

До 2007 г., музейната и изследователската работа са организирани в девет специализирани отдела:

1. Рецентни и фосилни бозайници
2. Рецентни и фосилни птици
3. Рецентни и фосилни земноводни и влечуги
4. Рецентни и фосилни риби
5. Насекоми
6. Ненасекомни безгръбначни животни
7. Фосилни безгръбначни животни
8. Растения и гъби
9. Минерали и скали

След структурна реформа през 2007 г., отделите са обединени в четири основни направления:

• Палеонтология и минералогия
• Ботаника
• Безгръбначни животни
• Гръбначни животни

Така се постига по-тясна връзка между колекционната работа, изследователската дейност и експозиционните задачи.

IV. Научна дейност и международно сътрудничество

Сътрудниците на музея работят по множество научни теми и проекти, които обхващат:

• Таксономия, фаунистика и флористика;
• Геоложки и палеонтологични проучвания;
• Екологични изследвания и мониторинг на биоразнообразието;
• Програми за опазване на застрашени видове и хабитати.

Музеят е активен член на международни научни мрежи и поддържа партньорства с водещи европейски и световни институции.

От 1989 г. издава научното списание „Historia naturalis bulgarica“, което публикува оригинални изследвания от български и чуждестранни учени.

V. Колекции: богатство без аналог

Националният природонаучен музей съхранява над 1 милион образци, които обхващат почти всички клонове на природните науки:

• Бозайници: над 400 вида рецентни и фосилни представители.
• Птици: над 1200 вида (общо над 12 000 екземпляра), включително изчезнали или изчезващи видове.
• Рептили и земноводни: пълно представяне на фауната на България и редки световни видове.
• Риби: всички сладководни видове у нас и екзотични диорами.
• Насекоми и безгръбначни: стотици хиляди екземпляра.
• Минерали и скали: около 450 вида, подредени на системен принцип.
• Фосили: важни образци от различни геоложки периоди, включително най-големият амонит, открит в България (диаметър 1,44 м).
• Растения и гъби: около 1200 вида хербарни образци.

VI. Експозиция: пътешествие през епохи и континенти

Музейната експозиция е разположена на четири етажа, като всеки етаж предлага уникално преживяване:

Първи етаж: Минерали и скали

Тук посетителите могат да се запознаят с вътрешния строеж на Земята и богатството на минералите. Витрините представят физическите свойства на минералите, начина на образуване на кристалите и закономерностите в минералния свят.

Втори и трети етаж: Бозайници и птици

Посетителите могат да видят едни от последните чистокръвни зубри, живели в Европа, както и изправената двуметрова мечка от Рила, отличена със златен медал в Берлин през 1937 г. Диорами пресъздават сцени от дивата природа на Америка и Азия.

Птичата експозиция е единствена по рода си — от екзотични птици от всички континенти до видове, вече изчезнали от България, като брадатия лешояд и моминия жерав.

Изкопаеми животни и геоложка история

Разделът по палеонтология показва ключови моменти от развитието на живота на Земята. Най-големият акцент е гигантският амонит (Parapuzosia sp.), открит през 1932 г. край Шумен — на възраст около 84 милиона години.

VII. Дейности и мисия

Националният природонаучен музей изпълнява мисията си да бъде:

• Научен център за изследване и опазване на биоразнообразието;
• Място за съхранение и обогатяване на националното природонаучно богатство;
• Образователен ресурс за ученици, студенти, изследователи и широката публика;
• Активен участник в природозащитни инициативи.

В сградата са базирани и две важни неправителствени организации — Българското орнитологично дружество и Групата за изследване и защита на прилепите.

VIII. Практическа информация за посетители

• Адрес: София, ул. „Цар Освободител“ № 1 (близо до Народното събрание).
• Работно време: всеки ден, с изключение на официални празници (препоръчва се проверка преди посещение).
• Официален сайт: www.nmnhs.com
• Подходящ за: всички възрасти, семейства, ученици, студенти, туристи.

Националният природонаучен музей при БАН е не просто музей, а жива енциклопедия на природата, която пази миналото, изследва настоящето и вдъхновява бъдещето. Това е място, което учи на уважение към природата и значението на нейното опазване. Независимо дали сте учен, ученик или просто любител на дивия свят, тук ще откриете цял един свят, скрит в сърцето на София.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК