Националният дворец на културата или НДК (до 1990 г. се е наричал Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ на името на Людмила Живкова, която е дала идеята за създаването му) е национален културен център за конференции, специални събития, културни прояви, изложби и е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа.
Изграждането на НДК е част от инициативите предвидени за отбелязването през 1981 г. на 1300 години от създаването на българската държава. Основната сграда е с архитектурен проект на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство е по идея на колектив, начело с арх. Атанас Агура.
Преди да бъде застроен и облечен в мрамор Националният дворец на културата (НДК) в София е бил товарна железопътна гара за въглища. Наоколо е имало бараки още от времето на Втората световна война, стари казарми и стотици декари пустеещи площи. В старите казарми някога са били дислоцирани прославените 1-и и 6-и пехотен полк. Над 3000 войници от тези поделения загиват в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Имената на героите са изписани на паметни плочи върху три внушителни стени. Мемориалът е открит през 1934 г. от цар Борис Трети. Десет години по-късно една от стените е разрушена по време на бомбардировките на столицата. Останалото от паметника е демонтирано чак през 1980 г. заради строителството на НДК.
Това, което прави Националния дворец на културата истински национален обект е един прост факт. В строежа са вложени доброволният труд и средствата на много обикновени граждани. Софиянци работят безвъзмездно хиляди часове, докато пространството около двореца е напълно оформено.
Строежът на Националния дворец на културата в София започва 1978 г. Най-голямата Зала 1 на НДК е завършена през март 1981 г., а останалите части – на 20 октомври 1981 г, в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Лъчите, излизащи от слънцето емблема на Националния дворец на културата, са стилизирана форма на житни класове.
Разположена на 123 000 квадратни метра площ, разгъната на 8 етажа и 3 подземни нива, сградата е трябвало да бъде построена за 12 г. Вместо това дворецът е завършен ударно за по-малко от 4 г., за да бъде открит на 31 март 1981 г. През тези три усилни години, в които се строи НДК, са изкопани милион и седемстотин хиляди кубически метра пръст, излети са 335 хил. кубически метра бетон, а вложеното количество стомана е по-голямо от това на Айфеловата кула.
НДК разполага с 13 зали. Най-голямата зала на Националния дворец на културата е Зала 1, която разполага с 3380 места. НДК е разположен на 123 000 кв. м. площ, 8 надземни етажа и 3 подземни нива. НДК е построен върху площ от 18 300 кв. м. и има обем около 576 800 кубични метра.
Има и противници на строежа. Според критиците проектът е свръхамбициозен, изразходва прекалено много труд, усилия и средства. По време на строежа през есента на 1979 г. настъпват персонални промени в ръководствата на строежа, което намалява ритъма на работа. Съпротивата срещу НДК се засилва все повече и Тодор Живков, който първоначално е бил във възторг, решава пускът да се отложи за след 10 години. След много дискусии Живков се съгласява да отиде да види на място строежа. Така през март 1980 г. той се убеждава, че най-сложната и основна част е извършена и остават последните довършителни работи на обекта, който може да бъде финализиран за една година. Говори се, че комунистическият вожд бил разубеждаван и от от дъщеря си Людмила. Живков дава разрешение работата да продължи. Привличат се военнослужещи за довършване на инженерната инфраструктура и се започва денонощна работа до завършването му през март 1981 г.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
