ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ КОТЕЛ

Природонаучният музей в Котел е един от най-значимите музеи в България, посветени на събирането, съхранението и популяризирането на природните богатства на страната. Създаден върху основата на дългогодишния труд на местния учител-естественик Васил Георгиев, музеят днес е не просто културен обект, а истински център за образование, наука и туризъм.

Разположен в подножието на живописните котленски възвишения, музеят представя богатството на Източна Стара планина чрез внушителна колекция от близо 30 000 експоната, организирани в модерна сграда с обща изложбена площ от над 1000 квадратни метра.

Котел се намира в област Сливен и е сгушен в северните склонове на Източна Стара планина. Районът е известен със своето богато биоразнообразие, което включва редки и застрашени видове растения и животни, характерни само за този дял на Балкана. Благодарение на това местоположение, музейната колекция обхваща представителна извадка от флората, фауната и геологията на региона.

I. Исторически преглед

Раждането на една идея

Всичко започва в края на XIX век, когато местният учител Васил Георгиев (1860–1940 г.), запален любител-естественик, решава да събира образци от околната природа, за да ги показва на своите ученици. С времето неговата колекция се разраства и придобива национално значение.

В продължение на над 60 години, той събира хиляди екземпляри: от фосили, през редки насекоми и растения, до препарирани птици и бозайници. През 1924 г. Васил Георгиев организира в София впечатляваща изложба с 500 експоната, която предизвиква интереса на научната общност и буди у хората усещане за ценността на природното наследство.

Идеята се превръща в институция

След смъртта на Георгиев неговото дело е продължено благодарение на ентусиазма на местната общност и подкрепата на научни среди. През 1951 г. комисия от Българската академия на науките, водена от д-р Нено Атанасов, оценява значимостта на колекциите и предлага създаването на постоянен природонаучен музей в Котел.

Музеят е открит официално през 1952 г., но събраните експонати и интересът нарастват толкова бързо, че отредената първоначално сграда става тясна и неподходяща за опазване и експониране на колекцията. Това налага изготвянето на проект за нова, модерна и специално предназначена сграда.

Новата сграда – символ на модерността

През 1979–1981 г. се реализира строежът на сегашната сграда на Природонаучния музей. Главен автор на концепцията за експозицията е видният зоолог ст.н.с. Николай Боев от БАН, който не само разработва научния сценарий, но и участва активно в подреждането на залите, за да бъдат максимално достъпни и информативни за посетителите.

Днес музеят функционира в тази съвременна сграда, разположена в близост до други културни обекти на града, и е гордост за местната общност.

II. Какво ще видите вътре: подробна обиколка на експозицията

Общо устройство

Експозицията е организирана по тематичен и хронологичен принцип и обхваща два основни раздела: нежива природа (геология и палеонтология) и жива природа (ботаника, ентомология, орнитология, зоология).

Зала „Палеонтология“

Тази зала е посветена на далечното минало на Стара планина. Представени са над 100 вида безгръбначни фосили, включително впечатляващи корали, миди, охлюви и амонити от мезозойската ера (преди около 250 до 65 милиона години). Посетителите могат да проследят геоложката история на района чрез таблици, карти и диорами, които онагледяват древните екосистеми.

Зала „Ботаника“

Залата показва над 200 вида висши растения, характерни за района на Котленската планина. Експонатите са аранжирани по екосистеми и растителни съобщества. Допълнително са изложени фотоси и схеми на характерни дървесни и храстовидни видове, заедно с информация за тяхната екологична роля и защитен статус.

Ентомологичен раздел

Сред най-богатите в музея е колекцията от насекоми – 218 вида, включително дневни и нощни пеперуди с пъстри крила, бръмбари, водни кончета и различни ципокрили. Част от експонатите са показани с микроскопи за детайлен оглед.

Зала „Ихтиология“

В две биогрупи са представени сладководни и морски риби – общо 58 вида, някои от които обитават реките и язовирите в района. Има модели на рибарски уреди и разяснения за стопанското значение на рибните ресурси.

Земноводни и влечуги

Колекцията от земноводни и влечуги съдържа 22 вида, сред които тритони, жаби, гущери и змии, характерни за Източна Стара планина. Експозицията акцентира върху ролята на тези видове като биоиндикатори за здравето на околната среда.

Орнитология

Гордост на музея е орнитологичната колекция. Представени са редки и застрашени видове: бял и черен щъркел, сив жерав, къдроглав и розов пеликан, дропла, белоглав и скален орел. Всеки екземпляр е придружен от карта на разпространението и информация за защитените статуси.

Зоология (бозайници)

Бозайниците са представени с най-емблематичните видове за Балкана: кафява мечка, вълк, сърна и дива свиня. Те са разположени в диорами, които пресъздават естествената им среда.

III. Дейности и роля за образованието

Природонаучният музей в Котел не е просто изложбена зала – той е активен образователен център. Музеят често организира:

• Образователни екскурзоводски обиколки за ученици и студенти;
• Специализирани лекции по екология и биология;
• Временни изложби, посветени на опазването на околната среда;
• Научни проекти и теренни изследвания в сътрудничество с университети и БАН.

Природонаучният музей е неразделна част от 100-те национални туристически обекта. Това прави Котел привлекателна дестинация за туристи, които ценят не само историческите, но и природните забележителности.

Към музея функционира и малък сувенирен кът, където могат да се закупят книги, картички, тематични пъзели и да се постави печат за „100-те национални туристически обекта“.

IV. Полезна информация за посетители

• Адрес: ул. “Луда Камчия”, 8970 Котел, България
• Работно време: отворен целогодишно, с възможност за групови посещения с предварителна заявка;
• Достъпност: сградата разполага с удобства за хора с увреждания;
• Екскурзовод: на място има професионални гидове, които провеждат обиколки на български и чужди езици.

При посещение на Природонаучния музей е препоръчително да отделите време и за другите забележителности на Котел:

• Пантеонът на Георги Стойков Раковски – национален герой и един от идеолозите на българската национално-освободителна борба;
• Етнографският музей – разкрива богатата възрожденска култура на Котел;
• Котленският карст и околните природни забележителности – подходящи за екотуризъм и пешеходни маршрути.

Природонаучният музей в Котел е пример за това как една лична страст и отдаденост могат да прераснат в институция с национално и дори международно значение. Благодарение на усилията на поколения изследователи, учители и учени, това място продължава да пази и показва богатото биоразнообразие на Стара планина и да образова бъдещите защитници на природата.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК