НАЙДЕН ГЕРОВ

Найден Геров (23 февруари 1823 г., Копривщица – 9 октомври 1900 г., Пловдив) е сред най-значимите фигури на Българското възраждане – учител, филолог, писател, етнограф, дипломат, общественик и безспорен реформатор в образованието. Макар името му да е познато на мнозина, често то се свързва с малко конкретика, което е несправедливо, защото Геров оставя дълбока следа в българската културна, езикова и просветна история. Неговото име е неразривно свързано с кодифицирането на книжовния български език, с борбата за самостоятелно българско образование и с развитието на светската просвета у нас.

I. Ранни години и образование

Найден Геров е роден в будното възрожденско градче Копривщица в семейството на хаджи Геро Добревич Мушек – местен учител и духовно будител, чиито черти и образ по-късно Любен Каравелов увековечава в повестта „Българи от старо време“ чрез героя хаджи Генчо. Първоначалното си образование Геров получава именно в килийното училище при баща си, където усвоява основите на четмо и писмо и първите познания по църковнославянски.

На 11-годишна възраст заминава за Пловдив, за да продължи образованието си в гръцкото училище, което по онова време е основен център за по-висока просвета в града. Там обаче гръцкият език и културата доминират и българският дух е подтиснат – факт, който по-късно ще мотивира Геров да работи за заместването на гръцкото влияние с българско.

По-късно той става ученик на видния възрожденски просветител Неофит Рилски, от когото възприема системния подход към образованието и любовта към родния език. През 1839 г., по препоръка на своя учител, Геров е приет в престижния Ришельовски лицей в Одеса – елитно учебно заведение в тогавашната Руска империя, където се формира неговият филологически интерес и светоглед.

Найден Геров е човек на строгите принципи, високата култура и постоянната работа. Съчетава в себе си идеалите на възрожденския интелигент – просветител, който вижда в образованието ключа към националното освобождение. Умее да работи както с ученици, така и с дипломати и държавници, и оставя след себе си система от идеи, която и днес е актуална.

II. Филологическо и научно израстване в Одеса

В лицея Геров завършва камерния отдел със защитена дисертация върху приготвянето на различни видове стъкло – свидетелство за широките му научни интереси. След това изучава административни, финансови и стопански науки. В Одеса той осъзнава, че пътят към модернизацията на българското общество минава през разширяването на печатната книжнина и утвърждаването на родния език като носител на просвета.

Още в студентските си години започва работа по своя колосален труд – „Речник на блъгарский язик с тълкувание речити на блъгарский и на руски“, дело, което ще го съпътства цели пет десетилетия (1845–1895). Петтомният речник не само събира и систематизира богатството на българската лексика, но и предлага тълкувания, синоними и преводи, превръщайки се в фундамент за развитието на книжовния език.

III. Първи стъпки като просветител

След завръщането си в България през 1846 г., Найден Геров основава в Копривщица първото българско двукласно училище, където за пръв път въвежда по-широка светска програма. През 1849 г. съставя първия български учебник по физика – „Извод от физика“, с изцяло нова за езика ни научна терминология. Втората част на труда, макар и готова, остава в ръкопис.

През 1850 г. е поканен за учител в Пловдивското епархийско училище, което по негова инициатива получава името „Св. св. Кирил и Методий“. Именно тук, през 1851 г., по негова идея се организира първото честване на 11 май (дн. 24 май) – ден на славянската писменост и просвета. По примера му започват да се откриват училища и църкви, носещи имената на двамата братя, а празникът бързо се утвърждава в националния календар.

IV. Учебни програми, нововъведения и учебници

Геров е убеден, че образованието трябва да бъде безплатно, достъпно и демократично. Като учител и директор въвежда модерни за времето си предмети – физика, геометрия, търговски науки, чужди езици (френски, турски), анатомия, логика, българска и всеобща история, църковна история, счетоводство. Неговите ръкописни учебници са основа за печатните издания на ученика му Йоаким Груев.

Сред нововъведенията му е и гимнастиката като задължителен предмет – новост, предизвикала подозрения у турските власти, които я тълкуват като военна подготовка. Той въвежда и система за оценяване, която освен числени бележки съдържа и описателни оценки – „никакъв“, „твърде добре“, „превъзходно“ и др., отразяващи емоционалната реторика на епохата.

V. Просветителски и дипломатически мисии

Като руски вицеконсул в Пловдив (1857–1877) Геров съчетава дипломатическите си задължения с активна просветителска дейност. Изготвя „Училищен правилник“ за Епархийското училище – един от най-ранните в българската практика, съдържащ принципи, въведени в други училища едва след Освобождението.

Съставя и „Программа преподавания в предполагаемом Центральном училище“, съхранявана в Руския национален исторически архив, в която се предвижда Пловдивското училище да стане образец за цялата страна, подготвящ учители и свещеници, които да заемат местата на гръцките духовници и педагози.

VI. Речникът – животът на един лексикограф

Величественият петтомен „Речник на блъгарский язик“ (т. 1 – 1895 г., т. 5 – 1904 г., последният том подготвен от племенника му Тодор Панчев) съдържа над 100 000 думи, изрази, поговорки, фразеологизми и техните тълкувания. Той не е само лингвистичен труд, а и етнографски сборник, който запазва жива народната реч и културното наследство на българите.

Делото на Найден Геров е многоизмерно – той е основоположник на модерната образователна система в България, новатор в учебните програми, пионер във физическото възпитание, създател на колосален речник, събирач на фолклор, защитник на българската културна идентичност. Неговата работа е ярко доказателство, че просветата е най-силното оръжие в борбата за свобода и духовно възраждане.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК