НИКОЛА СТАНЧЕВ

Спортната слава на България е едно от онези безспорни постижения, които карат всеки българин да се гордее с произхода си. Макар че в наши дни спортните ни успехи са по-редки, едно връщане назад във времето е достатъчно, за да усетим духа на шампионите, които с борбеност и чест показаха на света какво означава да носиш български дух. Първите български участия на Олимпийски игри не носят високи класирания, но вместо да обезкуражи спортистите ни, това само ги амбицира. Постепенно идва и големият пробив – Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г., когато Никола Станчев печели първото олимпийско злато за България в свободната борба, категория 79 кг.

I. Ранни години и първи срещи с борбата

Никола Станчев е роден на 11 септември 1930 г. в село Твърдица, Бургаско. Още от дете наблюдава народните борби в Странджа – традиция, жива в региона от векове.
Съдбата го среща със състезателната борба съвсем случайно. През 1949 г., по път за Ямбол, където трябва да свидетелства по дело, той се засича във влака с борци от Грудово (дн. Средец), които отиват на републиканско първенство. Те го канят да ги придружи, а Никола – макар без средства – е решен да стигне до София. Събира стотинки на гарата и с упоритост и късмет успява да осъществи мечтата си.

Още при първата си тренировка Никола впечатлява наставника си, който го определя като „самобитен талант“. Само две години по-късно вече е част от ЦСКА и националния отбор. Започват и първите му международни изяви.
Първият голям успех идва именно на Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г., която бележи нова ера в българския спорт.

II. Олимпиада Мелбърн 1956: пътят към златото

Начало на състезанието

Станчев започва силно, побеждавайки грузинеца Схиртладзе, от когото има три предишни загуби. Във втората среща обаче губи изненадващо с туш от японеца Кацумарото. По тогавашния правилник, след загуба състезателят може да продължи борбата за титлата, но само ако печели всички следващи срещи с туш. Задачата изглежда невъзможна – но не и за българския борец.

Стратегията срещу германеца Щер

Следващият му противник е западногерманецът Щер, който играе изключително пасивно. По предварителна тактика Никола се преструва на уплашен и отстъпва инициативата, докато германецът става все по-активен. В решителен момент Станчев се хвърля в краката му и го тушира. Тази изключителна тактическа победа впечатлява чуждестранните журналисти, които наричат българите „големите артисти“.

Епичната среща с шведа Лимбланд

Следва борба със 36-годишния швед Лимбланд – опитен и труден за надхитряване. Станчев атакува мощно от първата секунда. Двубоят се превръща в изтощителна битка, в която и двамата са на ръба на силите си. В последен миг българинът намира „искрицата сила“ и тушира съперника.

Финалът срещу непобедимия Алън Ходж

На финала Никола среща американската звезда Алън Ходж. В началото българинът е в партер и попада в хватката „вълчи капан“, при която започва да му тече кръв от носа. Сам признава, че е бил готов да се откаже. Но идва неговият момент – с любимата си техника „Чарека“ Станчев тръшва Ходж с толкова силен удар, че американецът остава неподвижен. Победата е туш – а България има своя първи олимпийски шампион.

След олимпийското злато

След триумфа в Мелбърн Никола Станчев остава дълги години на върха.

• 11 пъти шампион на България – 8 пъти в свободна и 3 пъти в класическа борба.
• Балканска титла и несменяем титуляр на категорията си 15 години.
• Участва активно и като помощник-треньор на Райко Петров в националния отбор.

III. Трудни години след спорта

След края на състезателната си кариера Никола живее скромно в родното си село Твърдица. До 2003 г. преживява с пенсия от 110 лв., а съпругата му Елена – с 50 лв. През 2000-те местни власти, спортни деятели и общественици се обединяват, за да помогнат. Изградена е къща за него с дарения – футболистът Радостин Кишишев дарява 1000 лв., а помощ оказват и легенди като Боян Радев. За съжаление, Никола Станчев умира на 13 юли 2009 г., няколко месеца преди новият му дом да бъде готов.

Памет и признание

• През 2011 г. в село Твърдица е открит негов паметник.
• Треньорът Райко Петров го нарича „Гагарин на българския спорт“.
• Олимпийският шампион Боян Радев го определя като „патриарх на големия български спорт“.

Уникалното му постижение – три поредни победи с туш на Олимпийски игри – остава ненадминат подвиг и символ на силата на българския дух.

Никола Станчев е много повече от първи олимпийски шампион на България. Той е символ на непоколебимата воля, на борбеността и на българския дух, който може да превърне невъзможното в реалност. Неговият живот – от бедното странджанско село до олимпийския връх – е вдъхновение не само за спортисти, но и за всички българи. Наследството му остава завинаги вписано със златни букви в историята на спорта.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК