ИСТОРИЧЕСКА МЕСТНОСТ “ОБОРИЩЕ”

Оборищенското събрание – първото българско народно събрание и началото на парламентарната демокрация

Оборищенското събрание, проведено от 14 до 16 април 1876 г. в местността Оборище край Панагюрище, заема изключително важно място в новата българска история. Това събитие бележи не само връхната точка на подготовката за Априлското въстание, но и представлява първата форма на представително народно събрание в българската политическа традиция. В този смисъл то е не просто предреволюционно събитие, а и политически прецедент, който дава началото на парламентарната демокрация в България.

I. Исторически контекст и свикване на събранието

Събранието е организирано по решение на Гюргевския централен революционен комитет (ГЦРК), съставен от български революционери в румънския град Гюргево през есента на 1875 г. Този комитет поема задачата да подготви и координира всеобщо въстание в българските земи срещу османското владичество.

През пролетта на 1876 г. подготовката на въстанието навлиза в решителен етап. Главният апостол на IV революционен окръг (Панагюрски) – Георги Бенковски, заедно с помощниците си – Захарий Стоянов, Панайот Волов и други, събира представители на комитетите от окръга на тайно събрание в местността Оборище, за да се вземат съдбоносни решения за предстоящото въстание.

II. Местоположение и протичане

Местността Оборище, разположена в подножието на Средна гора, е избрана заради своята усамотеност и трудна достъпност – фактори, които гарантират известна сигурност от османските власти. Самото събрание се провежда на открито, в дълбоката гора, под охрана на въоръжени стражи.

Състав на събранието – делегати и спорове

Историографията не е единодушна относно броя на участниците в събранието. Различни източници предлагат вариращи данни:

Източник	Брой делегати	Брой селища
Захарий Стоянов („Записки по българските въстания“, 1884)	56	50
Димитър Страшимиров („История на Априлското въстание“, 1907)	65	58
Георги Димитров („Княжество България“)	55	49
Георги Данов („Оборище“)	68	52
„Оборищенци“ (1972)	64	54
Тома Георгиев	80	Неуточнени
Никола Беловеждов („Първата пушка“)	108	Неуточнени
Чуждестранни източници	300	–
Захарий Стоянов (на друго място)	350 и повече (вкл. стража и неупълномощени)	–

Най-достоверни се считат данните на Захарий Стоянов, използвани и от Страшимиров, въпреки критиките на последния относно произхода на списъка – според него т.нар. „турски списък“ вероятно не съществува. Въпреки това, неговият списък се превръща в основа за всички последващи изследвания.

Общото мнение на съвременните изследователи е, че реалният брой на редовните делегати с пълномощия е бил около 75 души, представляващи около 60 селища от IV революционен окръг.

Пълномощия и допуснати делегати

Главният апостол Георги Бенковски поставя особено строг акцент върху легитимността на делегатите. Всеки участник в събранието трябва да има редовно издадени пълномощия от местния революционен комитет. Много представители без такива документи са били отстранени.

Според Захарий Стоянов, карловският председател Васил Платнаров и перущенският Спас Гинев са върнати, поради нередовни пълномощия. Иван В. Соколов от Пазарджик е едва допуснат, след като изпраща спешен куриер за липсващи сведения. Самозванци като Данаил Юруков от Брацигово също са отстранени.

Някои революционери без делегатски пълномощия присъстват, но формално не са признати. Въпреки това, по-късно те се опитват да претендират за участие.

III. Основни решения на събранието

Най-същественият резултат от Оборищенското събрание е вземането на решение за вдигане на въстание. Сред приетите постановления се открояват следните:

• Главните апостоли получават пълномощия да ръководят борбата.
• Утвърден е план за действия, който включва:
  • Запалване на градове като Пловдив, Пазарджик, Одрин, Ихтиман и София;
  • Евакуация на жените и децата от селата;
  • Изтегляне на хранителни запаси;
  • Прекъсване на телеграфни връзки и транспортни комуникации.

Според Захарий Стоянов този подробен план, който той нарича „катехизис“, остава частично неизпълнен, тъй като въстанието избухва десет дни преди определения срок, поради предателство.

IV. Предателството и последиците

Предателството на един от участниците – Ненко Чипев от Балдево – води до бързо разгласяване на намеренията на революционерите пред османските власти. Това принуждава апостолите да действат незабавно, без да могат да приложат пълния план, приет в Оборище.

Оборищенското събрание има дълбоко историческо и символично значение:

• За пръв път в новата българска история се организира представителен форум, в който всеки делегат представлява селището си по легитимен начин;
• Провежда се дебат, обсъждат се решения, гласува се – действия, характерни за парламентарна култура;
• То демонстрира зрялост и организираност в националноосвободителното движение.

Неслучайно съвременни историци и изследователи определят Оборищенското събрание като зачатък на българската парламентарна демокрация.

Оборищенското събрание е не просто епизод от подготовката за Априлското въстание, а важна стъпка в изграждането на новата българска държавност. То обединява представители на народа в името на свободата и се превръща в исторически символ на българската воля за независимост, справедливост и самоуправление. Макар и родено в конспирация и драматизъм, то полага основите на бъдещия демократичен живот на българите и остава завинаги в паметта на нацията.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК