Ако прочетете „Убийство в Ориент Експрес“ (Murder on the Orient Express) на Агата Кристи (Agatha Christie), ще пожелаете да се качите на емблематичния влак от Париж до Истанбул. Вероятно и да отседнете в любимия турски дом на автора, петзвездния хотел Pera Palace. Дори има апартамент, с нейното име, където се предполага, че е завършила писането на любимата на милиони мистерия.
„Ориент Експрес“ (на френски: Orient Express) е пътнически влак на дълги разстояния, създаден през 1883 г. от френското дружество Compagnie Internationale des Wagons-Lits (CIWL). Влакът официално е преименуван на „Ориент Експрес“ (Orient Express) през 1891 г. През своята 140-годишна история Ориент Експрес се е появявал под няколко наименования. Оригиналът не е индивидуален влак, а редовна услуга, която се движи по различни маршрути в Европа от съществуването му. Маршрутът и подвижният състав на „Ориент Експрес“ са променяни многократно. В миналото няколко маршрута използват името на „Ориент Експрес“. Двата града, които най-силно са свързани с влака, са Париж и Цариград (Истанбул), тъй като са двете крайни точки на услугата. „Ориент Експрес“ се превръща в пример за лукс и комфорт при пътуване. Към 2024 г. цените на билетите варират между 5 000 – 10 000 евро за единична кабина.
Първоночалният маршрут, който за първи път е прекосен на 4 октомври 1883 г., е от Париж до Гюргево, Румъния, през Мюнхен и Виена. В Гюргево пътниците са извозени през Дунав до Русе, България, за да се качат на друг влак до Варна. След това пътуването завършва с ферибот до Константинопол. През 1885 г. започва движение по нов маршрут, този път достигащ Истанбул първоначално по железопътна линия от Виена до Белград и Ниш, Сърбия,от Ниш до Пловдив с конски каруци и от Пловдив, за Истанбул отново с влак. През 1889 г. източната точка в маршрута на влака става Варна в Княжество България, където пътниците могат да бъдат откарани с кораб до Цариград. На 6 юни 1889 г. след завършване напълно на ЖП-линията през България, потегла първият директен влак до Цариград. До 19 май 1977 г. Истанбул остава крайната източна точка по маршрута. Фериботна услуга превозва пътниците от кейовете през Босфора до гара Хайдарпаша, една от основните гари на Османските железници.
В началото на Първата световна война през 1914 г. услугите на „Ориент Експрес“ са спрени. Пътуването е възобновено в края на военните действия през 1918 г., а през 1919 г. отварянето на тунела „Симплон“ позволява въвеждането на по южен маршрут през Милано, Венеция и Триест. Услугата по този маршрут е известна като Симплон Ориент Експрес, като се движи по стария маршрут.
През 30-те години на миналия век „Ориент Експрес“ е популярен трите си паралелни услуги: Ориент Експрес, Симплон Ориент Експрес, както и Арлберг Ориент Експрес, който се движи през Цюрих и Инсбрук до Будапеща, Букурещ и Атина. През това време „Ориент Експрес“ добива репутацията си на комфорт и лукс, в чийто подвижен състав винаги присъстват спални вагони и вагон-ресторанти, известни с качеството на своята кухня. Кралски особи, благородници, дипломати, бизнесмени и буржоазията като цяло го покровителства.
Началото на Втората световна война през 1939 г. отново прекъсва услугата, която не е възобновена до 1945 г. След края на войната услугите се възобновяват с изключение на Атина, където затварянето на границата между Югославия и Кралство Гърция не позволява на услугите да работят. Тази граница е отворена отново през 1951 г., но затварянето на българо-турската граница от 1951 до 1952 г. попречва на услугите да се движат към Истанбул през това време. След падането на Желязната завеса в цяла Европа, услугата продължава да работи, но с усложненията от митническите и паспортни проверки през границите.
До 1962 г. „Ориент Експрес“ и „Арлберг Ориент Експрес“ спират да работят, оставяйки само „Симплон Ориент Експрес“. През 1962 г. е създадена услугата Direct Orient Express, която ежедневно пътува от Париж до Белград, като два пъти седмично обслужва маршрута от Париж до Истанбул и Атина. През 1976 г. се оттегля директната услуга Париж – Атина, а през 1977 г. Direct Orient Express се изтегля изцяло. Оттеглянето на Direct Orient Express се смята от мнозина за началото на края на „Ориент Експрес“, но всъщност услугата под това име продължава да се движи от Париж до Букурещ.
Днес правата върху името Orient Express са съвместна собственост на хотелската марка Accor и френската държавна железопътна компания SNCF. Accor възнамерява да пусне отново своя собствен луксозен влак Париж-Истанбул – Nostalgie-Istanbul-Orient-Express – през 2024 г., за да съвпадне с Олимпийските игри в Париж. Въпреки че редовният Orient Express спира директната си услуга от Париж до Истанбул през 1977 г., Venice-Simplon Orient Express (VSOE) работи по този легендарен маршрут и провежда пътуването с луксозен влак веднъж годишно. В България луксозният влак има две точки на почивка – Русе и Варна, а от там потегля за Истанбул.
Блестящи тъмносини и златни вагони чакат на изходната точка Gare de l’Est в Париж, оградени от кондуктори в ливреи, носещи бели ръкавици. Те Ви завеждат до кабината Ви. Не забравяйте да вземете елегантно дневно облекло и официално вечерно облекло, за да изпълните дрескода на влака.
Пътуват само 100 пътници за 6 дни, които са обгрижвани от персонал от 42 души в атмосфера за крале и кралици. Купетата са в стил Art Deco в синьо и златно, кадифени завеси с дървени ламперии. Всяко купе е със собствена баня. За вечеря в ресторанта се спазва специален дрес код: вечерни рокли, смокинги и папионки. В кухнята са подбрани шеф-готвачи от Италия и Франция. Маси, подредени с фин порцелан, блестящи сребърни прибори и кристални чаши Ви посрещат по време на вечеря. Всяка вечер обилната храна и напитки е придружена от музика на живо.
Билет за това веднъж в живота приключение не е евтин. Пътуването с пет нощувки от Париж до Истанбул с 18-вагонния влак Venice-Simplon Orient Express струва 10 000 евро за единична кабина. Това включва частно настаняване на борда на влака, нощувки и вечеря в Букурещ в Будапеща, континентална закуска, сервирана всеки ден във вашата кабина, тристепенен обяд и четиристепенна вечеря с дъски за сирене, екскурзии, водени от местни водачи, и специално обслужване на стюард.
По различно време сред пасажерите са били Греъм Грийн, Сидни Шелдън, Иън Флеминг, Агата Кристи, Елизабет Втора и много други знаменитости. Най-известният му машинист е цар Борис III, който е управлявал машината на територията на България. Баща му, цар Фердинанд Сакскобургготски, също е карал влака, но неговият стил на управление е водел до оплаквания от страна на пасажерите. Откакто реставрираният „Ориент експрес“ бе превърнат в туристическа атракция, е прекосил 12 пъти Европа. През 30-те години на ХХ век влакът е спирал и в София, както свидетелства Агата Кристи.
Блясъкът и богатата история на „Ориент Експрес“ често се появява в различни произведения на литературата, киното и телевизията. По-известни са:
В Литературата:
- Дракула (1897) от Брам Стокър.
- Stamboul Train (1932) от Греъм Грийн.
- Убийство в Ориент Експрес (1934) от Агата Кристи.
- От Русия с любов (1957) от поредицата Джеймс Бонд на Иън Флеминг.
Във филмите:
- Orient Express (1934), филмова адаптация на романа на Греъм Грийн.
- От Русия с любов (1963), филмова адаптация, базирана на едноименния роман от Ийн Флеминг.
- Travels with My Aunt (1972)
- Убийство в Ориент Експрес (1974), (2001), (2010), (2017), филмови адаптации, базирани на едноименния роман от Агата Кристи.
- Romance on the Orient Express (1985)
- 102 далматинци (2000)
- Около света за 80 дни (2004)
- Murder Mystery (2019)
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
