Владигеров се появява на бял свят на 13-ти март през 1899-та година. Макар да проплаква за пръв път извън България – в далечен Цюрих, той с право може да бъде считан за един от най-бележитите родни композитори, музиканти и педагози.
Започва своето образование в Шумен, продължава в София, а впоследствие го завършва в Берлин. Още като студент той прави силно впечатление със своя талант, печелейки два пъти Менделсоновия конкурс и реализирайки множество концерти в Западна Европа.
Създател е на първия Концерт за пиано, на първия такъв за цигулка и на първото симфонично произведение у нас. Няколко години по-късно се превръща и в първия българин, поставил родна опера в чужбина. В продължение на 11 години пък пише музиката за спектаклите на великия немски режисьор Макс Райнхард, които редовно са поставяни в Берлин и Виена.
Панчо Владигеров създава огромно по мащаби и жанрово разнообразно творчество. Над 20 хиляди страници нотни ръкописи – 70 опусни творби, голям брой безопусни произведения и смесени опуси, съставени като отделни произведения от автора, транскрипции и много часове музика. Владигеров твори и експериментира в много музикални жанрове – инструментални, симфонични, музикално-сценични и камерни, както и голям брой солови пиеси, повечето обединени в цикли.
Симфоничните произведения в творчеството на Владигеров особено ярко очертават характерните за неговия стил черти – мащабна звучност, ярък оркестров колорит, богатство на цветове и тембри, пищна хармония вплела мотиви от народната песен, непресъхваща инвенция, богато многогласие. Майсторството на Владигеров се проявява в свободното боравене с голям оркестров състав, много често с пълна ударна група. Някои от неговите най-известни творби като Рапсодия „Вардар”, „Импровизация и токата” из „Епизоди” опус 36 и др. стават изключително популярни не в оригинал, а в техния оркестров вариант. Например Рапсодия „Вардар” е писана от композитора първо за цигулка и пиано. За едно от най-ярките симфонични произведения на Владигеров „Еврейска поема”, Димитрий Шостакович възкликва: „Такова произведение се пише веднъж на сто години”.
Смъртта застига Владигеров, когато той е на 79 години. Чрез своя земен път, той спомага развитието както на българската музикална култура, така и на някои от най-известните световни музиканти.
Днес музеят, посветен на Панчо Владигеров, се намира в Шумен – в къщата, където той прекарва своите ранни години. По негово желание и домът му в София е превърнат в място, където почитателите на неговото творчество могат да се докоснат до духа му. Интересен факт е, че в памет на родния композитор през 2013 г. е кръстен потокът “Владигеров”, намиращ се в Антарктида.
Нека помним и бъдем запознати с успехите на големите наши сънародници – само така ще можем да повдигнем своето национално самочувствие и да поставим основите на едно поколение, което да покори нови върхове.
Поклон пред паметта му!
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
