ПАНТЕОН НА ВЪЗРОЖДЕНЦИТЕ В РУСЕ

Пантеонът на възрожденците е един от най-значимите национални паметници на България – символ на признателността към героите на българското националноосвободително движение. Намира се в сърцето на град Русе – град с богати революционни традиции, играл ключова роля в националноосвободителните борби през XIX век.

I. История на изграждането

Идеята за изграждането на Пантеона възниква в средата на XX век, когато се засилва стремежът да се съхрани паметта за онези стотици българи, отдали живота си за свободата на Отечеството. През 1977 г. по проект на арх. Никола Николов започва строителството на грандиозния монумент.

За да се осъществи тази идея, е взето спорното решение да се събори църквата „Вси светии“ в старото русенско гробище. Това решение поражда разнопосочни обществени реакции, но по онова време се приема като акт на утвърждаване на националната памет.

Официалното откриване на Пантеона се състои на 28 февруари 1978 г. – символична дата, бележеща отдаването на почит към поколения българи, които са дали живота си за независимостта и възраждането на България.

II. Архитектурна характеристика

Пантеонът впечатлява с монументалната си архитектура – масивна каменна конструкция, увенчана със златен купол, който доминира над околната градска среда. Централното пространство под купола е символично място – тук е бил запален вечен огън, който е горял десетилетия наред в знак на непрекъсната памет за героите. След политическите промени от 1989 г. и падането на режима на Тодор Живков, огънят е изгасен – акт, който символично бележи прехода на България към нов исторически етап.

III. Кои са погребаните в Пантеона?

В Пантеона почиват тленните останки на 39 видни български революционери и общественици, чиито имена са неразривно свързани с борбата за национално освобождение. Сред тях са:

• Любен Каравелов – виден писател, журналист и революционер.
• Захари Стоянов – летописец на българското Възраждане, организатор и участник в редица революционни акции.
• Стефан Караджа – прославен войвода.
• Панайот Хитов – хайдушки войвода, дълбоко свързан с българските чети.
• Баба Тонка Обретенова – легендарната „майка на четниците“, предоставяла подслон и закрила на десетки революционери.
• Никола Обретенов, син на Баба Тонка и активен деец на революционното движение.
• Панайот Волов – един от главните апостоли на Априлското въстание.
• Ангел Кънчев – близък съратник на Левски, загинал твърде млад, но оставил ярка следа в националноосвободителното движение.

IV. Почетени са стотици знайни и незнайни герои

Във вътрешността на Пантеона са изписани имената на 453 българи, участвали в чети, въстания и опълчения – сред тях:

• Ботевата чета (1876 г.)
• Червеноводската въстаническа чета
• Апостолите и участниците в Априлското въстание
• Българските опълченци, участвали в Руско-турската освободителна война (1877–1878)

Всеки посетител може да проследи тези имена, изписани върху мраморните плочи във вътрешността на Пантеона, което създава усещане за близост до поколенията, извоювали свободата ни.

V. Пантеонът днес – памет и национално самосъзнание

След падането на комунистическия режим започват дебати за по-нататъшното бъдеще на Пантеона. През 2001 г., след продължителна дискусия сред историци, общественици и представители на Българската православна църква, се взема решение за „християнизация“ на паметника.

Върху купола е поставен православен кръст, който символично връща сакралния характер на мястото. Същата година към Пантеона е открит и параклисът „Св. Паисий Хилендарски“, който напомня за духовната същност на делото на възрожденците. Изградена е и специална музейна експозиция, която разказва за живота и делото на погребаните и почетени в костницата герои.

Днес Пантеонът на възрожденците е част от 100-те национални туристически обекта и е важна спирка за всички, които искат да се докоснат до духа на българското Възраждане и да се поклонят пред саможертвата на героите.

Пантеонът е отворен за посетители целогодишно. Тук често се провеждат възпоменателни чествания и церемонии, свързани с бележити дати от националната история.

VI. Полезна информация за посетители

Адрес: Парк Възрожденци, ул. Костур 20, 7002, Централна част на град Русе

Работно време: Проверете актуалното работно време на официалния сайт или туристическия център в Русе

Вход: Пантеонът е отворен за индивидуални и групови посещения; предлагат се екскурзоводски турове

Събития и изложби: Освен постоянната експозиция, често се организират тематични изложби и събития, посветени на българските революционери и исторически годишнини.

Пантеонът на възрожденците не е просто паметник – той е сакрално пространство, в което историята на България оживява чрез имената и делата на онези, които са пожертвали най-ценното си за Родината. Посещението му е дълг към паметта на предците и вдъхновение за бъдещето.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК