ХРАМ-ПАМЕТНИК “СВЕТИ АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ”
Храм-паметник „Свети Александър Невски“ е един от най-големите и внушителни православни храмове на Балканите и най-емблематичният архитектурен и духовен символ на българската столица София. Това е не само действащ патриаршески катедрален храм на Българската православна църква, но и национален паметник на културата с огромно историческо, духовно и художествено значение.
Храмът е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз и е сред най-посещаваните забележителности в страната.
I. Историческа предистория и идея за изграждане
България след Освобождението
След Освобождението от Османската империя през 1878 г., новоосвободената българска държава изпитва остра нужда да изрази своята признателност към Русия и руските воини, дали живота си за свободата ѝ. По време на Учредителното събрание в Търново през 1879 г., Петко Каравелов предлага да бъде изграден величествен храм-паметник, който да увековечи подвига на загиналите руски и български воини в Руско-турската освободителна война (1877–1878).
Първоначално се обсъжда храмът да бъде построен в старопрестолно Търново – люлка на българската държавност. Но след като София е избрана за столица на Княжество България, Народното събрание гласува храмът да се издигне именно там – в сърцето на новата столица.
Народни дарения и подкрепа
Строителството на храма е осъществено изцяло с доброволни народни дарения, като са събрани впечатляващите за времето си над 1 900 000 лева. Събрани са дарения от обикновени граждани, офицери, войници, занаятчии, търговци и благотворителни дружества. В целия процес народът вижда не просто строеж на църква, а изграждане на символ на народната признателност и националната идентичност.
II. Строителство и архитектурна концепция
Полагане на основния камък
На 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., точно на четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския мирен договор, основният камък на храма е положен с изключителна тържественост и религиозен ритуал. В основите е поставена метална капсула с имената на тогавашните държавници, което символично запечатва духа на времето.
Проекти и архитекти
Първоначалният проект е дело на акад. арх. Иван Богомолов, един от най-изявените архитекти на онова време. След неговата смърт, проектът е напълно преработен от руския професор Александър Померанцев (1849–1918) – възпитаник на Петербургската академия, известен с множество внушителни обществени сгради в Русия. Като помощници на Померанцев работят руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев.
Окончателният проект е завършен през 1898 г., а реалното строителство започва едва през 1904 г. и продължава до 1912 г., с обща стойност на строежа около 5,5 милиона лева.
Български и чуждестранни майстори
В изграждането участват специалисти от поне шест националности: българи, руснаци, австрийци, италианци, немци и чехи. Български строителни предприемачи, като Никола Дишков, инж. Христо Станишев и Тодор Огнянов, печелят търга за основите. Каменоделски и декоративни работи изпълняват италиански и български майстори от Костурско, Паланечко, Дебърско, Разложко, Софийско и Банско.
Основен доставчик на дървен материал е Георги Паланков от Якоруда. Арх. Йордан Миланов също участва активно като член и председател на Постоянната строителна комисия.

III. Исторически обрати: войни, преименувания и възстановяване
По време на Първата световна война, когато България и Русия се озовават във вражески блокове, през 1915 г. руската флота бомбардира Варна. Това поражда политически натиск за русофобска политика. Кабинетът на Васил Радославов взема решение да преименува храма на „Св. св. Кирил и Методий“, а Народното събрание го одобрява през март 1916 г. Въпреки първоначалната подкрепа от някои русофили, като Иван Вазов, преименуването не се възприема трайно. След края на войната името „Свети Александър Невски“ е върнато на 4 март 1920 г.
Официалното освещаване се провежда между 12 и 14 септември 1924 г., повече от десетилетие след завършването на строежа. Това събитие се превръща в национален празник, който събира представители на духовенството, интелигенцията, държавници и обикновени граждани.
През Втората световна война храмът е сериозно повреден по време на англо-американските бомбардировки над София през 1944 г. Силно засегнати са северозападната част, медната обшивка и мозаечните икони.
През 1953 г. храмът е обявен за патриаршеска катедрала, а през 1955 г. – за паметник на културата с национално значение. С решение на Министерския съвет от 2014 г. собствеността върху храма официално се прехвърля на Светия синод на Българската православна църква.
IV. Архитектура: монументалност и символика
Архитектурен стил
Храмът е построен в стил неовизантийска кръстокуполна базилика, типичен за руската сакрална архитектура от края на XIX век. Често се определя и като част от „руския северен ампир“. Състои се от внушителна централна част с пет кораба, два странични параклиса, крипта и просторен нартекс.
Размери и капацитет
- Застроена площ: 3170 m²
- Височина на камбанарията с кръста: 53 метра
- Височина на централния купол: 46,3 метра
- Капацитет: около 5000 души
При завършването си храмът е най-голямата православна катедрала на Балканския полуостров и една от най-внушителните в Европа.
Камбанария и позлатени куполи
Камбанарията разполага с 12 камбани, отлети в Москва и транспортирани с кораб по Дунав и по суша до София. Най-голямата камбана тежи 12 тона.
Куполите са позлатени с около 8,35 кг злато, нанесено на тънки златни листчета. Последната голяма реставрация е през 2001 г. с участие на български специалисти и използване на висококачествено немско злато.
V. Интериор: съкровищница на иконопис и декоративно изкуство
Стенописи, икони и мозаечни икони
Над 80 маслени икони красят иконостасите, олтара и кивотите. Сред най-ценните са тези на Виктор Васнецов, който изографисва Христос и Богородица. Проф. Антон Митов рисува иконата на св. цар Борис I. Стенописът „Бог Саваот“ в централния купол е дело на проф. Пьотър Мясоедов и впечатлява с внушителни размери – лицето е с диаметър 2 метра, а ръката – 4,60 метра.
Стенописите са дело на 32 руски, 16 български и 1 чешки художник. Сред тях се открояват Иван Мърквичка, Василий Савински, Август Розентал, Василий Перминов, Розентал, Никола Маринов, Петко Клисуров, Цено Тодоров и други.
Материали и украса
Интериорът е облицован с висококачествени мрамори (Джиало ди Сиена, Верде ди маре), оникс от Бразилия, индийски алабастър и декоративни мозайки от Венеция. Полилеите в неоампирен стил са изработени в Мюнхен. Централният полилей тежи над 2,5 тона.
Подът е от пъстроцветни италиански мрамори, оформен като мозайка с богати орнаменти. Вратите са изработени от славонски дъб и украсени с дърворезба от виенския майстор Карл Бамберг.
VI. Криптата – музей на иконата
Подземното пространство е оформено първоначално като гробница, но през 1965 г. е превърнато в музей за християнско изкуство, филиал на Националната художествена галерия. Тук се пази най-богатата колекция от български икони от XII до XIX век.
Храмът е не само действаща катедрала, но и национален символ на единството, историческата памет и благодарността към жертвата на хиляди воини. Той е сцена за важни богослужения и държавни церемонии, място за поклонение и вдъхновение за поколения българи.
VII. Практическа информация за посетители
- Местоположение: Площад „Св. Александър Невски“, София
- Работно време: Отворен всеки ден, с възможност за разглеждане на криптата
- Билети: Входът за криптата е символичен, входът за основния храм е свободен
- Достъп: Намира се в самия център на София, лесно достъпен пеша или с градски транспорт
- В списъка на 100-те национални туристически обекта: Можете да вземете печат за туристическия си дневник
Храм-паметник „Свети Александър Невски“ е много повече от архитектурно бижу – той е жива памет, запечатала в себе си признателността на поколения българи към Освобождението, величието на православната вяра и културното богатство на българския народ.
Посещението му е задължително за всеки, който иска да разбере не само историята, но и духовната същност на България.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК