ПЕРПЕРИКОН

Перперѐк, наричан и Перперико̀н, е един от най-значимите археологически и културно-исторически обекти в България. Разположен в Източните Родопи, в близост до село Горна крепост, той представлява уникален по рода си скален комплекс с дълга и многопластова история, започваща още от VI–V хилядолетие пр. Хр. В рамките на обекта се открояват мегалитно светилище, следи от антична и средновековна архитектура, както и крепост, за която се предполага, че е служила като дворец на тракийски владетел. Перперек е бил населен и използван от различни народи: траки, римляни, готи, византийци и българи.

I. Статут и местоположение

Перперек е обявен за паметник на културата от национално значение през 1968 г. под наименование “Средновековна крепост Перперек”, обхващаща територията на село Горна крепост. Съгласно документацията, обектът е архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието.

Разположен на около 15 км североизточно от град Кърджали, скалният град се намира върху най-високото възвишение в долина, оградена от река Перперек (ляв приток на Арда) от три страни. Площта на целия комплекс достига приблизително 12 000 кв. м., от които мегалитният дял заема около 5000 кв. м.

II. Наименование

Автентичното име на обекта е Перперек, което се използва от местното население и е засвидетелствано в редица исторически извори. Въпреки това, в съвременната популяризация и научна литература е наложено и наименованието Перперикон – термин, въведен по време на археологическите разкопки от края на XX век. Българските траколози, включително проф. Александър Фол, подчертават, че името “Перперек” произлиза от индоевропейския корен “пер” или “пир” (в хетски – „скала“), и е единственото достоверно название, срещащо се и в тракийския ономастикон.

Според някои теории, наименованието има връзка със златната византийска монета „перпера“, но това остава предмет на спорове сред учените.

III. История на изследването

Научният интерес към Перперек датира още от началото на XX век. През 1931 г. проф. Петър Мутафчиев споменава обекта в своите изследвания, а през 1932 г. археологът Иван Велков го описва по-подробно. Впоследствие обектът е включен в учебната програма и разглеждан в трудовете на авторитети като Васил Златарски.

Първите официални археологически проучвания са осъществени през 1960-те години под ръководството на проф. д-р Стамен Михайлов. Широкомащабните разкопки започват едва през 2000 г. и са ръководени от археолога Николай Овчаров, чиято работа обаче предизвиква редица полемики в научната общност поради методологични и етични съображения.

IV. Археологически находки и структури

Целият връх, върху който е разположен Перперек, е изсечен и моделиран от човешка ръка. Там се откриват голям храм с три нива, скални тронове, ритуални басейни, масивни зали, както и фигура на лъв, изсечена в скалата. В централната част на крепостта е разкрита еднокорабна късноантична църква.

Находките включват керамика от късния енеолит, свидетелстваща за ритуална активност още от праисторически времена. Археолозите проследяват т.нар. „свещен път“, водещ към най-високата и свещена част на комплекса.

V. Светилището на Дионис?

Една от най-оспорваните хипотези, популяризирана от Н. Овчаров, гласи, че на това място се е намирало легендарното тракийско светилище на Дионис. Той се позовава на писмени източници от античността, според които оракулът на Дионис е съперничел по значимост с тези в Делфи и Додона. Според Светоний и други автори, на това място са били извършвани винено-огнени обреди с прорицателна цел.

Проф. Валерия Фол и други траколози не приемат тази теория и сочат други райони на Родопите, като Персенк, за по-вероятно местоположение на светилището. Независимо от разминаванията, безспорно е, че Перперек е бил важно светилище с многовековна употреба.

VI. Залез и възраждане

Перперек е разрушен при османското нашествие в средата на XIV век и е напълно изоставен в следващите десетилетия. В пътеписите на д-р Ами Буе от 1837 г. и в бележките на Константин Иречек се споменава за местността Перперекдере, но без конкретни описания.

Днес Перперек е обект на засилен туристически интерес и е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта на България. Неговата значимост се изразява не само в археологическата стойност, но и в културната памет на българския народ.

VII. Практическа информация за посетители

• Местоположение: Обектът се намира на около 15 км североизточно от гр. Кърджали, в близост до село Горна крепост. Има указателни табели и пътят до него е асфалтиран, с възможност за паркиране в подножието.
• Работно време: Перперек е достъпен за посещения през цялата година. В летния сезон (април–октомври) се препоръчва посещение в ранните сутрешни или късни следобедни часове поради горещините.
• Такси: входната такса е символична, като се предоставят намаления за ученици, студенти и пенсионери. Организирани групи получават допълнителни отстъпки.
• Екскурзовод: На място се предлагат беседи с екскурзовод (на български и английски език), които включват разказ за историята, митологията и археологията на обекта.
• Инфраструктура: В подножието има обособена туристическа зона с тоалетни, информационен център, павилиони с напитки, сувенири и сянка. Пътеката до върха е стабилизирана и подходяща за туристи в нормална физическа форма.
• Препоръки: Препоръчва се носене на удобни обувки, шапка, слънцезащитен крем и вода. Поради скалистия терен е важно да се внимава при изкачване, особено в дъждовно време.
• Настаняване: Възможности за нощувка има както в град Кърджали, така и в околните села, включително Горна крепост и Перперек, където има къщи за гости и семейни хотели.

Перперек е истинско съкровище на българското културно и историческо наследство. Всяка скала, всяко стъпало и изсечен праг носят отпечатъка на древни обреди, на царска власт и духовна сила. Неговата хилядолетна история, вплетена в мистиката на траките и в реалностите на античността и Средновековието, го правят не просто туристическа атракция, а място на поклонение и размисъл. Независимо от научните дебати и тълкувания, Перперек остава символ на вечната връзка между земята, скалата и духа.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК