Петър Попангелов е сред чудесата в българския спорт. Той доскоро бе единственият българин с победа за Световната купа в алпийските ски, а освен това има шест втори и четири трети места. Завършил е 37 пъти в топ 10 на Световната купа. Печелил е Европейската купа, има две шести места на олимпиади и три титли в слалома на Световните студентски игри. Когато се състезаваше улиците опустяваха, а всички заставаха пред телевизорите. И никой друг наш скиор повече от 30 години не успя да повтори успеха му. До 2025 година, когато Алберт Попов стана втория българин с победа за Световната купа.
На 31 януари 2025 г. Петър Попангелов навършва 66 години. А Пепи, както го наричат всички приятели, с удоволствие се връща към златните години на българските ски. Всичко започва през декември 1962 година. Тогава Пепи е на 2 години и 11 месеца и се озовава в раницата на баща си. Поемат към 2389 м надморска височина. На хижа Мусала се провежда зимният лагер на най-добрите скиори от онова време – Петър Попангелов-старши, Михаил Попангелов, Костадин Коцов… А Петър Попангелов-старши води сина си, не просто да го научи да кара ски. Иска да го направи шампион.
От онези дни си спомням как тичах по масите в хижата от радост, че ще карам ски – казва Попангелов-младши. Там имаше една писта, „бебешката“ й викахме, с малко наклонче. Там баща ми ме учеше да ходя със ските, да се въртя, да правя рало.
От този момент двамата Попангелови прекарват зимите на Мусала, а месеците и годините минават в тренировки. Първият официален старт на Младши е през 1966-та, на писта „Червено знаме“, за купа „Пионер“. Дебютът е увенчан с второ място. Но и преди това Старши знае, че синът му има талант. И продължават да работят усилено.
Винаги съм казвал, че големите успехи се дължат 60 процента на спортиста и 40 процента на треньора. Моят баща ми даде основата, но както казва Херман Майер „всичко е в моята глава“, обяснява Попангелов.
Следват републикански титли и стартове за Европейската и Световната купа.
През цялото време Попангелов Старши и Младши тренират усилено и работят за големите победи. И те не закъсняват. Големия скок Пепи прави със спечелването на Европейската купа през 1977 г. А когато с 65 номер в Берхтесгаден става десети за Световната купа, вече вярва, че има място в световния елит. След това започват победите над най-добрите от онези години: Ингемар Стенмарк, Боян Крижай, братята Фил и Стив Мер, Марк Жирардели, Александър Жиров. За да дойде звездният му миг.
Най-ценната ми победа е първото място за Световната купа в Ленгрис (Германия) на 8 януари 1980 година – споделя Пепи. Там беше най-трудно и се караше с най-високо качество. Голяма беше емоцията и на двете шести места на олимпиадите в Сараево и Калгари. Имам още много победи над големите звезди на по-малки състезания, защото когато нямаше стартове за Световната купа, карахме на по-малки състезания. И сега обаче най-много се радвам на купата от Ленгрис. Тя е на централно място на камината в хотела ни в Боровец. Всеки път като мина край нея я гледам и й се радвам. Тази година станаха 45 години, откакто я спечелих. И много приятели ми се обаждат, за да ми честитят годишнината.
Попангелов има забележителна памет. Помни всички дати от състезателната си кариера. Статистиката му е хоби и наистина се забавлява, когато се връща назад.
Когато се видим с Алберто Томба си говорим кой къде е станал втори или трети смее се Пепи. На кои олимпиади кой е завършил и кой не.
Спомня си и датата 7 ноември 1985. Тогава получава сериозна травма, която го изхвърля от спорта. На тренировка в Австрия ските му се откачат. Удря се в ограда и се налага да извадят далака му. Връща се на пистата, но е загубил позициите си сред елита.
Лошото е, че можех да карам поне още 2-3 години, но нямах избор и се отказах. Тръгнах си с шест победи над Ингемар Стенмарк. Това е все едно днес Григор Димитров да бие шест пъти Роджър Федерер или Алберт Попов да победи шест пъти Марсел Хиршер.
Остава му желязната дисциплина. Когато е в София, си лягам в 9.30 или както казват самоковци с кокошките. И днес Петър Попангелов се вижда с много от съперниците си на пистата – с Алберто Томба, Боян Крижай, Ингемар Стенмарк. Но прекарва по-голямата част от времето си в Боровец. Тук е хотелът му, построен след като се отказва от ските.
Още докато се състезавах, с баща ми си говорихме, че много от големите скиори правят училища и частни хотели. И че ще е добре и аз да направя нещо такова. След това от Общинския съвет в Самоков ни предложиха едно място до пистата. И така се появи хотелът. Имах предложение да работя за „Атомик“ от собственика Алоис Рормозер. Бях треньор в Австрия две години, но това беше междинен период. Предложиха ми да стана треньор на Южна Корея, но тогава не знаех английски и казах, че оставам в Боровец. Ако бях приел, 7-8 месеца в годината пак трябваше да съм на ски.
Така през май 1992 г. Попангелов Старши и Младши наливат основите на хотела в Боровец. Не искат голяма сграда, а през годините правят много реконструкции. Днес хотелът е бизнес, който заема голямата част от времето на големия скиор. Но Пепи се чувства отлично, а животът му продължава да е свързан със ските.
Обичам Боровец, израснал съм тук – казва Младши. – В хотела постоянно идват приятели, има страхотна атмосфера. Караме ски. Работата е много, но ми харесва. Не пропускам старт от Световната купа по телевизията, а ако се наложи, пускам повторения. Но е абсурд да не гледам Кицбюел или Венген. Сега съм рекламно лице на Боровец и това ми е достатъчно в ските. Изпълнил съм моята задача.
Дали е взел максимума от ските и от името „Попангелов“?
Името ми не беше добре използвано – казва Младши. – А и по времето на социализма беше по-различно. На Запад ските са религия и там големите скиори са на почит. Българите обаче обичат да гледат какво си взел, а не какво си дал. Имах шанса да постигна нещо голямо. И сега, като ходим в Италия и в Австрия, като стане въпрос, че сме от България питат дали помним Попангелов.
Въпреки това Младши продължава да дава. От три години той е почетен председател на фондация „Петър Попангелов и приятели за Боровец“, която подкрепя младите ски таланти от Самоков и региона. Идеята е на „Бороспорт“ – стопанина на ски-зоната, който подпомага от много години, както масовото практикуване на снежните спортове от децата и учениците в региона, така и развитието на талантите в местните спортни клубове. Попангелов пък помага с лични контакти. Благодарение на него от „Росиньол“ на няколко пъти подаряват нова екипировка на децата. С децата от фондация „Петър Попангелов и приятели за Боровец“ преди дни в хотела на Пепи в Боровец освен приятели идват и много журналисти. Поводът беше деветото място на Алберт Попов в слалома за Световната купа в Кицбюел. Всички питат Попангелов-младши дали Алберт ще повтори успехите му.
Надявам се – отговаря той. – Но това и Алберт не го знае. Възможно е, но е много трудно. Пари не липсват, но трябват още много неща. Той е изключение и е стабилен психически. Време му е да покаже какво може, защото аз на неговите години бях стигнал трето място в световната ранглиста.
На 31 януари Пепи ще празнува два пъти – на специалното събиране с коктейл, организирано от „Бороспорт“ и хотел „Рила“, и с приятели и близки в хотела. На празненството ще бъдат съпругата му Зоя и дъщеря му Даяна. Другата дъщеря Петра е в Берлин и ще го поздрави оттам.
Дали 65 години са много?
Звучат много, но не ме стряскат. Не се възприемам по този начин, чувствам се на 45. Последните месеци си мисля, че когато бях на 20, 45-годишните ми се струваха остарели. А сега се чудя дали наистина е така. Всички казват, че изглеждам много по-млад, но това е ген. Важното е, че се чувствам добре и все още съм на ски. Карам редовно по прекрасните писти в Боровец. Работя много, защото както и в ските, в хотелиерския бизнес също трябват много усилия и нищо не идва даром.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
