ПЕТЪР ДЪНОВ ОТ САЩ ПРЕЗ UK ЗА БЪЛГАРИЯ

Ето и неговия разказ за завръщането му в България от Америка през Англия.

“Акостирахме на пристанището в Ливърпул. Беше януари 1895-та. Налагаше се да остана известно време в Англия и реших да го оползотворя в библиотеките и за опознаване на страната.

Ливърпулското пристанище, края на 19 в.

Ако отидете в крайните квартали на Лондон, Ню Йорк или някой европейски град, ще намерите голяма мизерия. Ако решите да посетите един от тия квартали в Лондон, непременно стражар трябва да ви придружава. Там ще разгледате една от страните на съвременната култура и цивилизация, ще наблюдавате какво нещо е ожесточаването. От една страна ще видите човешкия Рай, а от друга – човешкия Ад. Там може да опитате и доколко сте милосърдни. Ще срещнете множество момчета и момичета, които не знаят майка си и баща си – боси, окъсани, гладни бездомници. Ако тук не се трогне сърцето ви, ще знаете, че не сте милосърдни. Жалко е положението на тези хора. Мизерията е изопачила човешкия им образ.

London, края на 19 в.

В Британската библиотека се докоснах до безценен старобългарски ръкопис – Четириевангелието на цар Иван Александър. Под него стои надпис: “Bulgarian Empire”. Българска империя ни признават англичаните, но не и самите ние. В английската “Историята на народите” на Арнолд Тойнби авторът твърди, че в света е имало общо 21 цивилизации, една от които е българската. Други учени ни сочат като една от седемте цивилизации. Българската империя е била толкова голяма и могъща, че и морето, което е миело част от нейните брегове, се е именувало Тракийско. Но по-важно е друго: няма как да се скрие фактът, че българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета. Иначе как да се обясни написаното в древни ирландски хроники – че народ с името “болги” е обитавал Тракия през VІ-ти век преди Христа. Наричани сме с различни имена през хилядолетната ни история, защото сме били огромен народ.

Британската библиотека

Първото нещо, което направих, щом стъпих на родна земя в Свищов, беше да коленича и да я целуна. Дали такава любов е пламтяла в гърдите и на Ботев, когато е слязъл на Козлодуйския бряг? Сълзи овлажниха очите ми от радост, а още по-голяма радост ме очакваше при срещата с преподавателите ми от Американското научно-богословско училище.

След което незабавно поех към Варна, за среща с татко, с кака и с батко, с племенничките и племенниците ми. Първо – с параход до Русе и оттам с влак за Варна.

Учителят

Упътих се към улица “Дунав”. Домът на Мария и Петко Стамови беше винаги широко отворен за мене. Щом ме видяха, племенничките се втурнаха да ме прегръщат – Люба и Йордана бяха пораснали, но Добра при заминаването ми беше едва на 6 месеца и трябваше да се запознаем наново, както и с родената преди пет години Ана. А с племенника ми Костадин, вече 15 годишен дангълак, се прегърнахме братски.

Кака се разплака от радост и се зае да отрупва масата с нейните вкусни гозби. А аз, почувствал домашния уют, седях и се радвах на всичко, до което погледът ми се докосваше.

Скоро пристигна и татко – остарял, милият, но със същия несломим дух, какъвто си беше.

На другата сутрин заминах за село Николаевка. Исках да посетя гроба на мама – оказа се буренясал, но с моя помощ скоро от зимната занемара нямаше и следа. Засадих здравец и мушкато, любимите цветя на мама, и ги полях, за да съм сигурен, че ще се прихванат.

Тук, в родното ми село, излизах рано сутрин да посрещам Слънцето и да гледам дали славата Господня се е явила на небето. Славата Господня е оня стълб, който предвождал израилтяните в пустинята. Той ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. На 20-ти август тази слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части: по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви человеческо сърце, зад което се показваше един образ.

Северната част образува светилник с три свещи и далеч към североизток буквите “Л” и “И” и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такива красиви букви. Това стана в 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз гледах и разбирах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествуват и Господ Наш ще се възцари.”

Харесайте Facebook страницата ни ТУК