ПЕТЪР ДИМКОВ 🌿👁️🧿

Петър Иванов Димков е български офицер (полковник), по-късно народен лечител и родоначалник на ирисовата диагностика в България. Роден на 19 декември 1886 г. в София. Баща му Иван Хаджидимов е свещеник от Горно Броди, който е син на Димко Хаджииванов и брат на Димо Хаджидимов. Майка му Екатерина Димкова е известна народна лечителка също от Горно Броди, сестра на Никола Димков, която му диктува рецепти за билколечение и от ранна възраст го запознава с народната медицина. Веднага след създаването на Княжество България през 1878 година, осем години преди да се роди синът им Петър, семейството емигрира в София.

Още в детството си той е привлечен от лечебната сила на билките, следвайки семейните традиции и насоките на майка си Екатерина. В своята книга “Българска народна медицина. Том 1” Димков споделя:

През 1900 г., когато бях на четиринадесетгодишна възраст, тя ми предаде своите тетрадки със съвет да продължа издирването и записването на методите и средствата, с които се е лекувал нашият народ през вековете. Това аз правя вече 75 години.

През 1899 година заминава за Санкт Петербург, където завършва Военна академия. Според дъщеря му Лили Димкова той там се запознава с трудовете на Лев Толстой, които стават основа на мирогледа му. През време на ученето си, успоредно посещава и лекции по медицина в Медицинския университет. Интересува се също от хомеопатия и Тибетска медицина. Там намира и първите книги за ирисова диагностика на доктор Игнац фон Пекчели, която го заинтересува и става след това негов начин за диагностициране. Запознава се и с книгата на Михаел Платен за природосъобразен живот и лекуване, която става негова настолна книга.

През 1909 година е назначен като подпоручик в 25-и пехотен драгомански полк в Цариброд. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е раняван многократно.

След войните се установява като военнослужещ в София. Започва дейността си на народен лечител. През 1920 година сключва брак. През 1925 година служи в Бургас, където се включва в настаняването на тракийските бежанци. През 1927 година служи в Свищов. От 1929 година служи в 6-и пехотен търновски полк, а от следващата година е на служба в 1-ви пехотен софийски полк. По негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод. През 1931 година е произведен в чин полковник и назначен за началник-щаб на 8-a пехотна тунджанска дивизия. Назначен е за командир на 10-а Родопска дружина. Поставя началото на първия билков магазин в Асеновград. През 1933 година е назначен за командир на 21-ва пехотна дружина, същата година спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. През 1934 година е назначен за помощник командир на 4-та пехотна преславска дивизия. По-късно е на служба във Варна, където се включва активно в дейността на Военния съюз, организирал Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката на 8-и пехотен приморски полк и построяването на парка–мавзолей „Владислав Варненчик“. През 1935 година е назначен за помощник-командир на 3-та пехотна балканска дивизия.

Димков проявява толерантност към всички народи и религии. Чете Корана, египетски текстове, зороастрийски, будистки и християнски. Запознава се с Петър Дънов и попада под негово влияние.

През 1936 г. поради републиканските си убеждения и костеливия си характер Димков е пенсиониран рано от армията. Приятелят му, имигрант в САЩ, му предлага дом в Америка. Гордият българин обаче категорично отказва поради убеждението си, че „нашият народ е велик и земята е невероятна“. Последват дълги години на мизерия за Димков, съпругата му Мария и трите им деца – Любомир, Лили и Владимир. Това му дава възможност да се отдаде на билколечението и народната медицина. Димков вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Лекува всичките си пациенти безплатно.

В тези години на бедност и безнадеждност Димков очерта нов път пред себе си – билколечението. От Воин Димков се превръща постепенно в Лечител. Димков пътува неуморно в страната и в чужбина. Той се среща с Петър Дънов и става негов пламенен последовател и ученик. Практикува традиционна медицина, ирисова диагностика (иридология) и билколечение (фитотерапия). Освен всичко това, Лечителят е голям привърженик на идеите на вегетарианството и на живота според законите на природата и космоса.

За това разказва по-късно и дъщеря му – Димков и цялото му семейство са живели според каноните на християнството дори в размирните комунистически години и не е пестил силите си за прегледи на всякакви хора. Въпреки че те са го изтощавали сериозно както психически, така и физически, това по никакъв начин не го спирало да изпълни мисията, на която се посветил. А именно – да лекува хората съгласно народната медицина.

Следвайки традицията в своето семейство, Димков посвещава по-голямата част от живота си на изучаване на билките, събиране на рецепти, тяхното осмисляне и доразвиване. Във фитотерапията той открива и прилага свои оригинални съчетания от билки. Лечителят формулира и популяризира принципи, извлечени от народната медицина:

1. Лекуването да става с естествени природни средства.
2. Лечението да се насочи към общо укрепване на организма чрез промяна на храненето и начина на живот.
3. Лечението да е индивидуално – според болестта и човека.
4. Да се въздейства не само на болния орган, но и на целия организъм.
5. Чрез внушение и самовнушение да се създаде увереност в болния за оздравяването му.
6. В духа на народната медицина, той не използва апарати и съоръжения, а въвежда и изследва действието на различни средства – компреси, лапи, бани, душове, фрикции, масажи, водолечебни процедури и др.

Чрез фитотерапията, Лечителя открива и прилага свои уникални комбинации от билки, към които човек трябва да се отнася с особено внимание. Има някои златни правила, които Лечителя ни предава по отношение на събирането, съхраняването и приготвянето на лечебните билки, за да имат те най-добри запазени качества и полезно действие:

• Билките трябва да се берат пресни през ранната пролет, а за зимата трябва да се подготвят изсушени билки.
• Важен е моментът на бране според това кога концентрацията на лечебни активни съставки е най-висока. Например, корените се изравят в началото на пролетта или през есента. Плодовете пък се събират по време на зреенето им.
• Процедира се много внимателно със събирането и се избягва използването на найлонови пликове, които задушават билките.
• Берат се само видимо здрави и чисти растения, които не боледуват и нямат паразити по тях.

Ето и кои са тези билки и техните приложения в народната медицина на Петър Димков:

1. Агримония (Agrimonia eupatoria) – билка, която се използва при възпалено гърло, разстроен стомах, лека диария, синдром на раздразнените черва (IBS), диабет, нарушения на жлъчния мехур, задържане на течности. Петър Димков е измислил и специална рецепта за пречистване на кръвта, в която влизат всички 12 билки по 30 гр. Агримония в неговите рецепти се употребява и за сваляне на излишните килограми.
2. Борови връхчета (Pinus sylvestris L.) – съдържат ценно етерично масло, смолисти вещества, витамин С и други полезни компоненти. Срещат се в рецепти за бронхит, атеросклероза, прочистване на кръвта от токсини и за поддържане на нормално тегло.
3. Великденче (“главен изцерител”) (Veronica, семейство Plantaginaceae) – прилага се при кашлица, бронхит, диария, хронични екземи, лечебно действие против невроза предизвикана от психическо пренатоварване и други.
4. Копривен лист (Urtica Dioica) – копривата има доказано диуретично, кръвоспиращо и укрепващо действие. Също така в научни публикации се доказват антиоксидантното, противоязвено и аналгетично свойство на копривата: Antioxidant, antimicrobial, antiulcer and analgesic activities of nettle (Urtica dioica L.). Има данни за полезно действие и ефективност на копривата при артрит, които откриваме в Evidence for antirheumatic effectiveness of Herba Urticae dioicae in acute arthritis: A pilot study. Използва се още като средство против пролетната умора и анемия. В рецептите на Димков копривата се среща като част от настойки или козметични формули, в отвари за алкализиране на организма и ускоряване растежа на косата.
5. Жълт кантарион (Hypericum perforatum) – красивата жълта билка е полезна като тинктура при нервни смущения и нервни болести, като тези нейни ефекти са описани в не малък брой публикации. Билката може да се пие и като чай или да се правят бани на половината тяло. Жълт кантарион срещаме в рецепта за “Възпаление на легенчетата на бъбреците, на пикочния мехур” в книгата “Българска народна медицина: Природолечение и природосъобразен живот”.
6. Жълт равнец (Achillea clypeolata) – това многогодишно растение подпомага нормалното храносмилане, може да се прилага локално за облекчаване на кожни обриви и сърбежи, облекчава симптомите на алергия, понижава високата температура, противодейства на менорагия (необичайно обилно или продължително менструално кръвотечение). В рецептите на Лечителя срещаме жълт равнец за лечение на прогресивна мускулна дистрофия, невродермит, псориазис, мускулни спазми и други.
7. Широколистен живовляк (Plantago major) – Plantago major L. се използва в народната медицина в цял свят, не само у нас. Листата на широколистния живовляк са известни с различни биологични свойства, вариращи от антимикробни и противотуморни до заздравяване на рани. В листата на растението се съдържат ценни полифенолни съединения, които допринасят за подобряване на храносмилането, мозъчната функция и нивата на кръвната захар. Това растение съдържа редица ефективни химически съставки, в това число флавоноиди, алкалоиди, терпеноиди, производни на фенолна киселина, иридоидни гликозиди, мастни киселини, полизахариди и витамини. Освен всичко това, оказва се, че живовлякът защитава черния дроб от увреждане – има изразено хепатопротективно, както и противовъзпалително действие в организма. Малината е част от рецепти на Лечителя при запек, ангина и фарингит, дизентерия и още.
8. Листа от малина (Rubus idaeus L.) – малините са източник на елагова киселина, нейният 4-арабинозид, нейният 4′ (4′ ‘-ацетил) арабинозид и неговият 4′ (4’ ‘-ацетил)ксилозид, както и кверцетин и кемпферол 3-глюкозиди. Всички изброени са антиоксидантни съединения, които действат за унищожаване на свободните радикали. Има данни, че приемът на червена малина (Rubus idaeus L.) намалява оксидативния стрес при затлъстели мишки с диабет, което вероятно се дължи на съдържащите се в малините полифеноли и фибри. Биоактивният потенциал на червената малина е изследван и за неговата цитотоксична и цитопротективна активност върху карцином на ларинкса и аденокарцином на дебелото черво при хора. Резултатите са част от научната публикация The bioactive potential of red raspberry (Rubus idaeus L.) leaves in exhibiting cytotoxic and cytoprotective activity on human laryngeal carcinoma and colon adenocarcinoma.
9. Листа от горска ягода (Fragaria vesca L.) – Fragaria vesca (дива ягода) принадлежи към семейство Розоцветни. Растенията от това семейство съдържат флавоноиди, танини, летливи масла, метил сализилат и борнеол. Плодовете съдържат салицилова киселина и са полезни при лечението на чернодробни и бъбречни заболявания, както и при лечение на ревматизъм и подагра. Горските ягоди притежават също антиоксидантни, антимикробни или противовъзпалителни свойства, което ги прави чудесни съюзници на нашия имунитет. Лечителя препоръчва ягоди като част от специална отвара за отказване от тютюнопушене, при сърбеж на външните полови органи [чрез перорален прием на смес от агримония, борови връхчета, широколистен живовляк (листа), листа от горска ягода, маточина, невен (листа и цвят) и цариче] и много други.
10. Лазаркиня (Galium Odoratum) – това красиво цъфтящо многогодишно растение от семейство Rubiaceae освен с красота, разполага и с полезни вещества. Растението съдържа кумарин (0,4-1%), асперулозид (0,05-0,3%), монотропеин (0,04%), танини, иридоиди, антрахинони, флавоноиди и следи от никотинова киселина. Тези активни съединения помагат за облекчаване на изгаряния и по-бързо зарастване на рани и имат антиоксидантен ефект. Фенолни киселини, флавоноли (производни на кверцетин и кемферол) и иридоиди са основните съединения на екстракта от G. odoratum, които влияят на експресията на фактори на вирулентност и образуването на биофилм от уропатогенната Escherichia coli. С други думи, растителния екстракт от лазаркиня може да се използва при профилактика на инфекции на пикочните пътища – среща се и в такива рецепти на Лечителя, както и в рецепти за рак на гърдата, хроничен запек и оригване, мускулни спазми и други проблеми.
11. Лист от орех (Juglans Regia) – орехът е лечебно растение с много полезни свойства и голям терапевтичен потенциал в традиционната медицина. Освен че имат високи антиоксидантни нива, орехите са източник на много химични съединения като аскорбинова киселина, флавоноиди, кверцетин и кафеена киселина. Орехите също са богати на хранителни вещества – имат високо съдържание на мазнини, протеини, витамини и минерали. Те също така са добър източник на флавоноиди, стероли, фенолни киселини и сродни полифеноли. Листата на Juglans regia се използват най-вече в традиционни лекарства в световен мащаб като антимикробни, антихелминтни, кератолитични, антидиарийни, хипогликемични, депуративни, тонизиращи, ветрогонни средства. Що се отнася до Лечителя, орехи се използват в рецепти за основно пълноценно хранене, почитат се в суровоядството, което той насърчава, а листата препоръчва на чернодробно-, сърдечно- и бъбречно болните като част от бани или отвари. Употребата на орехови листа се среща и като част от настойка за зарастване на пукната и счупена кост, третиране на бенки, бръчки по лицето и други.
12. Зърна от червена хвойна (Juniperus oxycedrus) – зърната Juniperus oxycedrus съдържат флавоноиди, флавони, терпеноиди, монотерпеноиди, сесквитерпеноиди, летливи масла и намират приложение при проблеми с храносмилането, включително разстроен стомах, чревни газове (метеоризъм), киселини, подуване на корема и загуба на апетит, както и стомашно-чревни инфекции. Използват се и при инфекции на пикочните пътища и камъни в бъбреците и пикочния мехур поради изразените си антимикробни, хипотензивни, цитотоксични, антиоксидантни, хипогликемични, аналгетични, противовъзпалителни и релаксиращи гладки мускули ефекти. Петър Димков включва червената хвойна в лечебни рецепти за жълтеница, цироза на черния дроб, парализа на крайници, разрушаване на тазобедрените стави, мехури, тумори на бъбреците или надбъбречните жлези, мускулни спазми и други състояния.

Публикувано е тритомно издание на Петър Димков „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008), което включва рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот – хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики. То е наследник на основния му труд „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“, издаден в три тома четири пъти в периода 1926 – 1939 година.

Умира на 4 октомври 1981 година в София.

МИСЛИ НА ПЕТЪР ДИМКОВ:

1. Духовното развитие на човека трябва да преодолее страха.

2. Хората привличат в своя живот два вида събития – тези, в които вярват, и тези, от които се страхуват – и то много често неосъзнато.

3. Трябва да се познават законите, на които е подчинена природата, и да се спазват. Природата трябва да се съзерцава – през деня да се гледа синият цвят на небето, а вечер – звездите.

4. Не можем да се молим само когато имаме нужда, а трябва да благодарим от сутрин до вечер.

5. Да се вслушваме във вътрешния си глас – той е най-верен.

6. Да има в душата и сърцето ни любов и да можем да прощаваме, защото истински прощава само този, който е изпълнен с любов.Това е пътят, който човек трябва да следва, за да разбере мисията на живота си.

7. Човекът е като една къща. За да е чиста и спретната, се поддържа не само отвън, а и вътре. Почистват се и се подреждат стаите, за да е чисто, приятно и уютно като си там. А какво правят хората? Сменят дрешките с нови, подстригват си косите и променят прически, слагат герданче и смятат, че всичко е наред. Те не поглеждат безпорядъка в стаичката вътре в тях, изпълнена с обиди, огорчения, неразбиране и страх. Трябва да се изчиства тази стая, за да има здраве и радост.

8. При едно сражение в Крим граната паднала в един форт, изкопала яма и се заровила в една прекрасна градина, но от тази грозна яма бликнал извор, чиято вода после разхладявала и съживявала цялата околност. От грозните рани, които нещастията и скърбите причиняват на сърцето ни, често пъти се откриват вечни извори на богат опит и на нови радости. Не плачете и не жалете за изгубеното богатство. Може би в самите вас се крие нещо велико и мощно, което не може да избликне.

9. Днешният век се нуждае от хора на идеализма, които имат енергия и решителност да работят и да чакат, без да обръщат внимание на това, дали хората им ръкопляскат или ги освиркват. Той се нуждае от Микеланджело, който цели седем години работил и украсявал Сикстинската капела със своите неподражаеми „Сътворението на света“ и „Страшният съд“ като се отказал от каквото и да било възнаграждение, за да не се оскверни нито със сянка от користолюбие четката му; потребен е Тициан, който работил седем години „Тайната вечеря“; Стефенсън, който се трудил 15 години над един локомотив; Уат, който преживял 20 години над парната машина; лейди Франклин, която работила 12 години неуморно, за да върне мъжа си от полярните ледове; Милтън, който създаде „Изгубеният рай“ в невидим за него свят и го продал за петнадесет фунта стерлинги; Балзак, който се трудил и чакал на мансардата, когото нито сиромашията, нито дълговете, нито гладът не могли да уплашат и обезсърчат. Днес са нужни такива хора, които могат да работят и да чакат.

10. За хората трябва да съдим по големината на щастието, което създават около себе си.

11. Не оставяйте да умират във вас музиката и поезията, не се стремете към това, което не може нито да обогати вашите достойнства, нито пък да прибави и трошица към вашата душа.

12. Истински живее оня, който не живее за себе си.

13. Вътрешната чистота е най-важната за човека. Вътрешна чистота, това първо е мисълта. Мисълта е основата на всичко и най-великата сила. А тази велика сила ще трябва да се използва, както трябва.

14. По народната медицина най-важната предпоставка при лечението особено на някоя тежка болест е живостта на духа, безусловната воля и увереност за оздравяване. Това положение е било застъпено още от богомилите и преди всичко от Боян Мага. Богомилите са учели, че доброто настроение оказва върху човека същото влияние, каквото оказва слънцето върху растението.

15. Всичко, което наричаме зло, всяко страдание, трябва да направи по-добро нашето естество. А в това подобрение е задачата на живота ни.

16. Ние сме склонни да се гордеем със силните си страни, а към нашите слабости сме снизходителни и забравяме, че нашата истинска сила се измерва с най-голямата наша слабост.

17. В основите на всички усилия за създаването на един природосъобразен живот, в биологичен, духовен и нравствен смисъл, стои хармонизирането с природните закони: човек трябва да познава себе си и то не само като тяло, но и като душа, да познава и ония закони по силата на които той е станал същество отделно, особено, индивидуализирано, да види мястото си в живия свят и пътя на своите творчески усилия.

18. Човекът е и духовно същество. Какъв смисъл има атлетическата сила, ако духът е джудже, а душата – сляпа? Телесното здраве добива смисъл само чрез духа. А здрав дух има, само когато той е осветен от най-висше разбиране за живота. А то е: човекът като дух е съзнание, чиято яснота се увеличава постоянно, чието просветление става все по-високо; и в това просветление той трябва да съзнае себе си като частица от едно мирово цяло – космоса и да почувства родство с всички живи твари и с всичко проявено.

19. Висшето самосъзнание, най-високата степен на яснота, е съзнание за единство с Цялото – в пулса на собственото си сърце да усетиш пулса на вселената и нейната мощ в себе си. В светлината на това съзнание неизбежно ще се разгори в сърцето на човека и онази най-голяма негова сила – Любовта.

20. Духовната и нравствена сила на човека е само в любовта му към себеподобните, към живота изобщо. И само тя, любовта, може да движи човечеството по светлия път на една истинска цивилизация.

ИЗДАДЕНИ ТРУДОВЕ:

1. „Нарѫчникъ по природно лѣкуване и живѣене“, в три тома, Книгоиздателство Факелъ, София, издаден четири пъти в периода 1926 – 1939 като всяко следващо издание е допълвано. Последното издание от 1939 г. е най-пълно, в него на 1800 страници са разгледани 620 болести
2. „Практически съвети за правилно лѢкуване по метода на Луи Куне“, Издание на Кооперативно д~во „Посрѣдник“, София, 1931, 122 стр.
3. „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008)
4. „Очна диагноза“, Изд. Астрала, 1999, ISBN 954-562-095-1, 331 стр.
5. „Хигиена и лекуване на душата“, Изд. Астрала, 2009, ISBN 954-562-103-6, 479 стр.
6. „Молитвеник“, Изд. Астрала, 2009, ISBN 954-562-086-2, 183 стр. (джобен формат)

Харесайте Facebook страницата ни ТУК