Петър Увалиев е роден на 12 януари 1915 г. в София. Известен извън родината си още като Pierre Rouve (Пиер Рув), той е един от най-продуктивните и влиятелни български интелектуалци-емигранти през втората половина на ХХ век. Дипломат, театрален режисьор, филмов творец, литературен, театрален и арткритик, радиодраматург, преводач и бохем, общуващ с артистичната бохема на света в Swinging London през славните му години на 60-те като център на културната революция на следвоенното поколение. Живял в квартал Челси, един от центровете на това движение. Той има над 20 постановки в лондонските театри, участва в създаването на 24 филма, изпълнителен продуцент е на „Фотоувеличение“ (1966) на М. Антониони и е режисьор на „Непознат вкъщи“ (1968).
Работил е заедно с Георги Марков в българската секция на Би Би Си, но големите му любови остават киното и театърът. Заедно със съпруга на София Лорен – Карло Понти – основават продуцентска компания и работят с легенди като Марсел Паньол, Джордж Бърнард Шоу, Антъни Аскуит, Микеланджело Антониони. Увалиев е носител на наградата “Златно перо” от Съюза на българските журналисти и почетен доктор на Софийския университет.
Завършил е право и държавна администрация в СУ “Св. Климент Охридски”, от 1936 г. работи в новосъздаденото Радио София и в Дирекцията по печата към МВнР. Публикува статии за театър, кино и литература в “Златорогъ”, “Театър”, “Изкуство и критика”, “La parole Bulgare” и др. По време на Втората световна война е аташе в Рим, а през 1947-1948 г. е секретар в българската легация в Лондон, където емигрира и остава до края на живота си.
Автор е на радиопиеси, статии за литература, кино и визуални изкуства в британски, италиански и френски периодични издания, на студии по проблеми на киното, живописта и семиотиката, на уникална със своя подход монография за британския художник Дж. Уилям Търнър.
В продължение на петдесет години ежеседмично чете свои беседи в българската секция на Радио Би Би Си – Лондон, където е нещатен сътрудник. И верен на името си Петър, с неуморно родолюбие гради културен мост между България и Европа. Благодарение на тях той се превръща в духовен и професионален пример за поколения българи.
Богатата дейност на Увалиев намира признание и у нас, и в чужбина. През 1972 г. той е удостоен с честта да бъде избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. След падането на комунистическата власт в България, Увалиев получава обратно българското си гражданство и е удостоен със “Златно перо” от Съюза на българските журналисти, почетна докторска титла от СУ “Климент Охридски” и от ШУ “Епископ Константин Преславски”.
Макар дълги години да живее в чужбина и едва на 22 юни 1994 г. официално да се възстановява българското му гражданство той остава свързан с България и нейните проблеми, въпреки че не живее тук. Всички интервюта в българските вестници, както и сборника „Пет минути с Петър Увалиев: радиобеседи” са свидетелство за неговата огромна любов към родината, за болките, за разочарованията, извор също за политическата обстановка след 10 ноември 1989 г. и смяната на режима, свидетелство за безкрайната ерудираност на автора по въпросите на културата и неговите коментари по актуални проблеми на България. Те са само част от неговото творчество, което още не е публикувано изцяло, но дават една богата информация както за автора, така и за неговите възгледи, интереси и огромна ерудиция.
Да завършим с думи на Петър Увалиев казани по радиото на 28 май 1995 г., но с огромно значение и днес и в бъдеще за всеки, който живее извън България:
…всеки българин извън България би трябвало да бъде посвоему посланик на най-хубавото в България. Грях му е на душата, ако не го стори.
Умира на 11 декември 1998 г. в Лондон.
Произведения:
- Pierre Rouve. “Aesthetics of the Cinema,” – In: The British Journal of Aesthetics, Volume 12 No. 2, Spring 1972, pp. 148-157 ISSN 0007-0904
- Pierre Rouve.Turner: étude de structures. Paris: Éditions Siloé, 1980.
- Петър Увалиев. Търнър. Структурен разрез. Превела от френски Мария Георгиева. София: К&М, 2006, ISBN-10: 954-421-059-8 ISBN-13: 978-954-421-059-5
- Pierre Rouve, “Reel to Real: The Cinema as Technological Co-Reality,“ – In: René Berger and Lloyd Eby eds., Art and Technology (New York: Paragon House, 1986), pp. 96 – 111, ISBN 0-89226-029-7
- Петър Увалиев. Граматика на зрителното. Превела от английски Рада Цонева. София: Анубис, 2000, ISBN 954-426-227-X
- Петър Увалиев. Филмови трохи. Статии в българския периодичен печат (1936 – 1947). Съставител Костадин Костов. Пловдив: Вѣда Словѣна, 2001, ISBN 954-544-059-7
- Петър Увалиев. Беседи за български художници. София: Анубис, 2003, ISBN 954-426-550-3
- Петър Увалиев. Пет минути с Петър Увалиев. Радиобеседи. Част I. Съставителство и предговор Огнян Ковачев. Под общата редакция на Огнян Ковачев и Христина Ковачева. София: Агата-А, 2015, 441 стр., ISBN 978-954-540-106-0.
- Петър Увалиев. Пет минути с Петър Увалиев. Радиобеседи. Част II. Съставителство и предговор Огнян Ковачев. Под общата редакция на Огнян Ковачев и Христина Ковачева. София: Агата-А, 2020, 486 стр., ISBN 978-954-540-146-6.
- Европа, намерена и загубена. Есета (1988, на английски)
- Багряна и целомъдрените. Митоанализ на „Козият рог“. Българският облик на Шекспир (1992, на английски)
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
