Много хора извън Америка смятат за истерия начина, по който всяка година в началото на февруари американците лудват по Супербола. Не могат да осъзнаят, че това не е просто един финал на спортна надпревара като финал на Шампионската лига или дори Световното първенство, а се простира много по-далеч от чисто спортния аспект. Суперболът е културен феномен и спокойно може да се каже, че се съизмерва по важност единствено с 4 юли и Деня на благодарността, като за някои, смея да твърдя, е най-важен и чакан от трите. При Супербола няма политически страсти, исторически нюанси или религиозни различия, няма и чак толкова спортни различия — на повечето хора любимите отбори не участват на финала. Суперболът е един повсеместен карнавал пред телевизора за болшинството от населението, изпълнен с традиция и ритуали. Той празненство на вълшебния американски дух, който няма аналог с нищо друго по света, защото наистина е уникален.
Какво прави Супербола толкова специален? Та нали това е просто завършекът на едно най-обикновено спортно състезание? Истината е, че няма нищо обикновено в това състезание. Футболът е само американски спорт, макар и корените му да произлизат другаде, и динамиката, експлозивността и физическото натоварване не позволяват дълъг сезон като в другите спортове. Редовният сезон започва в началото на септември и продължава до Нова година. Само за 17 седмици всеки отбор изиграва само по 16 мача, но очакването и гледаемостта почти всяка година са рекордни. Всяка неделя около обед започват болшинството от мачовете, а гледа цяла Америка. След края на редовния сезон следват 3 седмици плейофна фаза в по един мач, за да дойде големият ден на Супербола. За разлика от другите спортове в Америка при американския футбол финалът се решава само в един мач, а не в серия 4 от 7 например.
Подготовката за събитието включва организиране на партита, било то домашни, или в заведения, и традиционно меню. Супербол без изобилие от пица, крилца и ребра се счита за нелегитимен, да не говорим за тоновете бира. Както Денят на благодарността задължително трябва да е съпътстван с богата трапеза от цяла пуйка, грейви и традиционен десерт, така и Суперболът не търпи заместители — от утвърденото традиционно меню не трябва да липсва нищо. Разликата е, че Суперболът не е семеен празник като Деня на благодарността, дори напротив: колкото повече смесване и струпване на хора се получи, толкова по-добре.
В зависимост от часовата зона събитието започва или следобед, или в ранната вечер. По традиция преди началния сигнал се пее националния химн, но в това няма нищо уникално, защото всеки един мач от всички спортове обикновено започват с химна. Един футболен мач обикновено продължава около 3 астрономически часа, като почивката между двете полувремена рядко надхвърля 10 минути. Това обаче не важи за Супербола, където на полувремето всеки път се представя уникално шоу от голяма попзвезда или формация най-често, като новаторските елементи в шоуто са задължителни — винаги се представя нещо, което не е правено преди: дали ще е пиротехническо, дали модно, дали хореографско…
Шоуто продължава над половин час, като в промеждутъците вървят така дългоочакваните реклами по телевизионните екрани. Всички сме чували какви огромни суми в милиони се плащат за 30-секундна реклама по време на Супербола. Тези реклами се правят специално за Супербола и повече не се използват. При тях също се наблюдава новаторство, оригиналност, има огромна конкуренция коя реклама е грабнала аудитория най-много, коя е най-майсторска, коя — революционна. Продуктът, който се рекламира, не е от съществено значение, защото тук се гледа артистистичния и технически аспект на рекламата. За малкото американци, които не са луди по футбола и предпочитат други спортове, това е любимата част от шоуто.
Но и за всички останали. На следващия ден на работа хората като че ли повече обсъждат шоуто на полувремето с рекламите, отколкото самия мач. И наистина с началото на второто полувреме има едно спихване на емоциите, възбудили се по време на интермисията. Но пък почти винаги самите мачове като по поръчка (не ми се навлиза в конспиративни теории) са оспорвани и интересни до самия край.
Да не забравяме също, че такова събитие естествено няма как да мине без огромен брой залагания. Седмици преди Супербола започват под път и над път да се попълват т. нар. квадратчета и да се залага повсеместно. Едва ли са много американците, които не са го правили (аз съм един от тях), защото това е част от ритуала. И тук на никого не му пука толкова много за печалба, колкото да се отчете и да каже, че е играл. Все едно да не си комарджия, но да отидеш във Вегас и да пуснеш 5 долара на ротативката, за да дръпнеш ръчката.
Да, американците си правят и Оскар партита, Грами партита, Еми партита… Но нищо не може да надмине еуфорията и атмосферата около Супербола. В минимащаб може да оприличим това събитие с „Мелодия на годината“ или новогодишната програма през соца, които едва ли имаше българин да не гледа и обсъжда на следващия ден. Американците смятат футбола за най-американския спорт, а Супербола — за годишен фестивал на американщината, по време на който бирата, храната и положителните емоции са в изобилие.
Автор: Николай Стефанов
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
