Хотдогът оформя Светата Троица на най-известните американски храни заедно с бургера и пицата. И ако другите два са привнесени от Европа заедно с името, то хотдогът реално започва от САЩ, в това число и наименованието му. Да, кренвиршът е внесен и започва да се предлага най-напред от емигранти, но цялостната композиция от питка, кренвирш и специфични кондименти се ражда и добива популярност именно в САЩ, за да стане впоследствие световен хит, който и до днес е любима улична закуска на много хора от всякакви култури по всички краища на света. Колкото и обичан, толкова и подценяван е хотдогът с причисляването му към тези нездравословни храни, за които не се изискват привидно огромни кулинарни умения, за да се направи, но това не означава, че няма утвърдени класически методи в приготвянето му, с които много в бранша високомерно не се съобразяват, а това говори единствено за липса на професионализъм. Особено в днешно време, когато почти всичко може да се провери и отсее в интернет, невежеството в процеса на приготвяне на класически хотдог е непростимо.


Най-широко разпространената версия е, че хотдогът дебютира на Чикагското изложение през 1893 г., описано в „До Чикаго и назад“. Алеко обаче явно е бил толкова впечатлен от технологичния напредък по света, привичките на обикновените американци и модата, която са следвали, че едва ли му е останало време да обръща особено внимание на храната. До днес чикагците ревностно почитат този хранителен артикул като фундаментално свой и не признават друг начин на приготвяне освен този на класическия Чикагски хотдог. Множество анекдоти циркулират по темата, но те не омаловажават факта, че чикагците наистина са способни да го приемат лично, ако хотдогът не е приготвен по техния начин или поне не са спазени някои основни чикагски принципи. Затова и когато се изброяват и разглеждат в детайли различните видове хотдог, известни в САЩ и по света, себеуважаващите се кулинарни критици започват именно от мястото, благодарение на което тази известна закуска дължи съществуването си и до днес.

Чикаго, 1897г.

Чикагският хотдог е известен с две неща: първото е, че съдържа точно 9 съставки (нито повече, нито по-малко), а второто е, че в никакъв случай не трябва да съдържа една определена съставка! Разбира се, има две основни съставки и 7 допълнителни. Основните са кренвиршът и питката. Кренвиршът трябва да е класически франкфуртер от говеждо месо и да се вари (или запарва) в гореща, но не кипяща вода до набъбване, след което се поставя в цепната продълговата питка, покрита с маково семе. Питката като при бургера не трябва да е франзелена — тези хлебни питки оставете за класическия кюфтян сандвич или за италианския бийф! Колкото по-дунапренени са хлебчетата, толкова по-класически ще е хотдогът. На дължина питката и кренвиршът трябва да си пасват. Веднъж занесох на работа български кренвирши, които бяха по-дълги от стандарта за хотдог, с цел да впечатля колегите си. След като набъбнаха при запарването, всеки от тези кренвирши стърчеше от всяка страна на питката с по 3-4 сантиметра. Колегите ми ги оглеждаха объркано и се чудеха откъде да захапят, защото за тях бе необичайно да ядат гол кренвирш — питка и кренвирш вървяха винаги заедно и всеки милиметър вповече бе излишен. Когато се спази този принцип, вече може да започне надграждането с допълнителните 7 съставки, а те са:
• кисела краставица — в никакъв случай не се слагат познатите ни дребни и сладникави корнишони, нито пък се режат на колелца. Класическият хотдог предполага обикновена краставица, маринована в оцет, сол и копър, а в сандвича се поставя като уедж или срязана по дължина на четвъртинк
• домат — пъхат се 2-3 резена пресен домат, по възможност на колелца, но не е задължително
• горчица — върху кренвирша се изцърква горчицата, а не се дава опция на клиента да я добави сам
• кромид — добавя се нарязан на ситно суров, а не запържен или карамелизиран лук
• релиш — изключително важна съставка, която се прави от мариновани краставици и има леко желиран вид. Представете си нещо средно между лютеница и конфитюр от краставици!
• люти чушлета — дребен сорт мариновани люти чушлета без дръжките
• целинова сол — поръсва се накрая върху останалите добавки.

Чикагска класика

Това е отправната точка на всяка себеуважаваща се хотдогчийница. Чикагският хотдог се счита за върха на класиката и всеки в бранша трябва да знае да го прави и насън. И най-накрая, но в никакъв случай не на последно място, на този хотдог никога, ама НИКОГА не се слага кетчуп! Чикагците наистина го приемат много лично, ако пред тях „развалите“ класиката, като си добавите кетчуп. Едва ли ще стигнат до бой, но до други крайности — със сигурност! Например една от най-известните хотдогчийници в цяла Америка Джийн енд Джудс (Gene’s & Jude’s) не само е превъзмогнала факта, че хората от десетилетия неправилно произнасят името ѝ, а дори уебсайтът им рефлектира тази грешка (Gene & Jude’s), но там до такава степен не могат да си представят, че известният им хотдог може да бъде поруган посредством използването на кетчуп, та дори кетчуп изобщо не се предлага в закусвалнята. Като се има предвид, че там се правят и други артикули като пържени картофки, които за американците неизменно вървят с кетчуп, те са се решили на този ход като един вид послание. Хората, които все пак не могат без кетчуп в картофите си, са съветвани да притичат до близката бензиностанция, в която се помещава Макдоналдс, откъдето може да се вземе безплатно кетчуп. Аз лично нямам проблем да ям хотдога с кетчуп, тъй като съм израснал с побългарения хотдог, който идваше с нищо друго освен кетчуп, но гледам да го правя, когато съм сам, за да не ми отнемат чикагското гражданство.

Ню Йоркски Хотдог

Интересното е, че по рецепта и хотдогът, типичен за други региони на САЩ, също не съдържа кетчуп, но там се счита за нормално клиентът сам да си го добави. Естествено, Ню Йорк обича винаги да води пред Втория град (Чикаго), но тук специално не може да навакса изоставането. Не че Нюйоркският хотдог е лош, но е доста по семпъл, тъй като съдържа много малко допълнителни съставки, а именно зауеркраут (или нарязано кисело зеле) и кафява горчица. Сиатълският хотдог също набра голяма популярност, като при него съставките варират, но отличителната му черта е, че съдържа крема сирене. Много ресторантьори експериментират с питката или кренвирша като ги гриловат, някои дори прибягват до дълбоко пържене, добавят се съставки, типични за бургерите: бекон, яйце, гъби, кашкавали, авокадо и т.н. Но за всеки е ясно, че класиката в жанра си остава Чикагският хотдог.

Gene’s & Jude’s

Вече споменах, че в България навремето хотдогът започна първо да се предлага с набучена половинка франзела, в чиято оформила се дупка се слагаше кетчуп и дълъг нашенски кренвирш, който стърчеше отгоре. И като деца много се кефихме, защото кренвиршът трепереше и наподобяваше махаща кучешка опашка. Който искаше, можеше да си добави горчица. Макар и много далеч от класиката, този вариант на хотдог не мога да кажа, че не е сполучлив, какъвто е случаят с побългарените бургери и пици. В днешно време има места в България, които продължават да предлагат същото, но има и закусвални, които са разнообразили асортимента и предлагат различни видове хотдог, които могат да се класифицират като фюжън между европейски и американски хотдог. При всички случаи не отстъпват по нищо на този тип храна другаде по света. За нелепо единствено намирам да се предлага в менюто Чикагски или Нюйоркски хотдог, а продуктът да няма нищо общо с тях, но такива места не са много често явление. Пък и това показва единствено липса на себеуважение. Хотдогът може да се приема несериозно и с насмешка от много хора в бранша, но отношението към неговата направа е най-добрата индикация за сериозен подход в кулинарията.

Автор: Николай Стефанов