ГОЛЯМАТА БАЗИЛИКА В ПЛИСКА

Плиска е първата столица на България след създаването на държавата през 681 г. от хан Аспарух. През VIII и IX век тя се утвърждава като не само военен и административен център, но и като важен културен и религиозен град. В края на IX век княз Борис I Михаил (852–889) предприема едно от най-значимите държавни дела в българската история – покръстването на българския народ (864/865 г.). С този акт България застава рамо до рамо с великите християнски държави на Средновековна Европа и получава международно признание, културен обмен и влияние.

Покръстването не е само политически ход, но и културна революция. Новата религия изисква нова сакрална архитектура, книжнина, духовенство и образовани хора. Точно в този контекст се вписва изграждането на Голямата базилика в Плиска – символ на триумфа на християнството и новото културно самоопределяне на българската държава.

I. Строежът на Голямата базилика: кога, как и защо

Изграждането на Голямата базилика се датира около 875 г., няколко години след масовото покръстване. Според археологическите данни и летописните сведения нейният ктитор е самият княз Борис I. Изборът на място не е случаен – базиликата е построена върху вече съществуващ сакрален обект, свързан със старата религиозна традиция. Така се подчертава символичното наследяване и прехода от езичество към християнство.

Базиликата е част от по-голям религиозно-дворцов комплекс, който включва:

• Главния храм (катедралната базилика)
• Архиепископска резиденция
• Манастир с жилищни, стопански и образователни постройки
• Некрополи за монаси и аристократи
• Кладенци, хипокаустни бани и скрипторий

С площ от над 3000 кв. м (около 100 м дължина и 30 м ширина) Голямата базилика е най-големият храм в средновековна Европа по своето време. Масивните каменни блокове, тухлените зидове и внимателната обработка на детайлите свидетелстват за влиянието на византийската и раннохристиянската архитектурна традиция.

II. Сакралното място под базиликата: загадъчният кръстовиден мавзолей

Откриване и проучване

Под основите на Голямата базилика археолозите откриват останките на по-ранна сграда с кръстовидна форма, известна като „кръстовиден мавзолей“. Открит е от Тотю Тотев и се превръща в център на научни дебати, тъй като неговото предназначение и датировка все още пораждат различни тълкувания.

Основни хипотези:

• Мартириум – Историческият музей в Шумен поддържа хипотезата, че мавзолеят е бил раннохристиянски мартириум (гробница на мъченик). Павел Георгиев предполага, че тук е погребан св. Боян Енравота – първият български християнски мъченик. Легендата разказва, че княз Борис I, като племенник на Енравота, почита паметта му, издигайки величествения храм върху мястото на стария мартириум.
• Езически храм или владетелски мавзолей – Според проф. Станчо Ваклинов мавзолеят е сакрално съоръжение с езически корени. Арх. Бояджиев добавя, че това може да е бил мавзолей на българските канове – липсата на други такива находки подкрепя теорията, че тук е бил владетелски некропол.
• Ранна базилика от IV век – Асен Чилингиров изказва алтернативна теза, че още през IV век, по времето на император Константин Велики, тук е съществувал християнски храм, който е разрушен и преизползван за нови постройки. Тази хипотеза критикува по-късната реконструкция, която според Чилингиров придава на базиликата образ, който тя никога не е имала.

III. Архитектурна уредба: комплексът в детайли

Катедралната базилика

Сградата е трикорабна, с абсидален завършек на изток и нартекс на запад. Масивните каменни стени са били високи около 10 м. Археолозите откриват каменни колони, капители, мозайки и декоративни фрагменти, които свидетелстват за богата вътрешна украса.

Архиепископската резиденция

На север и юг от храма са разположени дворците на архиепископа, които съчетават жилищни и административни функции. В северния двор е разкрито монументално жилищно крило, а западно от него – баня с подово отопление (хипокауст). Тези удобства показват влиянието на византийската дворцова култура.

Дидаскалейон и скрипторий

Южно от базиликата археолозите разкриват триделна сграда – дидаскалейон (училище) и скрипторий. Това са местата, където се преписват и създават ръкописи, изучават се богословие, право, архитектура и строителство. Именно тук се свързват имената на учениците на Кирил и Методий, приети от Борис I през 886 г., които поставят основите на Плисковско-Преславската книжовна школа.

IV. Манастирският живот и некрополите

Жилищни и стопански постройки

Манастирските помещения заемат северния двор на комплекса. Тук са разкрити кухня, трапезария, двуетажна жилищна сграда с 10 еднакви монашески килии, кладенец и втора баня с кръстокуполна конструкция и хипокауст. Това говори за високата степен на битов комфорт за времето си.

Некрополи

Два некропола обкръжават базиликата:

• В югозападния двор са погребани монаси от братството, което подчертава монашеската традиция.
• Светски некропол с гробове на представители на аристокрацията е разкрит пред аспидите на храма – вероятно тук са полагани хора с принос към църквата или владетелския род.

V. Разрушаване и съдба през вековете

С падането на Източна България под византийска власт в края на X век значението на Голямата базилика намалява. Археологическите данни показват, че храмът е разрушаван и възстановяван неколкократно – в края на X и началото на XI век много от камъните и тухлите са преизползвани за други постройки.

Голямата базилика в Плиска е уникален паметник – тя обединява езическото минало и християнското бъдеще на България. Комплексът е свидетелство за бързото развитие на архитектурата, писмеността и образованието след покръстването. Днес тя се възприема като символ на културната приемственост и европейското приобщаване на България.

VI. Практическа информация за посетители

Местоположение: Голямата базилика се намира на около 3 км от съвременния град Плиска и на 28 км североизточно от Шумен.

Какво да разгледате

• Руините на базиликата и частично реставрирани фрагменти
• Археологическите находки – колони, капители, зидове
• Макет на Голямата базилика в Археологическия музей в Плиска
• Руините на архиепископския дворец, баните и дидаскалейона
• Некрополи с гробове на монаси и аристократи

Полезна информация

• Националният историко-археологически резерват „Плиска“ е част от Стоте национални туристически обекта.
• Най-подходящото време за посещение е пролетта и есента.
• Има информационни табла и екскурзоводи, които разказват за историята на мястото.
• Мястото е подходящо за семеен туризъм и образователни екскурзии.

Голямата базилика в Плиска не е просто стара руина – тя е каменен разказ за съдбата на един народ, който успешно преминава от езичество към християнство, от номадска култура към утвърдена държавност и книжовност. Всеки камък тук пази паметта за владетели, светци, книжовници и обикновени хора, оставили отпечатък в зората на българската история.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК