НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ “ПЛИСКА”

Националният историко-археологически резерват „Плиска“ се намира в Североизточна България, в рамките на Шуменска област. Разположен е на приблизително 28 км североизточно от град Шумен и на около 3 км от съвременния град Плиска – малко населено място, което съхранява името на славната средновековна столица. Територията е част от Североизточната Дунавска равнина – плодородна зона, пресичана от важни търговски и военни пътища още от древността. Изборът на място не е случаен – широката равнина предоставя отлични условия за отбрана, земеделие, животновъдство и контрол върху маршрутите между Долния Дунав и вътрешността на Балканите.

Днес резерватът е включен в престижния списък на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, което го прави задължителна спирка за всеки, който иска да проследи корените на българската държавност.

I. История на Плиска: Първият политически и културен център на Дунавска България

Основаване и ранно развитие

След успешното преминаване на Дунав и създаването на българската държава през 681 г., хан Аспарух избира Плиска за нейна столица. Плиска не е изградена изцяло на „празно място“ – археологически данни сочат, че територията е била населена още от праисторическата епоха и тракийския период. Името Плиска вероятно произлиза от старобългарска дума или топоним, отразяващ характерните особености на местността.

През следващите два века Плиска се утвърждава като сърцето на младата българска държава. В нея се съсредоточават военната, административната и духовната власт. Градът служи за резиденция на владетелите от рода Дуло и техните наследници, които укрепват политическата структура на ханството, превръщайки го в стабилна сила, способна да се противопостави на Византия.

Войни и укрепване

През IX век хан Крум (803–814 г.) бележи нов етап в развитието на Плиска. След победата му над византийците и разширяването на териториите, столицата се разраства както във военен, така и в архитектурен аспект. Кан Крум предприема големи строителни дейности: изграждат се крепостните стени, дворците, административните сгради и важни комуникационни съоръжения.

Неговият син кан Омуртаг (814–831 г.) продължава и надгражда делото му. В управлението на Омуртаг Плиска достига най-голямото си териториално и архитектурно разширение. Построени са нови отбранителни съоръжения, езически храмове и прочутата Тронна зала. Според „Надписа на Омуртаг“ градът се е славел със своята монументалност и символиката на център на мощта.

Покръстване и Голямата базилика

През 864–865 г. княз Борис I Михаил приема християнството за официална религия на държавата. Това бележи прехода от езическа към християнска България. В Плиска се изгражда и Голямата базилика – най-големият християнски храм в Югоизточна Европа по онова време. Тя става символ на покръстването на българския народ и център за разпространение на славянската писменост и култура.

Пренасяне на столицата

В края на IX век, при управлението на цар Симеон Велики (893–927 г.), столицата е преместена от Плиска в Преслав. Преслав е по-добре укрепен, разположен в гориста местност и отговаря на амбициите на царя за културно и духовно средище. След преместването Плиска запазва своето значение като крепост и административен център, но постепенно губи блясъка си.

II. Градоустройство и отбранителна система

Гигантски мащаби за Средновековието

Градът е истински колос за епохата си – разпростирал се е върху около 23,3 кв. км, а укрепената част (Вътрешният град) обхваща около 0,5 кв. км. Археолозите откриват добре организирана градоустройствена схема: ясно разграничение на Външен град, Вътрешен град и цитадела.

Три отбранителни пояса

1. Външен град – защитен с масивен земен ров и висок насип. Служил е като първа защитна линия, където са били разположени жилищата на занаятчиите, работилници, квартални църкви и стопански постройки.
2. Каменна крепостна стена – изградена от огромни дялани каменни блокове, стената е висока около 12 м и е подсилена с петоъгълни кули и порти. Основният вход е бил на източната крепостна стена.
3. Цитаделата – тухлено укрепление, което пази владетелския дворец и административните сгради. Тук са се намирали Тронната зала, Големият дворец и резиденцията на кановете.

Забележителни постройки

• Дворецът на кан Крум – построен върху площ от 500 кв. м, с внушителни тронни зали, водохранилище и бани. Археолозите са открили и тайни изходи – подземни тунели, които позволявали евакуация по време на обсада.
• Тронната зала на Омуртаг – величествена сграда, символизираща властта и стабилността на българската държава.
• Голямата базилика – разположена на 1,3 км от източната порта на Вътрешния град. Смята се, че е била дълга около 100 м и е използвана за важни църковни събори и покръствания.

III. Археологически проучвания и музей на открито

Първите археологически проучвания в Плиска започват още през XIX век. Те се задълбочават след Освобождението, а през XX и XXI век са проведени систематични разкопки, които разкриват сложната структура на града. Консервационните дейности позволяват запазването на важни структури и експонирането им за широката публика.

Днес територията е организирана като музей на открито, който включва:

• Реставрирани части от крепостните стени.
• Основите на Големия дворец и тронната зала.
• Обособени маршрути, които разказват историята на старата столица чрез информационни табели.
• Вътрешен музей с експозиция на находки: оръжия, керамика, украшения, каменна пластика, култови предмети.

IV. Образователна дейност и Летен археологически семинар

Националният историко-археологически резерват „Плиска“ не е просто туристическа атракция, а жив образователен център. Всяко лято тук се провежда Летният археологически семинар, който дава възможност на ученици от цялата страна да се включат в реални разкопки редом до професионални археолози. Семинарът включва:

• Практически занятия.
• Лекции на видни български историци и археолози.
• Демонстрации на реставрационни техники.

През 2007 г. Летният семинар е под патронажа на президента на България – доказателство за националното значение на Плиска като център на историческо знание и памет.

V. Полезна информация за посетители

Адрес: Национален историко-археологически резерват „Плиска“, обл. Шумен

Достъп: Най-удобно се достига с автомобил или туристически автобуси от Шумен, Варна или Силистра.

Работно време: Резерватът може да се разглежда като музей на открито дори извън стандартните часове.

Билети: Предлагат се индивидуални и групови билети с намаления за ученици и пенсионери.

Екскурзоводи: На място са налични екскурзоводи, които ще обогатят посещението ви с интересни факти.

Препоръки: Носете удобни обувки, вода и защита от слънце. Не пропускайте Голямата базилика и тайните тунели, които ще ви върнат векове назад!

Плиска е не просто археологически обект, а материализирана памет за началото на българската държавност. Зад всеки зид и ров стои историята на един народ, устоял на бурите на времето. Посещението тук е пътуване назад към корените ни – към хан Аспарух, Крум, Омуртаг и всички владетели, чиито мечове и пергаменти са написали златните страници на нашата история.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК