Приморско е курортен черноморски град, който се намира в Югоизточна България – област Бургас; в близост до градовете Созопол и Ахтопол. Градът е административен център на община Приморско. Разстоянието до Бургас е 50 км. Приморско е разположен на полуостров, вдаден в Черно море между лагуната залив Стамополу и Дяволския залив, в подножието на странджанските върхове. До Приморско се намира втората по дължина плажна ивица по българското Черноморие след плажната ивица Камчия-Шкорпиловци.
Климатът в Приморско се характеризира като средиземноморски, субтропичен влажен (Csa,Cfa по Климатична класификация на Кьопен), с мека, влажна зима и топло, сухо лято, с черноморско влияние от изток, континентално влияние от запад и средиземноморско от юг. Приморско има есенно-зимен максимум и летен минимум на валежите като годишната им стойност е 600 литра на квадратен метър, което е типична черта на субтропичната зона и Средиземноморието. Лятото се характеризира с най-слаби валежи. Лятото и есента са типично средиземноморски – дълги и сухи. Максималните температури рядко надвишават 32 – 33 °С, което е характерно за средиземноморската област. Средната дневна температура на въздуха през лятото е 27 °С, на морската вода 26 °С, като максимални дневни температури над 20 °C се срещат през всички месеци на година. Летните нощи са прохладни, което е още един белег на Средиземноморието. Средните минимални и максимални температури са положителни през цялата година. Приморско се характеризира с горещо лято, мека зима, хладна пролет и топла есен. Есента е по-топла от пролетта средно с 3 °С, което се дължи на влиянието на Черно море. В Приморско Маслен нос е част от най-източния ръкав на българското Черноморие, вдаден навътре в морето и най-южната точка на Бургаския залив предпазен от север с температури от около 3 °С по-високи от цялото Южно Черноморие. Зимите са най-безснежни за цялата страна. В Приморско има регистрирани данни за абсолютно безснежни зими, като явлението се проявява през няколко години.
Слънчевото греене е над 2200 часа годишно, като особено интензивно е то през лятото, когато обхваща около 65% от светлата част на деня. В района на град Приморско (резиденция Перла) са измерени 293 слънчеви дни в годината.
В Приморско виреят редица субтропични растения, като Washingtonia filifera, Chamaerops humilis, маслина – Olea europaea, Trachycarpus fortunei, Зокум – Nerium oleander, японска мушмула – Eriobotrya japonica, Смокиня – (Ficus carica), Magnolia grandiflora, Pinus pinea – (пиния), Feijoa – (Фейхоа), Phoenix canariensis, Phoenix dactylifera и др
От времето на траките са останките на крепост, открити на десния бряг на реката, западно от вх. „Китка“. На територията на днешната община Приморско по-късно съществува и римско селище. Намерен е хромел от бял варовиков шуплест морски камък. През 2003 г. е открито дълго търсеното антично светилище на Ранули, наречено Бегликташ. То се намира при устието на р. Ропотамо и е най-дълго просъществувалото населено място в района. Според историците това е една от най-големите крепости-градове в България, която през Средновековието е била областен център. Зидовете на Ранули, извисяващи се на хълма, днес обграждат около 30 дка площ. През същата година на около 2 – 3 километра от крепостните му стени учените разкриват почти недокоснато от времето светилище-обсерватория, изградено от огромни частично обработени каменни късове, подредени в неправилни кръгове, като в определени дни на годината слънчевите лъчи проникват през процепите между тях. Съоръжението е съградено през XIV век пр. Хр., като се смята, че е използвано до V век сл. Хр. То се определя от археолозите като най-ранното открито тракийско магелитно светилище в Югоизточна Тракия и Черноморското крайбрежие.
При падането на Българското царство под османска власт и завземането на крепостта Урдовиза, селищата югозападно от днешно Приморско (сред които Китен, Ясна поляна, Писменово) стават част от т. нар. област „Хасекията“ – свещените имоти на султан Мехмед I.
През 1879 г. на полуостров Кюпрюбурун е създадено селището Кюприя – сега град Приморско. До 1912 г. българо-турската граница е минавала на 4 км от с. Кюприя през залива Атлиман, а в с. Алан Кайряк (Ясна поляна) е имало ГКПП. При подмяната на имената на селища и градове в България от чужд произход с. Кюприя е преименувано на с. Приморско (съгл. Указ на Цар Борис III, „Държавен вестник“, 1934 г.). През 1939 г. е построено пристанище, откъдето България изнася въглища, дърва, минни подпори и траверси за Турция и Гърция. През 1957 г. започва строежът на Международния Младежки Център – Приморско, който е важен фактор в културното развитие на общината. През 1981 г. по случай 1300 години от създаването на България с. Приморско е обявено за град.
Приморско е обявен за национален туристически морски курорт през 1953 г. Туризмът и обслужващата го сфера са най-динамично развити в икономиката на града. Приморско разполага с разнообразни природни ресурси. Предлагат се условия за различни видове туризъм – не само рекреационен, но и културен, риболовен, ловен, спортен, екотуризъм и др. Всяка година Приморско е посещавано от милиони чуждестранни и български туристи. Градът е предпочитана дестинация заради благоприятния климат, красивата си природа, историческите и културни паметници на негова територия, гостоприемното местно население и не на последно място различните атракции предлагани на туристите, които го правят подходящ както за спокойна семейна почивка, така и за интензивна почивка с много партита и емоции. Разположен е в залив във формата на полумесец, осеян от най-чистите, най-дългите и най-големите плажове и дюни на българското Черноморие. Условия за почивка предлагат всички части на курорта: старата градска част на Приморско, новата част на града (новият квартал), селищното образувание Узунджата (северозападно от града), вилната зона (югозападно от града), комплексът ММЦ Приморско (южно от града).
Поради привлекателността на курортното селище има засилен инвестиционен процес и развитие на строителната индустрия. Инфраструктурата на Приморско е добре оформена, има редовни автобуси до съседните курорти и градове, аквапарк, ресторанти предлагащи българска традиционна кухня, заведения за бързо хранене, пицарии, кафета, барове, дискотеки, бистра, снек барове и магазини.
Атракции като кайт сърф, водни ски, водни пързалки, сърф, скутери, джетове, риболов, разходка с лодка и яхта, плажен волейбол, тенис кортове и много други са само част от забавленията за почиващите туристи.
Приморско предлага богат избор като места за настаняване – хотели, къщи за гости, апартаменти под наем, малки семейни хотели, квартири, вили и бунгала – легловата база е над 500 000 места. За удовлетворяване на всеки вкус тук има и множество ресторанти, заведения за бързо хранене, механи, бистра, пицарии, барове и дискотеки. За развлечение на туристите, тук се предлагат много атракции, сред които разходка с лодка по река Ропотамо, аквапарк, водни ски, сърф, джетове, разходки с яхта, полети с малки спортни самолети от летището в Приморско и др.
ПЛАЖОВЕТЕ НА ПРИМОРСКО
Безспорно сред неговите забележителности особено се открояват плажните му ивици, които са с площ 1190 хиляди квадратни метра защитени дюни и плажове.По размера на плажовете, отнесени към общата площ на територията, община Приморско е с най-добър показател, сравнен с останалите крайморски общини в България. Те са едни от най-дългите по родното Черноморие, като общата им дължина е 5 км , а широчината им достига 100 м. Плажовете са два – северен в залива Стамополу и южен в Дяволския залив.
Северен плаж – Дължината на северния плаж е 2,5 км, а бистрите му води и чисти, златисти пясъци привличат хиляди туристи всяко лято. Зад него са пясъчните дюни Стамополу обявени за природна забележителност. Височината им достига 3-4 м, а по тях виреят редки пясъчни растения. Зад плажа се намира блатото Стамополу, което е дало името на плажа. От гръцки думата „στόμα“ (стома) означава уста. Това е свързано с подводния извор, който е на дъното на блатото и го свързва с морето. Подобно на уста, той всмуква морска вода и я влива в блатото, като по този начин непрекъснато го опреснява. В най северната част на плажа се намира сградата на бившата резиденция от социалистическо време „Перла“. Към настоящия момент е неизползваема. Участъкът от ивицата затворен от двата вълнолома, се нарича плаж „Малката Перла“. Зад плажа има поляни и гора и идеята да се къмпингува на тях изглежда привлекателна за някои туристи. За съжаление, това не е разрешено и дръзналите да разпънат палатката могат да отнесат глоби.
Южен плаж – От южната страна на Приморско се намира плаж „Дяволския залив“, дълъг 2,4 км и достигащ до Международен Младежки Център Приморско (ММЦ). Наричат го също и „Южен плаж“ на Приморско. Неговите дадености са не по-малко привлекателни спрямо плаж „Стамополу“ и също е много харесвано място за плажуване.
Предпочитащите бунгала, като място за настаняване могат да наемат такива зад плажа, около ММЦ (Международен младежки център). За района може да се каже, че напълно отговаря на понятието „къмпинг“. Бунгалата са разположени в дъбова гора и поляни.
Пристанището на Приморско – От северната страна на Дяволския залив се намира пристанището с яхти, рибарски лодки и фарът. Оттук тръгват яхтите за разходка до Маслен нос. При този екскурзион могат да се видят тюленовата пещера, фиордообразни заливчета, както и да се посети дивия залив Св. Параскева.
По желание на пасажерите, могат да бъдат оставени да плажуват на „Маслен нос“. По-късно могат да бъдат върнати с някои от следващите курсове.
Фестивалът на народното творчество ежегодно събира множество хора. От средата на юни до началото на юли се провежда Международен младежки фолклорен фестивал Приморско, в който взимат участие хиляди фолклористи от над 30 държави.
Eдни от най-прочутите резервати в България се намират именно в непосредствена близост до град Приморско. Това са Водни лилии и Ропотамо, защитени територии като блатата Аркутино и Стамополу, както и пясъчните дюни Перла. Всички те са защитени и световно известни и са предпочитана дестинация за любителите на природните хубости.
Резерватът Ропотамо – Резерватът Ропотамо се намира на 50 км южно от Бургас и обхваща обширни местности, разположени по течението на едноименната река. Това е един от най-старите резервати в България – обявен е за такъв още през 1940 г, но през 1962 г. този статут е отменен. Бързото застрояване по Черноморието и напливът от туристи през следващите години води до значително влошаване на състоянието на района и през 1992 г. статутът на резерват е възстановен. На неговата територия се намират нехарактерните за тези географски ширини лонгозни гори, а също и някои интересни и красиви скални образувания, дюни, терасовидни брегове, блата и мочурища. По бреговете на река Ропотамо сред гъстите гори могат да се видят лиани, а в крайречните езера около по-плитките води се намират находища на блатна тръстика и красива водна лилия. Тук се намира и ограничено находище на рядкото растение с медицинско значение морски пелин – от него се произвеждат лекарства срещу паразити. Над 100 растителни вида, които се срещат в резервата, са включени в Червената книга на България за застрашени от изчезване растения. При устието на реката солеността на водата е по-висока от нормалното, което е предпоставка за богатото рибно разнообразие – морски риби навлизат в по-сладките води, за да търсят храна. В резервата се срещат близо 250 вида птици, а 71 от тях са вписани в Червената книга на България като застрашени от изчезване. Ако сте решили да разгледате природните забележителности на резервата, потърсете услугите на организаторите на разходки с лодки. За около час на корабчето по течението на реката и обратно ще видите много красиви места, странни скални форми, а също и при добро време ще се насладите на гледката от многото костенурки, накацали за храна или почивка по крайречните камъни и растения. Най-любопитната за туристите част от културата тук е свързана с тази от времето на траките. Открити са 4 светилища, 12 долмени и над 10 могилни некропола оставени от траките.
Светилището Беглик Таш – Светилището Беглик Таш олицетворява култа към Слънцето и е част от тракийските паметници. Със сигурност всеки трябва да зърне уникалните скални образувания Лъвската глава, фиордите и тюленовата пещера в Маслен нос. Тракийското светилище беше открито през 2003 година и се определя като най-ранното, открито досега тракийско мегалитно светилище в югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Проведените проучвания доказаха, че още в края на бронзовата (XIII в.пр.Хр.) епоха тук е кипяла активна човешка дейност. Светилището се състои от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникално форми. Още с началото на разкопаването бяха открити материали, които категорично доказаха, че тук дълго е функционирало тракийско светилище, от XIV пр. Хр. до IV век. През 2003 година бяха разчистени и проучени останките от средновековната църква „Св. Параскева”. В центъра на светилището за първи път се откриха доказателствата, че обекта представлява култов комплекс с прилежащи, обслужващи помещения и предполагаемата застроена територия е над очакваното.
Древният път на птиците Вия Понтика – Древният път на птиците Вия Понтика характеризира района на Приморско като изключително екологично чист. Забележителността е дарена с уникална флора и фауна, които придават колорит и екзотичност.
Може да се каже, че малкия морски курорт е сред предпочитаните летни дестинации за почивка, тъй като спокойствието е голямо, природата е красива, страхотни плажове, има много заведения и кафенета, където можете да прекарате слънчевия следобед или вечерта и освен това, цените за хотели в Приморско, за храна или друго са изключително достъпни за българите, а и за чужденците. Вечна класика!
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
