МУЗЕЙ “РИЛСКИ МАНАСТИР” В РИЛСКАТА СВЕТА ОБИТЕЛ

Рилският манастир “Свети Йоан Рилски” е ставропигиален манастир на Българската православна църква и е сред най-значимите духовни, културни и исторически символи на България. Той е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1983 година и представлява не само изключителен паметник на архитектурата и изкуството, но и живо средище на православната вяра, книжнината и българската идентичност.

Разположен е в сърцето на Рила планина, в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила, на 1147 метра надморска височина. Манастирът е основан през Х век от св. Йоан Рилски Чудотворец – най-почитаният български светец, който се заселва като отшелник в уединението на Рилските гори.

I. Историческо развитие

През вековете манастирът преживява разрушения, набези, пожари и възстановявания. Още в началото на съществуването си той се утвърждава като духовен и просветен център. В края на XIV век, през 1335 г., местният феодал Хрельо Драговол изгражда в сегашния манастирски двор отбранителна кула и малка църква. Това е най-старият съхранен архитектурен паметник в комплекса.

През 1378 г. цар Иван Шишман дарява манастира с грамота, предоставяйки му 20 села със землищата им, осигурявайки неговото икономическо и духовно възходство. След падането на България под османска власт, през 1469 г. по инициатива на Мара Бранкович мощите на св. Йоан Рилски са пренесени от Велико Търново обратно в манастира, утвърждавайки неговата роля като център на българската духовност.

През Възраждането манастирът се превръща в книжовен и просветен център. Тук работи Неофит Рилски – основоположник на новобългарското образование, който създава килийно училище. Манастирът приютява и революционери като Васил Левски, Гоце Делчев, Пейо Яворов и други.

II. Разрушения и възстановявания

Манастирът многократно става жертва на разбойнически нападения и пожари. През 1778 г. е опожарен до основи от албански разбойници. Възстановен е през 1784 г. от Алекси Рилец. През 1833 г. отново е опожарен, като игуменът Йосиф Строителя и Алекси Рилец възстановяват голяма част от сградите.

Централната манастирска църква “Рождество Богородично” е изградена между 1835 и 1837 г. от майстор Павел Иванович, а стенописите са дело на Захари Зограф и други самоковски зографи. Иконостасът е изработен от Атанас Теладур и Петър Гарка.

III. След Освобождението и през XX век

През октомври 1905 г. в манастира се провежда Рилският конгрес на ВМОРО. През 1961 г. комунистическата власт го обявява за музей и изгонва монасите. Те се завръщат през 1968 г., а през 1991 г. монашеският статут е напълно възстановен. През 1983 г. манастирът става обект на световното наследство.

IV. Архитектурен комплекс

Манастирският ансамбъл заема площ от 8800 кв.м., от които 5500 кв.м. са застроени. Сградите са 4 и 5-етажни и оформят неправилен петоъгълен двор. Включват:

• Хрельовата кула (1335) с параклиса “Преображение Господне”
• Главната църква “Рождество Богородично”
• Параклис “Рождество Христово” (възстановен през 2007 г.)
• Гробищната църква “Въведение Богородично”
• Старата и новата постница (скити “Св. Йоан Рилски” и “Св. Лука”)
• Постница “Св. Теодосий Търновски”
• Метоси Орлица и Пчелино с църквите “Св. Петър и Павел” и “Успение Богородично”

V. Богослужебен живот

Богослужения се извършват ежедневно сутрин и вечер. На трите празника на св. Йоан Рилски се провеждат тържествени всенощни бдения по светогорски образец. Особено почитана е чудотворната икона “Св. Богородица Осеновица”, датирана от XII век и съдържаща мощи на 32 светци.

VI. Музеи

Манастирът разполага с изключително богат музей, който представя историята, духовната мисия и материалното наследство на светата обител:

• Църковно-исторически музей: В него се съхраняват ценни документи и ръкописи от XIV до XIX век, старопечатни книги, богослужебни предмети и лични вещи на св. Йоан Рилски. Най-емблематичният експонат е изключителният “Рафаилов кръст” – дърворезбен кръст, изработван в продължение на 12 години от монах Рафаил с помощта на игла и увеличително стъкло. Кръстът съдържа 104 религиозни сцени и над 650 миниатюрни фигури.
• Музей “Манастирско стопанство”: Представя уреди, инструменти и предмети, използвани в ежедневието на монасите. Включва запазена воденица, фурна за хляб, голямата магерница (манастирската кухня) с оригинални казани и 22-метров комин, пчеларски съоръжения и дърводелски инструменти.
• Иконна галерия: Богатата колекция съдържа икони от XVIII и XIX век, както и царски икони от Захарий Галатищки. Представени са портретите на 28 игумени на манастира от 1860 до 2005 г.
• Етнографски експозиции: Включват носии, килими, накити и дарове от еснафски сдружения и поклонници от цяла България. Изложени са и предмети, свързани с ежедневието и бита на монасите.
• Архондарици: Представителни стаи, изградени и обзаведени от дарители от Копривщица, Тетевен, Чирпан, Кюстендил и Габрово, използвани за настаняване на поклонници. Всяка е декорирана с дърворезба, стенописи и традиционни мебели.
• Хрельовата кула: Посетителите могат да се изкачат и разгледат параклиса “Преображение Господне” на последния етаж, украсен със запазени стенописи от XIV век.

VII. Практическа информация за посетители

• Работно време: Манастирът е отворен за посещения всеки ден от 8:00 до 18:00 часа.
• Музей: Работи в същия часови диапазон; входът е платен, като има възможност за комбиниран билет за всички музейни обекти.
• Снимки: Забранени в църквата и музейните експозиции; разрешени в манастирския двор.
• Настаняване: Манастирът предлага възможност за нощувка в обособени стаи за поклонници. Резервации се правят на място или по телефон, особено при празници и летен сезон.
• Хранене: В близост до манастира има заведения и павилиони, но в самия манастир не се предлагат храна и напитки на посетителите.
• Паркинг: Наличен е охраняем паркинг на около 200 метра от входа на комплекса.
• Достъп: До манастира се стига по асфалтов път от град Рила (на 18 км), а от София – по автомагистрала “Струма”, отклонение през Кочериново.
• Екотуризъм: В района има маркирани туристически маршрути до пещерата на св. Йоан Рилски, старата постница и други природни забележителности.

Рилският манастир “Свети Йоан Рилски” е не само духовен център и свято място за поклонение, но и жива история, вградена в камъка, дървото и стенописите на хилядолетната обител. Той въплъщава устрема на българския дух към просвета, свобода и вяра. Посещението на манастира не е просто туристическо преживяване – то е съприкосновение с вечността, със светостта на българската земя и с една от най-ярките културни светини на православния свят.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК