ПЛОЩАД “РИМСКИ СТАДИОН” В ПЛОВДИВ

Площад „Римски стадион“ е разположен в самия център на Пловдив, между Главната пешеходна улица (ул. „Княз Александър I“) и булевард „Цар Борис III Обединител“. Той е своеобразен кръстопът на седем улици, които оформят сложен транспортен и пешеходен възел. Благодарение на това разположение, площадът традиционно се възприема като „пъпа“ на Пловдив – географски и символен център, около който се развиват търговски, културни и обществени дейности.

I. Имената на площада през вековете

Площадът носи много имена в различни исторически периоди, отразяващи политическите и културни промени в България:

„Айнал мегдан“ (Айна̀л Мегдан)

Османското име на площада се превежда като „Лунен площад“, което може да е свързано с формата на пространството или с нощните пазари, провеждани там. В османския период мястото е оживено средище за търговия и социален живот.

„Джумаята“ – неофициално, но дълбоко вкоренено

Най-разпространеното и устойчиво в народната памет име е „Джумаята“, произтичащо от близката Джумая джамия. Думата „джумая“ идва от арабски и означава „петък“ или „празничен ден“, денят за обща молитва в исляма. Макар никога да не е било официално наименование, това име остава най-разпознаваемо сред пловдивчани.

„Александър Стамболийски“

След края на Първата световна война и в периода на селските реформи, площадът носи името на премиера и реформатор Александър Стамболийски – израз на новата демократична ориентация на страната.

„Княз Борис“

В периода на Третото българско царство, площадът е преименуван на името на цар Борис III, което отразява монархическите традиции и култа към личността в епохата.

„19 ноември“

След Втората световна война, по време на социалистическата власт, площадът носи това име в чест на победата при Сливница на 19 ноември 1885 г. – повратен момент в Сръбско-българската война, потвърдил Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

„Римски стадион“ – от 2012 г.

С официално решение през 2012 г. площадът е преименуван на „Римски стадион“, в чест на грандиозния античен стадион, разкрит под неговата повърхност.

II. Античният римски стадион – архитектурно и археологическо чудо

Едно от най-знаковите археологически открития в Пловдив е Античният стадион на Филипопол, построен през II век от н.е., по време на управлението на император Марк Аврелий. Разположен е в подножието на северния склон на Трихълмието и се простира под голяма част от днешната Главна улица. Стадионът е бил изграден по модела на гръцките и римските съоръжения от времето, с U-образна форма и капацитет от около 30 000 души – впечатляващо число за античността.

Откриване и консервация

Първите разкрития датират от 1923 г., когато по време на строителни дейности археолози попадат на амфитеатрални редове от седалки. През 1977 г. е реализиран мащабен проект за експониране на части от стадиона, по проект на арх. Люба Велчева, а арх. Вера Коларова извършва първата консервация. Откритата част включва запазени мраморни седалки, надписи, ниши за статуи и арки.

Днес на античното ниво е изградена тераса с кафе, което предлага уникалната възможност на посетителите да се насладят на напитка с гледка към руините – изключителен пример за симбиоза между културно наследство и съвременна градска среда.

III. Площадът – етап от транспортната еволюция на Пловдив

През годините площадът играе централна роля в транспортната организация на града. Неговото местоположение в пресечната точка на 7 улици го превръща в естествен хъб за движение на хора и превозни средства:

• В края на XIX и началото на XX век, тук е разположена първата пиаца за файтони, обслужваща търговците, гражданите и пътуващите.
• В периода между двете световни войни започват да се появяват първите таксита.
• През 1930-те години се въвеждат автобусните линии, като всяка спирка е била обозначена с месингова цифра, занитена в бордюра – естетичен и траен знак на градската навигация.
• В 1950-те години се наблюдава значителен ръст в движението на моторизирани превозни средства, което налага въвеждането на регулировчици – полицаи, ръководещи трафика на ръка, още преди светофарите да станат масови.
• Също в този период минават и първите тролейбуси, символ на социалистическия прогрес и електрификацията на градския транспорт.

IV. Олимпийският огън през 1980 г.

През 1980 г., когато Москва е домакин на Летните олимпийски игри, Пловдив е избран за част от международния маршрут на олимпийския огън, носен от планината Олимп в Гърция. Огънят пренощува на площад „Римски стадион“, където се провежда тържествена церемония. Това е знаково събитие, което утвърждава културната значимост на града на международната сцена.

В памет на събитието, на площада е поставена паметна плоча с логото на Олимпиадата, която и до днес може да бъде видяна в близост до входа на стадиона.

V. Социален и културен живот – живото сърце на Пловдив

Градинката – място за срещи

Непосредствено до площада се намира малка градинка, която от десетилетия е любимо място за срещи, разговори и отдих. Тук се срещат поколения пловдивчани – от ученици и влюбени до пенсионери и туристи. Това е пространство на паметта, където миналото и настоящето съжителстват хармонично.

Търговски и културни сгради

Около площада се намират знакови сгради, включително търговски обекти, кафенета, галерии и книжарници. Непосредствената близост до Главната улица прави мястото част от пешеходната търговска ос на града, която ежедневно привлича хиляди хора.

VI. Практическа информация за посетители

• Местоположение: Централна пешеходна зона, достъпна от бул. „Цар Борис III Обединител“ и ул. „Княз Александър I“
• Доход: Съвсем близо са археологическият подлез, Джумая джамия, Старият град, Античният театър и Главната улица
• Достъп: Площадът е изцяло пешеходен и подходящ за лица с ограничена подвижност
• Работно време (за античния стадион): Всеки ден от 9:00 до 20:00
• Вход: Безплатен за горната част на стадиона; платен достъп за музея и подземните експозиции
• Наблизо: Ресторанти, кафенета, книжарници, галерии и обществени тоалетни

Площад „Римски стадион“ в Пловдив е повече от градско пространство – той е жива връзка между античността и съвремието, местообитание на историята и сцена на ежедневния живот. Всеки негов пласт – от древния стадион до джамията, от файтоните до автобусите, от олимпийския огън до съвременните улични артисти – разказва една уникална история.

Тук, в самото сърце на Пловдив, градът диша с ритъма на вековете, а площадът остава неговият най-ярък символ – място, където миналото говори, а настоящето слуша.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК