ИВАНОВСКИ СКАЛНИ ЦЪРКВИ

Ивановските скални църкви са уникален средновековен манастирски комплекс, разположен в близост до село Иваново, на около 18 километра южно от град Русе. Те се намират в сърцето на живописния каньон на река Русенски Лом — район, прочут със своите отвесни варовикови скали, богата растителност и пещери. Тази природна среда е създавала векове наред подходящи условия за отшелнически живот, уединение и духовно усъвършенстване. В списъка на 100-те национални исторически обекта на БТС.

I. История на Ивановските скални църкви

Началото на комплекса се поставя през XIII век, когато монахът Йоаким — по-късно станал първи патриарх на Второто българско царство — основава скалния манастир „Свети архангел Михаил“. Ивановските скални църкви са част от по-широката традиция на скалните манастири по поречието на Русенски Лом и неговите притоци, където през Х–XIV век възникват стотици църкви, параклиси и килии.

По времето на Второто българско царство (1185–1396) Ивановският манастир е важен духовен център, поддържащ тесни връзки с царския двор в Търново. Сред неговите ктитори са велики владетели като цар Иван Асен II и цар Иван Александър, както и други членове на управляващата аристокрация. През XIV век манастирът става и средище на исихазма — едно от най-значимите духовни течения в православното християнство, проповядващо безмълвие, съзерцание и вътрешна молитва.

След падането на България под османска власт манастирът оцелява още няколко века, макар и с намаляващо значение. Постепенно запада и е изоставен, но част от скалните църкви и стенописи оцеляват до наши дни като безценни свидетелства за духовната и художествена традиция на Средновековна България.

През 1979 г. Ивановските скални църкви са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО — един от общо деветте обекта в България с този престижен статут. Отличителният им белег са изключително добре запазените стенописи, които нямат аналог сред други скални комплекси у нас и в Югоизточна Европа.

II. Архитектура и устройство на манастирския комплекс

За разлика от традиционните манастири със строго оформен двор, църква и стопански сгради, Ивановските скални църкви са лабиринт от скални помещения, издълбани на различни нива по труднодостъпните скали над каньона на Русенски Лом. Комплексът включва множество малки църкви, параклиси и отшелнически килии, някои от които са свързани помежду си със скални галерии.

Централното ядро е свързано с така наречената „Затрупана църква“ — църквата „Свети архангел Михаил“, смятана за първо ядро на манастира. С течение на вековете комплексът се разширява с нови помещения, издълбавани от монасите и украсени със стенописи.

Най-известните и запазени обекти са:

• Църквата „Св. Богородица“ — основен храм, в който се намират шедьоврите на стенната живопис от XIV век.
• Съборената църква „Свети Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ — внушителен комплекс на три нива.
• „Кръщелнята“ — комплекс със значителни размери, включващ църква и монашески помещения.
• „Господев дол“, „Белберницата“ и други по-малки групи килии и параклиси.

III. Стенописи и надписи: Шедьоври на Търновската школа

Най-голямото съкровище на Ивановските скални църкви са техните стенописи. Създадени са от столични майстори, свързани с Търновската художествена школа — един от върховете в развитието на българското и православно изкуство през Средновековието.

Живописта в църквата „Св. Богородица“ от XIV век е световноизвестна: изображенията на Христос, Богородица, сцени от Евангелието и портретите на ктиторите свидетелстват за изключителен художествен вкус и висока теологична култура. Един от най-интересните е ктиторският портрет на цар Иван Александър.

Особено ценни са и надписите, издълбани или изписани по стените. Сред тях е прочутият графит на Иво Граматик, един от редките автографи на средновековен книжовник, които са достигнали до нас.

IV. Съвременно състояние и музейна дейност

Днес Ивановските скални църкви функционират като музей под управлението на Регионален исторически музей – Русе. Комплексът е най-посещаваният обект на музея и приема хиляди туристи всяка година. През летния сезон е отворен ежедневно, а през зимата — по предварителна заявка.

Отворена за посещения е основната църква „Св. Богородица“, докато достъпът до останалите комплекси („Затрупаната църква“, „Съборената църква“ и др.) се осъществява само с предварителна заявка или специални турове.

V. Жива духовна традиция

В последните години Ивановските скални църкви отново стават арена на живо богослужение. Съвместно с Русенската митрополия се организират литургии и празници по специални поводи, които възраждат духовната памет на мястото.

През 2021 година беше тържествено отбелязана 800-годишнината от основаването на манастира с литургия в чест на Свети Йоаким, Патриарх Търновски. През 2022 и 2023 година бе честван празникът на царица Теодора — Теофана Басараб, съпруга на цар Иван Александър, която приема монашество под името Теофана и е канонизирана за светица от Румънската православна църква.

Ивановските скални църкви не са просто музей, а ярко свидетелство за богатството на средновековната българска духовност и изкуство. Те съчетават уникално природен пейзаж, архитектурен гений и високохудожествена живопис.

Като част от световното наследство на ЮНЕСКО, те са послание към света за значението на България като пазител на православната традиция, исихазма и уникалните форми на скално монашество.

VI. Практическа информация за посетители

• Местоположение: 18 км южно от Русе, край с. Иваново.
• Достъп: Основният обект – църквата „Св. Богородица“ – е отворен целогодишно. Останалите обекти — с предварителна заявка.
• Музейно обслужване: Регионален исторически музей – Русе.
• Контакти: Посетителите могат да заявят специални турове чрез музея.
• Полезен съвет: Заради разположението в скалите, посетителите трябва да са подготвени за стръмни пътеки и стълбища.

Ивановските скални църкви са жив паметник на българската духовна мощ, скрит в скалите над река Русенски Лом. Те съчетават мистиката на средновековния исихазъм, красотата на Търновската живопис и вдъхновяващата сила на българското християнско наследство.

Днес те ни напомнят, че дори в най-отдалечените кътчета на скалите, човешкият дух е намирал своето прибежище и е оставял белези, които векове наред продължават да вдъхновяват.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК