РИМСКИ ТЕРМИ В ХИСАРЯ
В полите на Средна гора, на около 40 километра северно от Пловдив, се намира един от най-старите и най-прочути български курорти — Хисаря. Неговото име е символ на здраве, балнеология и богата история, а богатото термоминерално находище е благословия, която векове наред оформя живота и облика на този град. Неслучайно днес Хисаря се слави като един от най-важните и запазени римски балнеологични центрове на Източните Балкани — автентичен пример за древната римска култура на здраве, отдих и религиозно почитание към лековитата вода.
I. Произход и ранно значение на минералните извори
Минералните води на Хисаря са известни още от дълбока древност. Още тракийските племена, които населявали тези земи, отдавали изключителна почит на извиращата топла вода, приписвайки ѝ божествен произход и лечебна сила. С разширението на Римската империя и включването на тракийските територии в нейните провинции, римляните не само възприемат местната традиция, но я развиват до изключителни мащаби.
Един от най-ценните исторически извори, който разкрива значението на находището през античността, е латински надпис, открит в района. От него научаваме, че още през 135–136 г. сл. Хр. император Хадриан официално обявява територията около минералните извори за императорско владение — Augusta. Това означавало, че цялата зона се намирала под специална защита и контрол, като ресурсът бил достъпен както за местните жители, така и за римските военни и знатни пътешественици от цялата империя.
II. Разцветът на римските терми — архитектура и ритуал
В сърцето на античния град (известен като Диоклецианопол по-късно) се издигат внушителни обществени сгради, сред които най-значими са римските терми. Паркът „Момина сълза“, разположен днес в централната част на града, пази част от тези уникални архитектурни съоръжения, които са били не просто бани, а същински балнеокомплекси с култово значение.
Изграждането на термите вероятно започва в средата на II век. Първоначалният строеж включва западен caldarium (зона за горещи бани), преддверие на юг и монументален главен вход, оформен от най-малко два прохода с високи арки. Уникалното при тези съоръжения е тяхната двойна функция — освен баня, те служели и като нимфеум — светилище на нимфите, които в античните вярвания били божества-покровителки на водата. Множество оброчни плочи, посветени на нимфите, потвърждават този култов характер.
III. Поетапно разширение през вековете
Още към края на II и началото на III век римските терми били разширени в източна посока. Там археолозите откриват втори caldarium с три басейна и голямо помещение със значението на tepidarium — зала с умерено топъл въздух, която подготвяла посетителите за контраста между горещите и студените басейни. Така банята не била просто място за къпане — тя била своеобразен ритуал за тялото и духа.
През IV век, време на упадък за много римски градове, Хисаря (Диоклецианопол) продължава да процъфтява. Термите били разширени още на запад и юг, изграждайки допълнителни зали и масивна банска постройка. В завършения си вид през късната античност комплексът обхващал площ от около 3 декара — изключителен мащаб за балканските провинции.
Разкопките на термите са разкрили ценни артефакти: оброчни плочи с посветителни надписи към нимфите, архитектурни елементи от мраморната облицовка, фрагменти от колони, декоративни капители и известната мраморна лъвска глава. Всички тези уникални находки са изложени в Археологическия музей на Хисаря, който днес съхранява паметта за миналото и дава възможност на посетителите да се докоснат до духа на античния курорт.
IV. Конструкция и римски инженеринг
Един от най-впечатляващите аспекти на римските терми е тяхната конструкция. Стените, изградени със смесена зидария, имали дебелина от 1 до 2 метра — гаранция за стабилност и термоизолация. Подовете и стените били облицовани с мраморни плочи — доказателство за изяществото и лукса, характерни за римската архитектура.
Цялата отоплителна система функционирала благодарение на хипокаустната система — новаторско инженерно решение за времето си. Топлата вода, загрявана в специални пещи, циркулирала чрез керамични тръби под мраморния под, а горещата пара преминавала нагоре през кухини между двойните стени. По този начин помещенията били равномерно затоплени и комфортът на къпещите се бил гарантиран целогодишно.
V. Минералните извори — животът на античния град
През античността, както и днес, минералните извори били естествено средище на социалния живот. Множество хора се събирали около извора „Момина сълза“, отпивайки от целебната вода, общувайки и почивайки. Около тези живителни източници се издигали най-представителните постройки: освен баните, монументална двуетажна обществена сграда — вероятно резиденция, както и други обществени пространства, създавали впечатляващ ансамбъл.
Най-забележителното е, че през цялото време култът към нимфите продължавал да съществува. Това ясно показва дълбокото преплитане на здравеопазването, религията и обществения живот в римската култура.
VI. Практическа информация за посетителите
Какво да посетите:
- Римските терми в парк „Момина сълза“ — разходете се из руините и вижте оригиналните зидове и басейни.
- Археологическият музей — експонира най-важните находки от римската епоха, включително оброчни плочи и архитектурни елементи.
- Минералните чешми — в града има множество чешми, от които може да опитате различни извори.
- Римската крепостна стена — Хисаря е един от най-добре запазените римски укрепени градове на Балканите.
Работно време и билети:
- Римските терми и музеят са отворени целогодишно. Работното време може да варира според сезона (обикновено 9:00–17:00). Препоръчително е да проверите актуалните часове на сайта на Община Хисаря или в туристическия информационен център.
- Билети: цените са символични и често има комбинирани билети за няколко обекта.
Полезни съвети:
- Носете удобни обувки — разходката в парка и около крепостните стени изисква комфорт.
- Не пропускайте да пиете от минералните извори — някои имат различен състав и температура.
- За любителите на СПА — Хисаря разполага с множество съвременни хотели с минерални басейни, които продължават древната традиция на балнеолечение.
Да посетиш римските терми на Хисаря означава не просто да разгледаш руини — това е среща с хилядолетната история на лечебната вода, почитана от траки, римляни и съвременни хора. Термите, нимфеумът и великолепната крепостна стена създават усещането за пътешествие във времето — към една цивилизация, в която природата и култът към здравето са били неделимо свързани.
Не случайно обектът е част от 100-те национални туристически обекта на България — емблематично място, което заслужава да бъде опознато и съхранено за бъдещите поколения.
