РИМСКИ ТЕРМИ ВАРНА

Римските терми на Одесос – шедьовър на античната архитектура и култура

Римските терми във Варна са един от най-впечатляващите архитектурни и археологически обекти в България. Разположени в югоизточната част на съвременния град, в близост до пристанището, те са съхранили през вековете спомена за древния Одесос – един от най-значимите градове на западното Черноморие през античността. Това е място, което разказва история не само за баните като практическо съоръжение, но и за социалния, културен и религиозен живот на римския свят.

I. История на града Одесос и изграждането на термите

Одесос е основан около VI в. пр. Хр. от малоазийски гърци (предполага се от Милет) и скоро се превръща в проспериращ търговски център. След присъединяването му към Римската империя около 15 г. пр. Хр. като част от провинция Мизия, градът запазва значителна автономия – правото да сече свои монети и да управлява вътрешните си дела без римски гарнизон. Позицията му като голямо пристанище обуславя бързото му икономическо развитие, а богатството на гражданите му създава условия за грандиозни строителни проекти, като изграждането на римските терми в края на II век.

II. Архитектура и мащаб

Римските терми във Варна са най-големият подобен комплекс на Балканите и един от най-големите в европейската част на империята. Заетата площ е около 7000 m², а сводовете на залите са достигали над 20 метра височина. Архитектурата им е изключително сложна и прецизна – с множество зали с различно предназначение:

• Аподитериум (съблекалня) – мястото, където посетителите са оставяли дрехите си.
• Фригидариум (студена зала) – басейни със студена вода за охлаждане.
• Тепидариум (топла зала) – преходно помещение с умерена температура.
• Калдариум (гореща зала) – най-горещото помещение с парни бани.
• Палестра (балестра) – голяма зала за упражнения, социални срещи и обсъждане на обществени дела.

Особено впечатляваща е отоплителната система на термите – хипокауст. Това е подова отоплителна система с кухини под подовете и в стените, през които преминава горещ въздух от специални пещи. В комбинация с близките топли минерални извори, термите са предлагали на своите посетители истинско удоволствие и комфорт, съизмерими със спа центровете на съвремието.

III. Социална и културна роля

Римските терми са били далеч повече от място за къпане. Те са били център на обществения живот – място, където гражданите на Одесос са се събирали, за да обменят новини, да водят преговори, да решават обществени въпроси, да почиват и дори да се поклонят на боговете.
Намерени са останки от статуи на Херакъл, Виктория, Меркурий, както и постамент на Клавдий Аквила – виден гражданин, което показва, че пространствата са били пищно украсени и заредени с религиозно и символично значение. В северозападната част е било разположено светилището на Асклепий и Хигия – божествата на здравето, които са осигурявали духовна защита на посетителите.

IV. Археологически проучвания и открития

Първото научно описание на руините е направено през 1906 г. от австрийския учен Ернст Калинка, но именно братята Карел и Херман Шкорпил играят ключова роля за популяризирането и запазването на обекта.
Основните археологически разкопки са проведени от Археологическия музей – Варна между 1959 и 1971 г. под ръководството на археолога Милко Мирчев. Те разкриват значителна част от комплекса, включително основните зали, системите за отопление и канализация и множество артефакти – монети (основно от времето на Септимий Север), мраморни детайли, надписи и статуи. Последващи проучвания установяват, че термите са функционирали активно до края на III век, когато са били постепенно изоставени вероятно заради криза в империята и нашествия.

V. Исторически съдби след античността

След падането на римската власт, руините на термите не остават неизползвани. В средновековния период те са превърнати в цитадела – вътрешно укрепление на варненската крепост. По време на османското владичество мястото е използвано като барут-хане (барутна работилница), а след това – като затвор (Ичкале), който функционира чак до Освобождението на България. Едва в новото време се осъзнава значението на обекта като част от културното наследство и се предприемат усилия за неговото опазване.

VI. Днешна роля и значение

Днес Римските терми са популярна туристическа атракция и културно средище. През летните месеци в тях се провеждат концерти, спектакли и събития, превръщайки ги в своеобразен летен театър под открито небе. Същевременно термите продължават да бъдат източник на археологически открития, а част от тях все още очаква разкриване под съвременните постройки на града.

Римските терми на Одесос са не просто останки от миналото – те са живо свидетелство за величието, разцвета и културното богатство на един град, който векове наред е бил важен център на търговия, култура и обществен живот на западното Черноморие. Грандиозната им архитектура, изключителната отоплителна система и впечатляващите украси ги нареждат сред най-значимите паметници на античната архитектура в България.

Днес, когато древните стени посрещат посетители от цял свят, те не само напомнят за отминали епохи, но и вдъхват живот на културното наследство на Варна. Те са символ на приемственост между минало и настояще, а тяхното опазване е наш дълг към бъдещите поколения. Варна с гордост може да се нарече пазител на едно безценно богатство, което ни свързва с древността и разкрива многопластовата история на българските земи.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК