РОЖЕНСКИ МАНАСТИР “СВЕТО РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО”
Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“ е най-големият манастир в Пиринския край и е един от малкото средновековни български манастири, които са сравнително добре запазени и до днес. Той е разположен в живописната местност близо до село Рожен и привлича хиляди посетители със своето духовно и културно наследство.
I. История и произход
Историята на Роженския манастир е обвита в загадки. Според някои източници, манастирът е основан още през XIII век, но няма категорични доказателства за това. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от времето на византийския император Михаил VIII Палеолог (1259-1282), което е косвено указание за съществуването на обителта в този период.
Ранната история на манастира е силно засегната от пожар в края на XVII век, който унищожава манастирските сгради и вероятно голяма част от архивите. Въпреки това, приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра свидетелства, че през 1551 година йеромонах Козма е бил игумен на манастира „Всесвещената Богородица Розинотиса“.
Според историческия богослов Венцислав Каравълчев, основател на манастира може да е преп. Калист Ангеликуд (Мелнишки), но тази хипотеза остава спорна.
II. Архитектурен подем през XVI-XVII век
През XVI век манастирът преживява подем, благодарение на дарения от заможни българи и местни велможи. Тогава се изграждат южното манастирско крило и основната църква. В края на века църквата и трапезарията са богато украсени със стенописи, отразяващи както библейски сюжети, така и сцени от живота на светиите.
В началото на XVII век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е построена и украсена с фрески нова манастирска костница. Въпреки тези усилия, манастирът изпада в упадък след пореден пожар в края на XVII век.

III. Възстановяване през XVIII век
Роженският манастир започва своето възраждане през 1715 година с финансовата подкрепа на богати българи от региона и извън него. Основната църква е завършена през 1732 година. През 1761 година манастирът губи своята самостоятелност и става метох на грузинския Иверски манастир на Атон. Игумени стават иверски монаси, които започват да управляват обителта.
IV. Иконата на Света Богородица Портаитиса
Докато е подчинен на Иверския манастир, Роженският манастир получава през 1790 година копие на чудотворната икона на Света Богородица Портаитиса. Това копие е изработено от монаха зограф Яков Иверски и е направено от светено желязо. Обкръжено е от десет малки сцени, изобразяващи чудесата на иконата.
V. Роженският манастир през XIX-XX век
През XIX век манастирът остава важен духовен център за българите в региона. Въпреки това, след Освобождението, манастирът започва да губи значението си и изпада в тежко състояние.
В края на XIX и началото на XX век манастирът отново запада. Сградите са полусрутени, а вътрешното обзавеждане е частично унищожено. Въпреки това, през 1912-1914 година близо до манастира е изградена църквата „Св. св. Кирил и Методий“, по инициатива на Яне Сандански, който също е погребан в непосредствена близост до църквата.
VI. Съвременен период и реставрация
През 1981 година завършва мащабна архитектурна и строителна реставрация на Роженския манастир под ръководството на Христина Станева. В периода 60-те – 90-те години на XX век се извършват реставрационни дейности и по стенописите и иконите под ръководството на Лозинка Койнова-Арнаудова и Александър Пенев.
VII. Роженският манастир днес
Днес Роженският манастир е под управлението на Неврокопската епархия на Българската православна църква и продължава да бъде важен духовен и културен център. Всяка година на 7 септември стотици поклонници идват да се поклонят пред чудотворната икона на Света Богородица Портаитиса и да участват в литийното шествие.
Манастирът е част от Стоте национални туристически обекта и разполага с печат. Входът е свободен и работи целогодишно, което го прави достъпен за посетители от цялата страна и чужбина.
Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“ е не само исторически и духовен паметник, но и жива връзка между миналото и настоящето на България. Със своята уникална архитектура, богата история и културно наследство, той остава важен символ на вярата и духовността. Възстановен и съхранен през годините, манастирът продължава да привлича поклонници и туристи, които търсят мир, вдъхновение и духовно пречистване в сърцето на Пиринския край.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК