ПЕЩЕРА “СЪЕВА ДУПКА”
Съева дупка е една от най-красивите, добре проучени и леснодостъпни пещери в България. Разположена в сърцето на Средния Предбалкан, тя впечатлява с пъстротата на своите карстови образувания, геоложки и исторически ценности, биологично разнообразие и отлично устроена туристическа инфраструктура.
I. Географско разположение
Пещерата се намира в област Ловеч, в района на село Брестница, община Ябланица. Разстояния до близки населени места:
- на 3 км южно от Брестница
- на 10 км от Ябланица (по главния път София – Варна)
- на 25 км от Тетевен
- на 120 км от София (около 1 ч. и 30 мин. с автомобил)
Разположена е в хълмист терен, на 520 метра надморска височина, заобиколена от букови и дъбови гори, в близост до карстовото плато „Пресечен камък“, известно с множеството си пукнатини и пропасти.
II. Името и легендата
Наименованието „Съева дупка“ произлиза от имената на братята овчари Съю и Сейо, които според преданието открили пещерата случайно по време на пасищния добитък. По време на османското владичество я използвали като скривалище от турските потери. Преданието е силно вкоренено в местния фолклор и предавано от поколения на поколения.
III. Археологически данни
Пещерата е била използвана от хора още в дълбока древност, което е потвърдено от археологически находки. При благоустрояването ѝ в средата на XX век са открити:
- кости от животни, включително диви бозайници
- глинени съдове, вероятно с битово предназначение
- римски монети от времето на император Антоний (II в.)
Това свидетелства, че Съева дупка е служила като убежище и подслон още в римската епоха.
IV. Изследване и научна дейност
Научният интерес към Съева дупка започва още в края на XIX век. Хронология на проучванията:
- 1883 г. – Проф. Георги Златарски, пионер на българската геология, извършва първи научен оглед.
- 1893 г. – Карел и Херман Шкорпил, чешки учени и археолози, документират пещерата в своята изследователска дейност.
- 1932 г. – Картировка от Н. Атанасов и Д. Папазов (20–21 август)
- 1935 г. – Допълнителни измервания от А. Стефанов и Н. Атанасов (10–13 юли)
- 1946 г. – Български пещерен дружествен съюз извършва нови изследвания
- 1949 г. – Специализирана бригада „Т. Павлов“ прави анализи
- 1968 г. – Геоморфоложки анализ от Вл. Попов от Географския институт на БАН
V. Геоморфология и физически характеристики
Пещерата е формирана от карстови процеси в продължение на около 3 милиона години, чрез разтваряне на варовикови скали от подземни води. Основни характеристики:
- Обща дължина: 205 метра
- Надморска височина: 520 метра
- Подземна река: Тече на около 70 м под повърхността
- Температура: Постоянна, между 7 и 11°C
- Влажност: Висока – 90–98%
- Цветове на образуванията: бяло, кафяво, зелено (заради съдържание на манган, желязо и медни съединения)
- Образувания: Сталактити, сталагмити, сталактони (най-големият с обиколка 60 м), дендрити, хеликтити (спираловидни), драперии и корали
VI. Зали и галерии
Пещерата включва пет основни зали, всяка със своето име, история и отличителни белези:
1. Купена
Първата зала след входа. Кръстена на голям конусовиден сталагмит, наподобяващ купа сено.
2. Срутището
Втора зала, с множество паднали сталактити. Според изследвания, земетресение от 1893 г. причинява масово срутване. Един от падналите сталактони се е счупил и наподобява оръдие. По тавана има признаци за започнал нов етап на образуване.
3. Концертна зала (Харамана)
С най-добра акустика, поради равния под и формата на стените. Тук са изнасяни концерти и изпълнения от Лили Иванова, Емил Димитров, детски хорове, както и чуждестранни формации. Залата съдържа редки хеликтити, напомнящи корали.
4. Космос
Името идва от сталактит с форма на ракета. В залата се намират скални образувания, напомнящи фигури, сред които известната композиция „Снежанка и седемте джуджета“.
5. Белият замък
Последна по маршрута, тя съдържа масивен сталактон с формата на приказен замък, обагрен в снежнобяло от калцитни кристали.
VII. Прилепи и екология
Пещерата е естествено убежище за поне осем вида прилепи, включително някои, застрашени на европейско ниво:
- Rhinolophus ferrumequinum (Голям подковонос)
- Rhinolophus hipposideros (Малък подковонос)
- Myotis myotis (Голям нощник)
- Myotis blythii (Остроух нощник)
- Myotis bechsteinii (Бехщайнов нощник)
- Myotis emarginatus (Трицветен нощник)
- Myotis nattereri (Натереров нощник)
- Myotis daubentonii (Воден нощник)
Защита на прилепите
Шест от тези видове са приоритетни за опазване по програмата Натура 2000. Затова Съева дупка е и важен обект за екологичен мониторинг и природозащита.
VIII. Туризъм и достъп
Пещерата е сред най-посещаваните в България и е включена в списъка на:
- Стоте национални туристически обекта
- Има печат на БТС
- Обявена за природна забележителност през 1962 г.
- Благоустроена и осветена през 1967 г.
- Разграбена през 1990-те, възстановена и повторно електрифицирана през 2004 г.
Практическа информация
- Работно време:
- Летен сезон (април – октомври): 9:00 – 18:00
- Зимен сезон (ноември – март): 9:00 – 16:30
- Входни такси:
- Възрастни – 6 лв.
- Ученици, студенти, пенсионери – 3 лв.
- Деца под 7 г. – безплатно
- Обиколки:
- Провеждат се с екскурзовод на всеки 30–40 минути.
- Времетраене: около 30–40 минути
- Маршрутът е безопасен и осветен, с парапети и стълби.
- Достъп: Има асфалтов път до входа и паркинг. Наблизо се намира еко-селище „Съева дупка“ с възможности за отдих и храна.
Съвети за посетители
- Носете подходящи обувки – в пещерата подът може да е влажен и хлъзгав
- Температурата е постоянна, но по-хладна – носете връхна дреха
- Забранено е докосването на образуванията – това спира растежа им
- Фотография е позволена, но без светкавица
- Забранен е вносът на храна и напитки в пещерата
Съева дупка е уникално съчетание от природа, история и наука. Тя предлага не само визуален спектакъл за посетителите, но и ценна научна, археологическа и екологична информация. Легендите, сталактитите, прилепите и акустиката я правят изживяване, което трудно се забравя.
Съева дупка не е просто пещера – тя е живо свидетелство за хилядолетната история и природна мощ на България.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
