ПОДВИГЪТ НА ПОДПОРУЧИК СТРАТИЯ МАЗГАЛОВ

Историята на България е богата на примери за изключителна храброст, жертвоготовност и безпримерно себеотрицание. Но има подвизи, които остават в сянка – познати на малцина, въпреки че заслужават да бъдат разказвани и помнени от поколенията. Такъв е случаят с подпоручик Стратия Мазгалов – офицер от Тридесети пехотен Шейновски полк, чийто героизъм по време на Първата световна война се нарежда сред най-светлите и трагични страници в българската военна история.

Събитията, свързани с неговия подвиг, се разиграват в рамките на най-кървавия конфликт от началото на XX век – Първата световна война. Макар че боевете, в които участва Мазгалов, не завършват с победа за Българската армия, те оставят незаличима следа, а имената на войниците от 30-ти Шейновски полк са вписани със златни букви в пантеона на българската слава.

I. Произход и военен път

Стратия Мазгалов е роден в Търново Сеймен (днешен Симеоновград) – град, който по онова време е известен със своето стратегическо разположение и будно население. Младият мъж постъпва на служба в Тридесети пехотен Шейновски полк – една от частите с богата бойна биография и високи воински традиции.

По време на Първата световна война 30-ти Шейновски полк участва в редица тежки сражения. През 1917 г., след успешни операции, полкът заема позиции на фронтовата линия при Добро поле – в участъка от Сипкавата височина до Доброполската река. За проявена храброст през същата година Стратия Мазгалов, тогава офицерски кандидат, е награден с войнишки кръст „За храброст“ – IV степен.

Скоро след това съдбата му поднася изпитание, което ще го превърне в легенда. Повишен в чин подпоручик, той отново е на позициите при Добро поле – вече на прага на едно от най-драматичните сражения в българската военна история.

II. Стратегическата обстановка преди сражението

През 1918 г. фронтът при Добро поле е слабата точка на българската отбрана. Позициите там са лошо укрепени – съществува само една основна отбранителна линия, без задълбочена система от укрепления, което е фатално при масиран артилерийски обстрел. Българските войници са изморени, зле облечени, недохранени и деморализирани от продължителната война.

Командващият съглашенските сили генерал Луи Франше д’Еспре разработва план за решителен пробив именно в този участък. На българските защитници – 4 пехотни полка (10-ти Родопски, 30-ти Шейновски, 29-ти Ямболски и 32-ри Загорски, подкрепени от 53-ти полк) – се противопоставят 5 вражески дивизии: френските 122-ра и 17-та колониална, както и три сръбски дивизии.

Според оценката на генерал Стефан Тошев в книгата му „Победени, без да бъдем бити“, българските сили в този сектор разполагат с около 6000 щика и 38 оръдия, докато Съглашението концентрира срещу тях 31 500 щика и 640 оръдия – числено и огнево превъзходство, което многократно надвишава възможностите на защитниците.

III. Артилерийският ад и началото на атаката

На 14 септември в 6 часа сутринта според книгата на генерал Тошев съглашенската артилерия открива барабанен огън по българските позиции от Охридското до Дойранското езеро. Дулата на хиляди оръдия сеят смърт и ужас – разрушават отбранителните съоръжения, прекъсват комуникациите, избиват защитниците на позициите. В района на Добро поле под прикритието на артилерийската подготовка дивизиите на Съглашението се подготвят за атака.

IV. Геройската отбрана на Скалистата височина

Рано сутринта на 15 септември 122 френска дивизия започва боя срещу 30 Шейновски полк. Важна част от позициите на полка са Скалистата и Сипкавата висота. На Скалистата висота има приготвено картечно гнездо, заето от 13 войника от 1-ва картечна рота с две картечници под командването на подпоручик Мазгалов и един взвод от 3 рота. Още през нощта българските войници на висотата са обходени, но със самоотвержени действия спират атаката на противника.

Мястото е стратегически подбрано – добре защитено от артилерийски огън и с възможност за обстрел във всички посоки: юг, изток и север. Под скалата, в която е изкопано гнездото, има помещения за войниците и склад за боеприпаси.

Когато врагът настъпва, картечниците на Мазгалов започват непрекъснат огън, косящи цели редици от нападатели. Французите търпят тежки загуби, но продължават атаките. Постепенно обкръжават позицията, но българите не отстъпват и с точния си огън възпират и забавят настъплението.

Боеприпасите обаче намаляват. Скоро остават само ръчните гранати и щиковете. Противникът вкарва в бой ръчни бомби, бутилки с отровен газ, а накрая – огнехвъргачка. Французите призовават българите да се предадат, но отговорът е порой от гранати.

V. Последният миг на Мазгалов

Огнехвъргачката превръща картечното гнездо в горящ ад. Начело на своите 11 останали войници, подпоручик Стратия Мазгалов изгаря жив, без да се предаде.

Димитър Азманов отделя специално място на подвига на тези смели мъже в книгата си „Урокът от Добро поле”:

Само двама души са се спасили по чудо, за да ни разкажат за дивното себепожертване на тези никомунеизвестни герои-светци. Единият от спасилите се е редник Димо Нехтянов. Той казва:

Хората се подпалиха, гнездото се изпълни с дим. Виждахме, че горим, че не можем да се борим с такава машина, че ще изгорим живи. Настана суматоха. Всички почнаха да реват. Подпоручикът не се чуваше, сигурно беше вече издъхнал, изгорен от огнепръскачката. Аз едва сполучих да се промъкна през амбразурата и излязох вън заедно с още един или двама от моите другари. Всички останали изгоряха живи в гнездото.

Последствията от това нападение на Антантата са трагични. България е принудена да подпише Солунското примирие на 29 септември 1918 година, с което излиза от войната и приема условията на Антантата.

VI. Последствия и признание

Военният провал обаче не е провал на войника. Героите от Добро поле са само пример за жертвоготовността на българите. Под чуждо командване те губят битката, но будят възхищение у противника. 

Но военният крах не е крах на българския войник. Подвигът на Мазгалов и хората му буди дори уважението на врага. Френският капитан Рениери казва:

Българските войници предпочетоха да бъдат изгорени с огнепръскачки, но не се предадоха.

Ако генерал Владимир Вазов остава в историята с бляскавата отбранителна победа при Дойран, то подвигът на подпоручик Стратия Мазгалов при Добро поле е най-чистият пример за саможертва и безусловна вярност към войнишкия дълг.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК