Първият учебен ден е един от най-важните дни в живота на човека. За първолаците е много емоционално събитие, за което всеки от нас си спомня като възрастен. Българското училище е най-важната българска институция, с която всеки българин трябва да се гордее и да пази. Учителят е най-важната фигура в него – на него дължим уважение и свобода да работи, образова и формира личността на нашите деца. Доброто училище е организирано около това да съдейства на учителя, а не да го управлява.
В ефективното училище администрацията има функцията да улеснява учителя като главна фигура в образователния процес, а не както е все още в днешното българско училище директорите и заместник директорите да са главните фигури, а учителя да е сведен до функция на административни решения и контрол. Това е много важно и не трябва да се забравя. В това се състои първата и последна реформа в училището. Когато това се промени ще се подобри и качеството на образованието. Това разбира се е свързано с правото на учителя ефективно да управлява класната стая и по всякакъв начин да се ползва от авторитета на позицията и ролята си.
I. ТРАДИЦИЯТА НА ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН
В килийните училища през XVIII и XIX век учебната година не е свързана с конкретна дата. Нейната продължителност зависи най-вече от учителите, а това били предимно свещеници. В някои краища на България те преподавали само през зимата, другаде – ученето било през цялата година. По-късно в т.нар. взаимни училища рамките на учебната година се определяли от „спазаряването на даскала” – обикновено за шест месеца, от Димитровден до Гергьовден.
От средата на XIX век със завръщането на руските възпитаници в България започва формирането на времето на учебната година. Обикновено тя започвала в края на месец август или началото на септември и завършвала през юни. На Петровден се провеждал и Публичен изпит, на който присъствали училищното настоятелство, родителите на учениците и голяма част от населението.
В онези времена обаче децата били едни от активните работници на полето. И тези деца, ангажирани със земеделска работа, започвали училище по-късно. Затова проблемът се поставил на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век. Така се стигнало до събора в Шумен през 1873 година, когато се изработил „Устав на селските училища”, според който учебната година за тези деца е девет месеца.
След Освобождението традицията не прекъсва. През 1879 г. писмо на проф. Марин Дринов, завеждащ образователния ресор определя 1 септември за начало на учебната година. Този регламент се запазва до 1885 г. Въпросът със селските училища остава актуален и след Освобождението. Учебната година за тях започва в периода между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.
По времето на министът-председателя Александър Стамболийски и образователен министър Стоян Омарчевски (1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. Целта е децата по-дълго време през есента да са свободни, за да прибират реколтата с родителите си.
Датата 15 септември се запазва до идването на комунистите на власт. През 1952 година под влияние на образователната система в Съветския съюз се извършва промяна в рамките на учебната година. Тя започва на 1 септември и продължава до 30 май. Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.
Ако самите вие не сте били ученици по време на социализма, то със сигурност сте чували немалко истории за тези времена. Защото всеки има какво да разкаже за годините си в училище. Винаги се сещаме за дните, прекарани на ученическия чин с голяма доза носталгия, тъй като това е времето, в което сме били по-млади, по-ведри и изпълнени с мечти и надежди. Именно затова днес, преди старта на новата учебна година на 15 септември, ще направим една разходка назад във времето и ще ви припомним какви бяха българските ученици по време на социализма. Ако пък искате съвсем да се потопите в духа на родните училища от преди години, то за вас имаме следните предложения за филми, които можете да гледате – “Маргарит и Маргарита”, “Изпити по никое време”, “Вчера”, “Васко да Фама от село Рупча” и “Да обичаш на инат”.
II. УЧИЛИЩЕТО ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА
Образованието и възпитанието на децата по времето на социализма са ръководени от презумпцията, че всички са равни и на всички държавата трябва да предостави еднакви възможности за просперитет. За тази цел учениците са длъжни да ходят на училище облечени в униформи и да не носят бижута, за да не развиват по-бедните деца комплекс за малоценност още в началото на живота си, поради невъзможност на родителите да им купуват скъпи дрехи и други статус-символи.
Освен униформеното облекло, учениците са длъжни редовно да подстригват косите си и да не подражават на западната мода на хипи-движението. Ученичките са длъжни да не идват в училище с прекалено къси поли, за да не нарушават социалистическия морал. Червилото, лакираните нокти и гримът са посрещани с вой и привикване при директора. Едва в края на 80-те години, и то главно в столицата, режимът започна да се пропуква. Тогава в гимназиите и техникумите плахо се появяват пъстри цветове, по-дълги коси и по-къси поли.
На учениците е забранено да пушат цигари и да пият алкохол. За забрана на наркотици по време на социализма дори не става и дума. Но през голямото междучасие учениците ходят да пушат в съседни градинки, паркове и дворове, понякога и да пият вечерно време. По изключение има ученици – пристрастени пушачи, които ходят всяко междучасие в тоалетната да пушат.
В случай че ги видят учители и ги докладват на училищния съвет, учениците са наказвани с намаляване оценката за поведението (дисциплината). Учениците са оценявани по четирибална система: ‘Отлично поведение’, ‘Добро поведение’, ‘Задоволително поведение’, ‘Незадоволително поведение’. При ‘Незадоволително поведение’ учениците са изключвани от училище. Тъй като средното образование е задължително, след изключване, учениците отиват в друго училище с по-нисък ранк или в по-малък град, за срок от една година. Намаляване оценката за поведението се прилага и за отсъствие от училище по неуважителни причини.
В училищата, в зависимост от доходите на родителите, някои ученици (от многодетни семейства) получават безплатни купони за обяд и стипендия. Цената на обяд в ученическата столова е 0,50 лв. за супа, основно ястие и десерт. Стипендиите за ученици през 1970-те са в размер на 30 лева на месец.
Чавдарчетата и пионерчетата задължително са пременени в бели ризи и със съответната синя или червена връзка. Гимназистите и учениците в техникумите – момичетата с престилки, с бели якички и привързани коси, момчетата в тъмносини костюми, бели или сини ризи, понякога с вратовръзка.
Всеки член на ДКМС – комсомола получава поръчение да свърши някаква общественополезна работа. Примерно да събере 10 кг лайка или стара хартия, да помага на стари хора със сечене на дърва за зимата и т.н. В повечето случаи изпълнението на поръченията е формално.
Физзарядка във всяко училище се прави сутрин преди началото на часовете. Нарича се още утринна ведрина. Събира се цялото училище в двора и всички правят упражнения за раздвижване и разтягане под музикален съпровод. Забранено е да се закъснява за физзарядката. Учениците много не я обичат, но обективно погледнато е полезна за здравето и тонуса на младежта.
Училището не е зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключват, без да им мигне окото.
„Клас, стани, клас, мирно!“ Сутрин има дежурен учител и дежурни ученици, които посрещат. Прави се проверка за облеклото, за ноктите, косата, за носна кърпа и връзка – пионерска или чавдарска. Оставят се чантите и се излиза на училиюния двор за физзарядка. Всички спортуват, няма болни, не болни. След това се прави оборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.
Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята, приготвяха учебници, тетрадки и необходимите материали. За това следи дежурен ученик по клас, учениците се редуват по пореден номер. Дежурният ученик стои на входа на вратата и когато другарката се зададе, казва: „Клас, стани, клас, мирно!“, и така, докато другарката влезе в стаята, остави си материалите на бюрото и каже „Седнете“.
В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играе“. А това да те извикат в стаята на директора, е равнозначно на смърт, защото там се явяваш с родител, че и бой се яде пред класен и директор, а после вкъщи – пак.
Родителите ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Иначе – бой и там, и вкъщи. Ред и дисциплина, уважение към учителя, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено отсъствие. Ако има проблем с някой ученик като много отсъствия, явяване без домашни, се викат родителите. Ако това продължи, се намалява поведението му и като крайна мярка го преместват в друго училище. При такава система и авторитет учителите знаят как да ни накарат учениците да внимават.
Има много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, които сближават и прави децата организирани.
След 1989 г. българското училище постепенно деградира, заради влошената дисциплина и намаления авторитет на учителите и едва към 2020 г. започна процес на възстановяване на статута на учителя в българското общество и навлизането в образователната система на все повече млади хора, който с енергията си са адекватни на новите поколения и по-успешно могат да взаимодействат с тях.
III. ПОДГОТОВКА ЗА ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН
Подготвяйте детето към училище отрано, но без да го плашите, обратно – създавайте у него вълнение от очакването на новия етап в живота му. „Ето, ще видиш, следващата година ще отидеш на училище и ще научиш куп интересни неща“, „Като отидеш на училище, ще намериш много нови приятели“, „ще можеш да играеш футбол с приятелите си след часовете“. Важното е да няма страх и ужас от училището. Та от това с каква нагласа ще отиде детето ви на училище, зависи какви ще бъдат отношенията, които ще изгради. Радостните деца по-лесно се адаптират и по-леко се вписват в колектива. А вълнението всъщност е естествен процес.
Научете детето да се запознава с връстниците си и с възрастните. Нека първо си каже името, нека се ръкува и се усмихне. А след това е важно да запомни как се казва събеседникът му и поне няколко пъти да се обърне към него по име. Колкото по-бързо вашето дете се запознае с първия съученик в училище, токова по-бързо ще намалеят тревогата и вълнението и толкова по-приятно ще премине първия ден. А първата учителка в идеалния случай трябва да стане приятел и помощник за първолаците. Така че си струва да се запознаете с нея по-рано, а още по-добре би било да изберете добър педагог. От нея ще зависят много неща.
Позволете на детето само да си избере дрехи. Много е важно да се чувства комфортно и уверено. Не се опитвайте да облечете детето си така, че всички веднага да му обърнат внимание, а във Фейсбук да съберете милиони лайкове. Най-важното е детето ви да е в добро настроение, да бъде уверено в себе си и да може с минимален стрес да престъпи училищния праг.
Превърнете избора на раница в ритуал на порастването. Нека детето само, осъзнато и отговорно, да си избере раница, бутилка, несесер и други училищни принадлежности. Нека всички те да бъдат от любимите му анимационни серии или с изображения на супергерои. Важно е всички съпътстващи атрибути да извикват у него радостно предвкусване от предстоящия път. А и да го утешават в тъжните моменти и миговете на разочарование в училище.
Ориентирайте се не към това как изглежда вашето дете, а как се чувства то. Давайте подкрепа и безусловна любов. Не бива да упреквате дъщеричката си за сълзите, а момченцето си за изцапаните вещи. Първият ден в училище е етап от порастването и понякога децата го преживяват трудно. Вашата подкрепа и внимание към чувствата им ще помогнат за залагане на увереност в себе си и усещане за безусловно приемане за дълги години напред.
Организирайте празник – нека вашето дете само да избере къде иска да отиде и с какво да се занимава. Заемете се с подготовката за първия учебен ден, а вашият син или дъщеря нека сами решат как да отбележат събитието. Това ще помогне да се укрепи процесът на израстване, да се изгради отговорност, умение да правиш избор и да вземаш решение. Приемете без критики всеки вариант на организация на тържеството. Та нали всъщност това е празник на вашето дете, така че „виновникът“ за него има право да решава.
В никакъв случай не сравнявайте своето дете с другите деца в училище. Развивайте уникалност и гениалност, а не чувство за собствена непълноценност. Сравнението е възможно само между вашето дете вчера и днес или преди седмица и сега: „ето, виждаш ли, преди седмица не се получаваше, а сега се справяш чудесно, гордея се с теб“. Само такова сравнение формира адекватна самооценка на вашето дете.
Измислете свой собствен ритуал за прощаване с детството и начало на нов, по-зрял период от живота. Това може да бъде сбогуване с детските играчки или създаване на суперчовече от пластилин, може да е нов кораб Lego, който вашето дете ще измисли само, или смяна на гардероба за Барби. Може да е нова прическа или постригване. Изобщо нещо, което ще помогне да се обозначи новият етап.
Ако виждате, че вашето дете се вълнува много, пригответе за него супергерой или вълшебна принцеса, които да си сложи в джобчето и ако стане твърде страшно, да ги вземе в ръка, а тяхната магия ще му помогне да преодолее вълнението, страха, тревогата и много други сложни преживявания.
След края на занятията през първия ден заобиколете детето с любов и внимание. Поговорете с него за това как е минало всичко, какво му е харесало най-много. Какви са неговите съученици и каква е учителката, как се казват (ако може да си спомни). С кого е успяло да се запознае. А също какво не му е харесало и може ли някак това да се промени. Акцентирайте върху приятното и радостното. И идете заедно да празнувате.
Приятен първи учебен ден!
Честит празник!
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
