Ша̀бла е град в Североизточна България. Той се намира в област Добрич, между гр. Балчик и границата с Румъния, близо до гр. Каварна. Град Шабла е административен център на община Шабла с население около 4000 души. Около фара на Шабла е било единственото нефтено находище в България, от останалите множество сондажи днес тече топла минерална вода с високо съдържание на сяра. През 1969 г. е обявена за град.
В античността тракийското племе гети обитава тези места, районът е част от Одриското царство. Множество тракийски надгробни могили се извисяват в околността и свидетелстват за тази епоха. Античното тракийско поселение от VI-V в. пр. н.е., прераснало в пристанищен град към края на II в. пр. н.е., е открито при днешното рибарско селище Кария на нос Шабла. Пристанищният град Кария в залива на юг от нос Шабла се идентифицира с древния град Portus Karia и е бил най-важното транзитно пристанище в района от VI век пр. н.е. до VI век н.е. Кария 1100 години, осигуряваща пътя през Босфора към устието на Дунав и Крим е превърната в крепост от римляните през I в.
Съвременните подводни проучвания уточниха плана на древното пристанище – то се е състояло от две части: първа – сравнително плитък басейн с приблизителни размери 500/200 м, оградена от север и изток от рифове, които и в сегашния си вид успешно изпълняват ролята на естествен вълнолом, почти идентичен с описаното от Карел Шкорпил древно пристанище; втора част – по-дълбок залив, разположен непосредствено южно от басейна.
През ранното средновековие опустошеният от варварските нашествия район е заселен от прабългари и славяни и от основаването на Българската държава е част от нея. След неуспеха на кръстоносния поход на Владислав Варненчик срещу турците в 1444 г. османското господство там е напълно установено. През средновековието край брега на Шабла минавали превозващи слонова кост кораби. Много от тях са погълнати от вълните и до днес се случва най-големите късметлии да намерят изхвърлени от водата слонски бивни.
Произходът на днешното име на селището, според версия е свързан с прабългарската дума „шабъла“ (черпак). В средата на 19 в. Шабла е най-голямото българско село в района, а кметът му е българин. Жителите активно участват в борбите за самостоятелна българска църква, просвета и национална свобода. В личното тефтерче на Христо Ботев при сформиране на четата му е записан Никола Алексов от Шабла.
От август 1913 до септември 1916 г. и от ноември 1919 до септември 1940 г. районът е окупиран от Румъния. След освобождението на 7 септември 1940 г. тук се заселват стотици депортирани от румънската власт семейства от коренното българско население на Северна Добруджа.
Плажната ивица на плаж Шабленска тузла е чиста и просторна, има по много място за всеки посетител. Тук определено се усеща атмосферата на най-северните плажове по българското Черноморие. Посетителите на мястото могат да се любуват на безкрайния хоризонт, както по суша, така и по море. Трябва да имате в предвид, че по северните плажове, често водата е по студена и морето може да е по-бурно. Бъдете внимателни с мидените черупки в морето и по брега. Някои от тях са доста остри и могат да ви причинят неприятни наранявания.
В близост до плажа на Шабла има заведения, от които могат да се закупят напитки и храна. Така че, бъдете спокойни, не е нужно да се запасявате с провизии ако искате да прекарате един ден на този плаж.
Ако сте решили да прекарате своята лятна ваканция в Шабла, то трябва да знаете, че там няма да намерите типичните за южното Черноморие на България, големи и луксозни хотели, но пък ще откриете прекрасни малки хотелчета, бунгала, семейни хотели и вили, предлагащи добро обслужване и нощувки на достъпни цени. Настаняване предлагат както къщи в местността, няколко къмпинга, така и някои хотели в близост.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Нос Шабла
Нос Шабла е най-източната точка на територията на България. Намира се на около 5 километра на Изток от града. Най-старият морски фар, Шабленския фар, се намира там. Висок е 31 метра.Той е построен през далечната 1856 година. Нарича се още Александийски фар. Около него могат да се видят следи от крепостните стени на античния град Карон Лимен. Фарът свети в бяло по три пъти през интервал от 25 секунди. Има 132 стъпала, които водят до халогенния прожектор. В основата си Шабленският фар е квадратен. Ширината е близо 9 метра, а височината на основата е 10 метра. Интересно за фара е, че в стената от западната му страна е вграден султанския монограм на султан Абдул Меджид. Той е управлявал турската империя в средата на деветнадесети век
Фарът на нос Шабла е разположен на най-източната точка на България. Той е най-високият в България и най-старият автентичен действащ фар в Черноморско-средиземноморския басейн. Сигналът му е бяла светлина, просветваща 3 пъти на всеки 25 секунди. Той е копие на легендарния Александрийския фар, но е по-малък.
Тук, при античната Кария, навигационно съоръжение е функционирало още през античната и римската епохи. Бялата светлина на фара се вижда от 17 морски мили. Той ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг „Добруджа“, плитчините между нос Шабла и село Тюленово. В далечното минало се е знаело, че видят ли светлините на фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора. Съвременният фар е построен в 1768 г. във връзка с Руско-турската война 1768 – 1774 г.
Село Дуранкулак
Селото Дуранкулак се намира на 18 километра на Север от град Шабла. То е крайната североизточна населена точка в страната до границата ни с Република Румъния. В центъра на селото има паметник от 1967 година, дело на скулптора Асен Попов, който е посветен на народния протест, известен като Дуранкулашкия бунт от 1900 година. Този бунт е бил срещу въвеждането на натуралния десятък, при който селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Названието “Дуранкулак” по произход е тюркско както по-голямата част от топонимията на северното черноморие. В района на селото се намират едни от най-големите плажове, намиращи се на север от Шабла. Също така в селото се намира единствената бензиностанция в района, тъй като в останалите села няма такава. Забележителни са Дуранкулашкото езеро, което е обявено за природна забележителност и Карталийското блато.
Шабленското езеро
Намира се на 2 километра североизточно от град Шабла точно до морето. Дълбочината му стига до 10 метра. Водите му са полусолени ( 0,4%) и са богати на риба (Платика, Каракуда, Сом, Шаран и други.). Местността се обитава от различни видове птици (ибиси, чапли, гмурци). Освен това е богата и на редки растения.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
