ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ “ШУМЕНСКА КРЕПОСТ”

Шуменската крепост, известна и като Старият град, се издига величествено върху скалист рид на Шуменското плато, само на 2 километра западно от съвременния град Шумен. Намира се в един от най-ключовите транспортни възли на Балканите, пресичан от важни древни пътища, които свързвали дунавския бряг при Силистра с вътрешността на Балканския полуостров — Адрианопол (дн. Одрин) и Константинопол (Истанбул). Освен това районът осигурявал връзка между северното черноморско крайбрежие и западните български земи, което правело крепостта важен стратегически пункт през вековете.

I. Древност и тракийски корени

Археологическите данни доказват, че мястото е било населено още преди повече от 3000 години. Най-ранните следи са от XII век пр.н.е., когато тук се установява тракийско племе, вероятно гетите. Те създават първоначално открито селище без защитни стени, което е връстник на легендарната Приамова Троя — по-конкретно на културния пласт VIIb на древната Троя.

През V век пр.н.е. траките изграждат първите укрепления. Въпреки че тази древна крепостна стена не е оцеляла до днес, тя свидетелства за ранен стремеж към сигурност в размирни времена.

II. Римска епоха: Даусдава?

През 15 г. сл. Хр., след завладяването на Дунавската равнина, римляните установяват контрол над района. Има предположения, че тогава крепостта е носила името Даусдава, но това не е категорично потвърдено. Римляните строят масивна крепостна стена със спойка от хоросан и кули с характерни правоъгълни и U-образни форми.

През около 250 г. готите разрушават укреплението, но римляните бързо го възстановяват поради военното му значение. За разлика от по-близките и икономически по-значими градове като Марцианопол (Девня) и Абритус (Разград), Шуменската крепост изпълнява предимно отбранителни функции.

III. Ранновизантийски период: Нови укрепления и търговски разцвет

С разделянето на Римската империя през 395 г., Шуменската крепост преминава под контрола на Източната Римска империя — Византия. За да се адаптира към новите военни заплахи и обсада с каменометни машини, византийците изграждат нова укрепителна система с петоъгълни кули, които предлагат по-добра защита.

През този период градът се утвърждава като производствен и търговски център. Монетните находки — над 150 ранновизантийски монети — доказват активни търговски връзки с далечни части на империята. Въпреки това, варварските нашествия от V до средата на VII век водят до разруха и частично обезлюдяване.

IV. Средновековие: Българската държава и възходът на Шумен

След идването на Аспаруховите българи (680–681 г.) територията на крепостта влиза в границите на Първата българска държава. През VIII век сред руините на античния град се появяват жилища от землянков тип. Постепенно през IX–X век се изгражда отново укрепена твърдина. Българите не променят значително римско-византийските стени, но някои от кулите са преустроени с характерни триъгълни форми.

Особено важен е периодът, когато крепостта е близо до столиците Плиска и Велики Преслав, което ѝ придава стратегическо военно значение. Тук се изгражда и цитадела, където резидират управителите на града. Името Шумен вероятно се появява през този период.

V. Византийско владичество и нашествия

През 1001 г. крепостта пада под византийска власт. В началото на XI век печенежките набези я разрушават, но по-късно тя е възстановена отново. Това свидетелства за нейната устойчивост и значимост в политически нестабилни времена.

VI. Втора българска държава: Златен век на града

След успешното въстание на Асеневци и възстановяването на българската държавност (края на XII век), Шумен преживява нов разцвет. Градът се развива като важно икономическо средище. Развиват се земеделието, грънчарството — особено прословутата сграфито-керамика, каменоделството и металообработването. По времето на цар Иван Александър дори е функционирала монетарница, знак за икономическия напредък.

Един от най-важните факти е посещението на цар Иван Шишман в крепостта — документирано в прочутия Шуменски надпис, който съдържа името Шумен в автентичния му вид.

VII. Османско завладяване и край на твърдината

През 1388 г. по време на похода на великия везир Али паша срещу Североизточна България, крепостта преминава под османска власт. Любопитно е, че археолозите не откриват белези от разрушения — османският културен пласт лежи непосредствено върху този от Втората българска държава. Това навежда на мисълта, че крепостта е предадена без съпротива.

Окончателният край настъпва през 1444 г. по време на последния кръстоносен поход на крал Владислав III Ягело. След тридневна обсада и ожесточена съпротива от малоброен османски гарнизон, крепостта е превзета, опожарена и напълно разрушена. Оттогава е изоставена завинаги.

VIII. Шуменската крепост днес: Археологически резерват и туристически обект

Днес Шуменската крепост е обявена за Историко-археологически резерват и е част от Стоте национални туристически обекта на България. Отворена е целогодишно и разполага с музей, където са изложени ценни артефакти от хилядолетната ѝ история.

Между 1957 и 1987 г., под ръководството на археоложката Вера Антонова, са проведени мащабни разкопки. Открити са три различни по хронология стени — римска, ранновизантийска и от Втората българска държава, както и цитадела, останки от ранновизантийска баня, два водоема и цели 12 църкви. Особено интересен е „Култовият център“, където на едно място са открити основи на четири различни храма.

Сред най-значимите находки са:

• Шуменският надпис на цар Иван Шишман.
• Плочка с изображение на танцуващ мъж — може би прабългарски шаман.
• Надписът на „Остро… богоин“ — възможно най-ранен надпис на кирилица в България.
• Сграфито- и букел-керамика, ювелирни изделия, църковна утвар, коланни апликации.
• Богат нумизматичен материал с монети от почти всички епохи.

Общата площ на крепостта е около 32 декара, но значителна част от населението е живяла извън стените, в т.нар. подградие. Откритите доказателства показват развито производство, занаятчийство и активно участие в търговията през Средновековието. Металолеенето и изработката на християнски накити са сред най-интересните занаяти, практикувани тук.

IX. Полезна информация за посетители

Адрес: На 2 км западно от град Шумен, в Шуменското плато

Работно време: Целогодишно, с туристически информационен център и печат от 100-те национални обекта

Билети: На място или по заявка за групови посещения

Как да стигнете: Лесен достъп с автомобил и туристически пътеки от града

Шуменската крепост е изключителен пример за устойчивост, военна стратегия и културна приемственост. От древните траки, през римляни, византийци и българи, до драматичния ѝ край след последния кръстоносен поход — нейната история разказва за бурното минало на цяла Североизточна България. Днес тя остава горд символ на културното наследство и любимо място за археолози, туристи и всички, които искат да почувстват величието на миналото.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК