СОФИЙСКА СИНАГОГА

Софийската синагога се извисява в една от най-старите части на столицата, където векове наред са преплетени търговия, духовност и култури. Разположена е на ул. „Екзарх Йосиф“ №16 — улица, която сама по себе си носи исторически заряд, кръстена на виден български духовен водач. Близостта ѝ до Централните софийски хали — символ на модернизацията на града в началото на XX век — и до Женския пазар — стария пазар на бедните, който е оживен и до днес, разказва за духа на София като мултикултурно средище.

Наблизо се намира и „Пиротска“ — една от първите електрифицирани търговски улици в столицата, където са се редували магазини на арменци, евреи и българи. В този квартал са се раждали и някои от големите имена на българското еврейство: предприемачи, банкери, учители, равини и общественици.

I. Корените на софийското еврейство и раждането на идеята за нова синагога

Присъствието на евреи в София датира поне от Средновековието, като след 1492 г. — годината на Алхамбрския декрет, с който католическите монарси изгонват евреите от Испания — Османската империя отваря вратите си за стотици хиляди сефарадски евреи. Те се заселват в големите градове на империята: Солун, Истанбул, Русе, Пловдив и София.

В столицата те изграждат силна общност със свои училища (талмуд-тора), хеври за благотворителност, търговски компании, печатници и издателства. До края на XIX век старата софийска синагога „Аава ва Хесед“ („Любов и доброта“) вече не отговаря на нуждите на нарастващата общност, която наброява няколко хиляди души. Тогава се заражда идеята за изграждането на нов, голям молитвен дом, който да отразява както привързаността към традициите, така и духа на модернизацията.

Архитектът Фридрих Грюнангер: маестро на модерността

За този мащабен проект е поканен австриецът Фридрих Грюнангер (1856–1929) — един от най-известните чуждестранни архитекти, работили в България след Освобождението. Грюнангер е автор на впечатляващи сгради като Ректората на Софийския университет, сградата на Военния клуб в София, резиденции на български князе и редица частни домове.

Той умело съчетава западноевропейски архитектурни течения — сецесион, неомавритански стил, неовизантийски мотиви — със символика, характерна за юдейската традиция. За модел взема Leopoldstädter Tempel във Виена — синагога, считана за една от най-големите и красиви в Европа. Символично е, че днес Софийската синагога е един от малкото запазени нейни „архитектурни потомци“, след като оригиналът е разрушен през 1938 г. при Кристалната нощ — началото на Холокоста в Австрия и Германия.

Историческото откриване — 9 септември 1909 г.

Строежът продължава няколко години и изисква огромни дарения от местната общност — купци, банкери, занаятчии и обикновени хора, които събират средства за украса, мебели, полилей и ритуални предмети. Откриването на 9 септември 1909 г. е тържество, на което присъства самият цар Фердинанд I, високопоставени гости, представители на различни вероизповедания и чуждестранни дипломати.

Вестниците тогава описват събитието като доказателство за „високото културно равнище и обществения престиж на българското еврейство“.

II. Архитектурно великолепие — стил, символи и шедьоври

Синагогата е проектирана в неомавритански стил, характерен за големите европейски синагоги от XIX век, който съчетава ориенталски арки, цветни мозайки и куполна конструкция. Тя заема площ от около 659 квадратни метра и е висока над 30 метра.

Централен купол: Куполът е осмоъгълен и символизира небесната сфера, връзката с Бог и вечността. Под него се разкрива монументалното централно пространство за мъже, а по традиция жените и децата се молят от балконите (гиназин).

Полилей: Най-големият полилей в България, доставен специално от Виена. Изработен е от месинг и ковано желязо, тежи около 4 тона и блести като звезда, символизираща светлината на Тора.

Витражи и мозайки: Многоцветните витражи пропускат мека светлина, която оцветява залата в топли нюанси. Подовете са украсени с мраморни мозайки от Италия, изобразяващи геометрични орнаменти — знак за безкрайността на живота.

Микве: В двора се намира ритуалната баня — задължителен елемент от юдейския култ, символизираща духовното пречистване. Миквето се използва за различни ритуали — например от булките преди сватба или при важни празници.

III. Ролята през XX век — бурни времена и спасение

В първата половина на XX век Софийската синагога е средище на религиозен и обществен живот — тук се събират видни интелектуалци, учители, търговци и обикновени хора. В нея се отбелязват всички важни празници — Йом Кипур, Песах, Сукот, Бар и Бат Мицва церемонии.

По време на Втората световна война България остава един от малкото примери за страна, спасила цялото си местно еврейско население от депортация, благодарение на усилията на интелектуалци, духовници и обикновени хора. Мнозина вярващи тогава намират утеха в стените на храма.

След 1948 г., с масовата алия към новосъздадената Държава Израел, голяма част от общността напуска България. Така в голямата синагога службите започват да се водят за малка група — обикновено между 50 и 60 души. Въпреки това храмът оцелява дори по време на най-силните атеистични години на комунизма.

Еврейски исторически музей — пазител на миналото

През 1992 г. към синагогата е открит Еврейски исторически музей, който представя историята на българските евреи от античността до наши дни. Експозицията е особено фокусирана върху спасяването на българските евреи и върху богатата културна традиция на сефарадската общност.

Сред експонатите се открояват:

• ритуални предмети (Тора, свещници, обредни книги);
• архивни документи за антисемитските закони и тяхното преодоляване;
• лични истории на оцелели семейства;
• материали за приноса на евреите за икономиката и културата на България.

Символ днес: повече от храм

Днес Софийската синагога е много повече от молитвен дом — тя е жива връзка между поколения, послание за толерантност и историческа памет. Посещава се от туристи, ученици, изследователи и дипломати, които идват да научат за уникалния български пример на мирно съжителство и спасяване.

Множество културни събития — концерти на еврейска музика, изложби, лекции — превръщат синагогата в своеобразен културен мост между миналото и настоящето.

IV. Практическа информация за посетители

• Адрес: ул. „Екзарх Йосиф“ №16, София
• Наблизо: Централни хали, ул. „Пиротска“, Женски пазар, метростанция „Сердика“
• Достъп: Пеша, с метро или с трамвай (линии 20, 22, 12)
• Работно време: Понеделник–петък, 9:00–17:00 (препоръчва се предварителна уговорка за групови турове)
• Вход: Обикновено се заплаща символична такса за музея и поддръжката на сградата
• Изисквания: Подходящо облекло (покрити рамене); мъжете могат да получат кипа при входа
• Фото: Снимането вътре е позволено, но със съобразяване с богомолците

Софийската синагога е не просто архитектурен паметник — тя е свидетелство за силата на общността, за европейския дух на българското еврейство и за универсалния стремеж към свобода, памет и помирение. Високият ѝ купол, тежкият полилей и тихата красота на мозайките напомнят за вековната мъдрост на Тора и за силата на човешката доблест в мрачни времена.

Посещението ѝ е не само среща с изкуството, но и урок по история, смелост и взаимно уважение — ценности, които и днес, в едно променящо се общество, са по-необходими от всякога.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК