СОФИЙСКИ ЗООПАРК
Софийският зоопарк – официално Общинско предприятие „Зоопарк – София“ – е най-старият и най-големият зоопарк в България и един от най-старите на Балканския полуостров. От откриването си през 1888 г. до днес той е свидетел на повече от век и половина история, през която се превръща от малък царски павилион в институция с международно значение и активен участник в световните програми за опазване на биоразнообразието.
Зоопаркът е сред най-посещаваните атракции в столицата и ежегодно приема между 550 000 и 800 000 посетители. Признат е за част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, което подчертава неговата роля и като културна забележителност.
I. Географско местоположение и достъпност
Днес зоопаркът е разположен на просторен терен от 360 декара в кв. Лозенец, в южната част на София. Мястото е стратегически избрано така, че да осигурява близост до природата и същевременно лесен достъп от централната градска част.
- Официален адрес: ул. „Сребърна“ №1
- Два входа:
- Западен вход – ул. „Сребърна“ – главен вход, в близост до паркинг и автобусни спирки.
- Източен вход – в близост до кръстовището на бул. „Г. М. Димитров“ и бул. „Симеоновско шосе“, удобен за посетители от североизточните квартали.
- Градски транспорт: Лесен достъп с автобуси – линии 64, 66, 83, 88, 98, 120, 288, 805 (западен вход) и 67, 102 (източен вход).
- Паркинг: На разположение са паркоместа за автомобили, включително за хора с увреждания.

II. Основатели и ключови фигури
Историята на зоопарка е тясно свързана с личността на цар Фердинанд I (1861–1948), който като владетел на Княжество България проявява забележителен интерес към орнитологията и ботаниката. Той лично събирал редки птици, обменял експонати с европейски зоологически градини и ботанически градини и насърчавал развитието на науката в България.
Сред важните личности е и д-р Паул Леверкюн, известен германски орнитолог и един от първите управители. Леверкюн оставя траен отпечатък със своята научна визия и с това, че налага стандарти за условията на отглеждане и архитектурата на клетките.
Друг емблематичен управител е Бернард Курциус, главен ловец на двореца и верен сподвижник на Фердинанд, който ръководи зоопарка над 40 години и участва лично в изграждането на клетки и адаптацията на животните към софийския климат.
III. Историческо развитие
От дворцов павилион до ботаническа градина
Първата експозиция през 1888 г. е черен лешояд, а след него бързо пристигат фазани, елени, мечки и различни видове хищни птици. Територията на двореца скоро се оказва недостатъчна и царят предоставя част от ботаническата градина – място, което по това време се намирало в покрайнините на града, но днес е сърцевината около бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и ул. „Гурко“.
До началото на XX век софийският зоопарк вече притежава едни от най-екзотичните видове на Балканите. През 1892 г. двата лъва са голямата атракция – още същата година се ражда и първото лъвче. Това е един от най-ранните случаи на успешно развъждане на лъвове в зоопарк в Източна Европа.
Инфраструктурни нововъведения
По време на управлението на Леверкюн и Курциус се изграждат куполовидната клетка за грабливи птици, първият басейн за пеликани, както и специализирани сгради за съхранение на фуражи. До Втората световна война зоопаркът вече е важен елемент от градската култура.
След войната се налагат ремонти и подобрения. През 50-те години колекцията наброява над 2000 гръбначни животни, посещавани от стотици хиляди зрители.
Преместване в Горни Лозенец: „Голямото местене“
През 1966 г. е разработен проект за преместен и модернизиран зоопарк в подножието на Витоша. Архитекти Радославов и Илиев създават амбициозен план за зона с открити заграждения и повече естествена растителност.
През 1984 г. започва голямата операция по преместването на животните – събитието е толкова необичайно, че привлича внимание дори на чужди медии. За слоницата Савитри се изгражда специална метална конструкция, а мечките и лъвовете се местят в здраво подсилени дървени сандъци. Старите сгради на мечкарника и слонарника остават за известно време, но по-късно са разрушени.
На 10 септември 1984 г. новият Софийски зоопарк е официално открит, като вече разполага с модерни сектори и обновена концепция за експозиция.
Софийският зоопарк днес – живо наследство и отговорност
Днес зоопаркът се стреми да се превърне от традиционен „зоопарк със стени“ в модерен „зоопарк без решетки“, където животните живеят в среда, максимално близка до естествената им. Усилията са насочени към по-добри заграждения, обогатяване на средата и адаптиране към климатичните промени.
Със своите програми за опазване на биоразнообразието и с ролята си на образователен център Софийският зоопарк продължава да бъде оазис за природа в сърцето на София – мост между града и дивия свят.
IV. Днешни сектори и обитатели
Статистика
- Обща площ: 360 декара
- Общ брой индивиди: над 2150
- Общ брой видове: 237
- Застрашени видове: 29
Сектор „Тревопасни и примати“
Този сектор обхваща:
- Слонове и носорози в зала „Гиганти“
- Камили, зебри, бизони, ватусита, ламите и понита
- Богатство от примати: белорък гибон, кафява качулат капуцин, котешки лемур, мармозетки, павиани.
Любопитен факт: Софийският зоопарк е един от малкото на Балканите, които успяват да отглеждат успешно бели носорози и да осигурят достатъчно големи пространства за тяхното движение.
Сектор „Хищници“
В него могат да се видят:
- Лъвове – потомци на историческите царски лъвове.
- Тигри (сибирски подвид), леопарди, ягуари.
- Мечкарник с бърнести, хималайски, евроазиатски и черни мечки.
- Мангусти, еноти, сурикати – любими на най-малките посетители.
Сектор „Птици“
Сред 421 представители на 68 вида се открояват:
- Грабливи: белоглави и египетски лешояди, орли, бухали.
- Екзотични: зелени тукани, жако, вълнисти папагали.
- Водоплаващи: розови пеликани, лебеди, гъски.
- Земни птици: ему, щрауси, нанду.
Аквариум, терариум и вивариум
Зоопаркът разполага с над 900 риби от 95 вида, включително риби-клоун, пирани, аруани. В терариума има нилски крокодил, игуани, хамелеони, змии (тигров питон, анаконда) и разнообразие от гущери.
Вивариумът съхранява дребни гризачи и екзотични видове като захарни катерички и бодлокожи мишки.
V. Научна и образователна мисия
Софийският зоопарк развива активна работа по опазване на застрашени видове, развъждане и размяна на животни с други европейски зоопаркове. Член е на EAZA (Европейска асоциация на зоологическите градини и аквариуми).
Образователният център провежда лекции, работилници и тематични екскурзии за деца и ученици. Специално обучени екскурзоводи разказват любопитни факти за навиците и средата на живот на животните.
VI. Практическа информация за посетители
- Адрес: ул. “Сребърна” 1, кв. „Хладилника”, ПК 67 София 1407 България
- Работно време: от 9:00 до 18:00 (последен вход – 17:00).
- Цени: достъпни билети, семейни пакети, годишни абонаменти.
- Удобства: зони за пикник, детски площадки, заведения за бързо хранене.
- Сувенири: тематични магазини предлагат плюшени животни, образователни книги и играчки.
- Карта на терена: налична на входовете, с обозначени сектори и санитарни възли.
- Официален сайт: http://www.zoosofia.eu/
- Имейл: sofzooed@zoosofia.eu
Софийският зоопарк е много повече от място за разходка и любопитство — той е жива връзка между миналото, настоящето и бъдещето на опазването на дивата природа у нас. От скромния дворцов павилион на цар Фердинанд през 1888 г. до модерния парк с над 2150 обитатели днес, историята му е неразривно преплетена с културната и градска история на София.
Тук поколения българи са направили първите си стъпки в опознаването на екзотични и местни животни, научили са защо опазването на застрашените видове е важно, и са се вдъхновили да ценят крехкото равновесие на природата.
Софийският зоопарк не спира да се развива — с всяка нова програма за развъждане, всяко обновено заграждение и всеки нов образователен проект той доказва, че една зоологическа градина може да бъде повече от забавление — тя е и училище под открито небе, изследователска база и символ на отговорността, която всички споделяме към нашата планета.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК