Соня Васи – от бягството на 14 години до кориците на „Плейбой“ и новия живот в Ел Ей – Певица, модел, основателка на рок групи и единствената българка, изгряла в американския „Плейбой“. Това е Соня Васи – момиче от Варна, чиято съдба я отвежда от тренировките по лека атлетика, през сцената с братя Аргирови, чак до Лос Анджелис. Днес тя е щастлива майка на дъщеря, чийто път е насочен към професионалния тенис, и живее с треньор по тенис от България.
Соня Васи – първата българка в американския „Плейбой“, рок певица, дизайнер и вдъхновяваща жена – Певицата, модел и дизайнер Соня Васи се превръща в истински секссимвол, когато през 90-те години става първата и единствена засега българка, снимала се за американския „Плейбой“. Родена е във Варна, където в ученическите си години тренира лека атлетика и печели медали на 400 и 800 метра. Още тогава обаче открива, че голямата ѝ страст е сцената – през 80-те става танцьорка и стилист на братя Аргирови и дори изнася концерти заедно с тях в бившия СССР.
Вродената ѝ красота също ѝ носи успехи: едва на 14 години е избрана за „Мис Черно море“, а малко по-късно става и „Мис България“, като първа представя страната ни на „Мис Свят“ в Лондон през 1989 г. Именно по време на едно от пътуванията си в чужбина, тя случайно среща легендарния Paul Stanley от KISS, а искрата помежду им пламва веднага. Той я вдъхновява да замине за САЩ, където още на втория ден ѝ предлагат фотосесия за „Плейбой“.
В Щатите Соня създава рок групата „Крийп“, с която записва три албума. Успоредно с това се занимава с мода и развива собствен бранд за плетива. Сред клиентите ѝ са световни звезди като Дженифър Лопес, Матю Макконъхи, Кристина Агилера, Джанет Джексън, Деми Мур и много други. През последните години в колекциите ѝ участва и дъщеря ѝ Бриана. От 14 години Соня е омъжена за тенис треньора Тодор Бандев, който има зад гърба си и спортна кариера в националния отбор по тенис на България.
Бягство от дома на 14 и живот с братя Аргирови
Още от детските си години Соня е енергична, свръхамбициозна и любопитна към големите сцени. Тренира художествена гимнастика и лека атлетика, има медали на 400 и 800 метра. Но всичко се преобръща, когато чува братя Аргирови. Запленена от песните им, едва на 14 години бяга от дома си във Варна и отива в София, за да се присъедини към тях.
На 12 бях залепила снимките им по стените. Баща ми ги късаше, а аз пак ги лепях. Докато един ден не тръгнах след тях, където и да свиреха – включително във Велико Търново, насред снега.
Аз съм свръхамбициозна. Това е единственото, което ме различава от всички красиви момичета, снимали се за “Плейбой”, или от певците като мен. Аз сънувам големи сънища. Не съществува вариантът – ти не можеш да направиш това и това. Когато се влюбих в братя Аргирови, бях на 12. Това – само след година от възрастта на Бриана. Баща ми ми казваше: Ти си луда, това са братя Аргирови, те са №1 в момента, могат да имат всяко момиче, заритали са за тебе. Аз режех техни снимки от вестниците и си ги лепях по стената. А той, като ми се ядоса примерно, че не съм отишла на училище, ми ги скъсваше и ги хвърляше. А аз пак лепя. На 14 години избягах от вкъщи. И отидохме с влака до Велико Търново с моя приятелка, която пък беше влюбена в Иван Лечев (Смее се.) Явно тя е имала някакви пари за билети до Търново, защото на мен не ми даваха. Бяхме разбрали къде ще е “Мелодия на годината”, стигнахме до залата. Валеше сняг. И ние стояхме в снега и мръзнехме, за да се запозная с братя Аргирови. Аз харесвах и “Сигнал”. И във Варна бях отишла на техен концерт. Явно още на 12 вече съм привличала мъжкия пол, дори и толкова малка. Защото барабанистът на “Сигнал” ме видя до оградата и ме вкара на концерта. И в снега във Велико Търново се сетих, че познавам барабаниста на “Сигнал”. И когато той мина, му казах за какво съм там. И той ме вкара и ме запозна с братя Аргирови. Другата година вече заживях с тях в София. А след още една година вече бях на “Мелодия на годината”, но на сцената, заедно с братя Аргирови. Танцувах на парчето “Да чукна на дърво”, което спечели “Мелодия на годината”.
Че братята ми дадоха шанс, ясно. Но аз бях научила всички танци. Бях подготвена. Чаках едва ли не някое момиче да си счупи крака и да вляза. И на снимките за една новогодишна програма едно момиче не дойде, аз влязох директно. И станах момичето на братя Аргирови.
Скоро става „момичето на братя Аргирови“. Танцува на сцената за тях, участва в участията им в бившия СССР, записва програми и новогодишни концерти. Тогава все още е тийнейджърка и живее заедно с двамата братя в малка къща до столичната Сточна гара – без баня, с оскъдни условия, но с много музика и ентусиазъм.
Живеехме в къща до Сточна гара. В нея нямаше даже и баня. Ходехме да се къпем у съседите. А когато братята заминаваха на турнета, примерно в Япония, аз си живеех в Сточна гара сама. Тогава нямаше какво да ям. Съседските деца ми носеха каквото е останало от тяхната вечеря. Аз нямах пари. Не можех да работя. Бях малка, трябваше да ходя на училище. Ходех в Трета сменна гимназия до Сточна гара. И Благовест трябваше да ходи на родителски срещи за мен. А аз бях много зле – въобще не учех. Но пък, като се явявах на изпити, все ми искаха автографи от братята, а вече и от мен, защото постоянно бях с тях.

Мис България и първите крачки към Америка
Когато тръгнах с Благовест Аргиров, Светослав ревнуваше. Дори да беше обратното, ревност пак щеше да има. Затова и първите им жени, от които имат деца, бяха братовчедки. Братята бяха много свързани, парите им бяха на едно място. Та Светослав тогава ревнуваше и от най-малкото нещо. И доста пъти с него откровено се биехме. Благовест заставаше между нас, но какво да прави – да избира между приятелката и брат си? Да го карам да ме избира пред брат си, как да стане? Беше сложно – от 14 до 18 години, когато напуснах България, аз живеех с двама братя. В техния апартамент. Накрая се разделихме. Защото аз вече исках да пея. И предложих – или да съм от групата, или да пея сама. Благовест избра да съм сама. Тогава Стенли от “Тангра” напусна своята група и с него направихме дует. За кратко време обикаляхме по участия с него. Малко време бях сама. После спечелих “Мис България” и напуснах страната.
През 1989 г. Соня Васи участва „на шега“ в първия конкурс „Мис България“ след промените и неочаквано грабва короната. Следват поредица от ангажименти и запомнящи се срещи. Все по-силно я привлича музиката, а България започва да й се струва тясна за мечтите ѝ.
Аз винаги съм имала големи мечти. Не съществува вариантът „ти не можеш“. Трябва само да си на правилното място и да рискуваш.
Смелостта и я отвежда отвъд океана, където обаче още на втория ден на „Сънсет булевард“ в Лос Анджелис я пита непозната продавачка дали не се е снимала за „Плейбой“. Става въпрос за американския „Плейбой“, а Соня дори не е чувала за това списание по времето на социализма. След кратък разговор с хора от екипа на Хю Хефнър я канят на пробни снимки и така тя става първата и единствена българка, позирала за американското издание.
Беше вторият ми ден в Лос Анджелис. Живеех до „Сънсет Булевард”. Разхождах се. Тогава „Плейбой” беше до „Сънсет”, сега го изместиха в Санта Моника. Но аз до този момент никога не бях чувала за „Плейбой”. В България по комунистическо време – „Плейбой”, голи жени – абсурд. Влязох в един магазин за дрехи на „Сънсет”, а мениджърката ми вика: „Много си секси, да не си от „Плейбой”?” Казах и „Не, но съм „Мис България”. Тя: „А искаш ли да бъдеш?” Аз нямах една стотинка, дошла съм на среща с Пол Стенли. И й казах: „Да”. Не знаех какво е списанието, но пък ми трябваха работа и пари. А „Плейбой” обича историите – не само да имаш хубаво тяло и големи цици. „Мис България”, певица, Пол Стенли – нещата се навързаха. Звъннаха ми. Отидох в един офис. Отвориха врата и казаха: „Съблечи се.” Снимат те с „Полароид” отпред, отстрани и отзад. „Чао, ще ти се обадим.” Същият ден ме извикаха при шефката – Мерлин Грабовски, която върти всички неща на Хю Хефнер от Лос Анджелис. Дъщеря му ги върти от Чикаго, тя от Лос Анджелис. Тя е с полско потегло – родителите й са поляци. И като разбра, че съм от България, сякаш искаше да ми помогне. Веднага ми предложиха договор. 5-годишен. Казаха ми: „Снимаме те, когато искаме.” Казах й, че съм певица и не искам да си развалям кариерата. И тя: „Когато искаш, само тогава ще те снимаме.” Казах окей. Всъщност всичките пари, които взех от „Плейбой”, си ги дадой за уроци по пеене. При един учител, който учеше Майкъл Джексън, Мадона… Вземаше по 300 долара на час. Аз давах всичките си пари от „Плейбой” за уроци по пеене, за демо парчета на групата, за апартамент, в който да живея. Те ми взеха зелената карта, паспорт, те направиха всичко за мен. „Плейбой” отвори врата за мен, през която влязох в музиката. Защото трябваше да свиря в група, която не изкарва една стотинка.
5 години вземах пари от „Плейбой”. Понякога ми плащаха 500 долара на час. В началото ми дадоха 50 000 долара, за да започна. Снимките за списанието трябваше да са 3 дни, но поискаха още един екстра ден. И веднага ми платиха 5000 долара за него. Даже не съм и преговаряла. Както е в сегашния свят с лични агенти. Аз нямах и агент, Мерлин Грабовски ми движеше всичко. Казаха ми – трябва да снимаме още един ден. И аз – ами хайде. Аз бях съгласна и без пари, човек. Не го направих за големите пари. Направих го, за да имам къде да живея и какво да ям. Но „Плейбой” вече ми бяха намерили апартамент. Нещата се навързаха – работех за тях, а те ми плащаха за музиката.

Рокаджийските връзки и съветите от Пол Стенли
Покрай музикалната си кариера Соня има приятелски и романтични отношения с различни рок звезди – Пол Стенли, Фред Дърст, Слаш, Мат Соръм. Най-силна следа ѝ оставя именно Пол Стенли:
Той е страхотен мъж! Още от 18-годишна ме съветваше, че животът е пред мен и трябва да го изживея пълноценно. Спокойно можеше да ме дръпне изцяло към себе си, а той ми даде крила. Когато участвах в шоуто на Лари Кинг, той ми се обади да ми каже „Браво, Соня! Аз не съм бил при Лари Кинг, а ти вече си там.
Рок сцената: от Naked до Creep
Покрай „Плейбой“ получава не само блясък и слава, но и финансова стабилност, която ѝ позволява да развива музикалните си проекти. Създава група Naked, която по-късно прекръства на Creep, свири в популярни клубове и сценични пространства. Въпреки възможностите за „бурен нощен живот“ в Ел Ей, Соня се оказва доста дисциплинирана – репетира, тренира и инвестира всички хонорари в уроци по пеене, записи и добро студио. Музиката става нейната истинска страст.
Любов и семейство: от бейзболните терени до тенис корта
Соня има дъщеря – Бриана, от връзката си с професионалния бейзболист Брейди Андерсън, който по-късно става вицепрезидент на „Балтимор Ориолс“. Техните бурни отношения не продължават дълго, но от тях се ражда най-скъпото й същество – Бриана.
Днес Бриана е на път към професионален тенис, печели турнири за 10-годишни и вече се съревновава с 12-годишни в Южна Калифорния. Соня я подкрепя всеотдайно, става нейна опора:
Събирам топки на тенис корта – това е с две думи животът ми. Прекарах години, посветени напълно на Бриана и тренировките ѝ, за да стане професионална тенисистка.
На млади години не съм осъзнавала, че трябва да се радвам на всеки момент. Когато сме били на турне с групата ми Creep в Америка, като обикаляхме в Германия и навсякъде… 10 години съм била с тази група. И като идвахме в България, пълнехме залите. И защото съм българка, но и може би младите тогава слушаха такава музика. Но никога не съм сядала да си помисля – това е един момент, на който трябва да се наслаждаваш. Сега, днес. Няма да се върне. Тогава живееш постоянно в някакви критики – о, не беше добре, сбъркахме второто парче, изпях това фалшиво. Ако мога да се върна назад, не бих се критикувала за нищо. А бих изживявала всеки миг, знаейки, че никога няма да се върне. Сега вече осъзнавам. Когато не мога да върна времето. Но аз тръгнах много малка към истинския живот. Хората, тръгващи към него още като деца, към 30 години вече са изморени. И на 30, когато вече исках да имам деца, аз бях изморена. Имах чувството, че не мога – свирене, пеене, купони, партита по цели нощи. От момента, в който бях готова за дете, нещата се успокоиха. Но сега, когато детето ми вече порасна и съм дала от себе си за неговия път, сякаш усещам, че мога да започна нещо като втора част на моя живот. Защото в този период ти загубваш себе си в името на най-скъпото си. Сам ми казваш – говориш само за тенис и Бриана. И се питам – а къде си ти? Тебе те няма. Загубил си се. Затова може и да направя завръщане – дали с музика, или друго нещо, което обичам. Защото аз не съм Джей Ло – хем си има децата, но и не спря. И когато Бриана поема по своя път, а с баща вече се разбираме, може да направя нещо. А не да живея своя живот само чрез живота на детето си. Ами ако наистина един ден тя ми бие шута? За мен ще бъде твърде късно.
Покрай тези занимания Соня се запознава и с Тодор Бандев – бивш национален състезател по тенис на България, когото открива буквално за една вечер в София. След няколко срещи из Европа двамата решават да заживеят заедно в Лос Анджелис. Тодор става основният треньор на Бриана в частното ѝ училище и успява да вдигне училищния отбор до първите места в Калифорния. Днес семейството живее заедно, обединено около успехите на Бриана.
Знаковите ѝ срещи: рок звезди, братя Илиев и „лудата“ ѝ упоритост
В живота на Соня Васи има и други важни фигури:
- Фред Дърст (Limp Bizkit), Слаш и Мат Соръм (Guns N’ Roses): контакти, покрай които разбира колко трудна и конкурентна е американската рок сцена. Някои от тях стават приятели и дори продуценти на проектите ѝ.
- Васил Илиев: „Никой не знае какво щеше да стане, ако беше жив. Той беше повече от приятел – подкрепяше ме, когато се връщах в България, даваше ми охрана за концертите. Най-големият ми хит в Америка „Like a dream“ е посветен на него.“
Соня признава, че е взела най-доброто от всеки мъж, с когото е имала връзка: „Никога не съм съжалявала за нито един от тях, защото са ме изградили като личност и музикант. Всички бяха част от пътя ми.
Ето Брейди, с кого имахме страшни скандали, пък има единствената заслуга, че разбрах какво е да си майка. Ако пък не се бях разделила с Брейди, пък нямаше да срещна Тошко. Тошко ми показа какво е един мъж да бъде до теб, да те обича, да те подкрепя в проблеми, които нямат нищо общо с него. Такъв мъж не бях срещала. След 30 г. си в такъв етап, че вече знаеш какво искаш от мъжете. Не е като на 20 – лудо влюбен, заглеждаш се да има пари, да е известен спортист. След като си минала 30 и имаш дете, ти трябва човек, който да те прави щастлива и животът ти да е по-хубав. Иначе няма смисъл.
За малко се срещах с хокеиста Сергей Фьодоров. Но как такъв мъж да се примири, че ти имаш дете от друг, и то също много известен спортист. Трябва да случиш на невероятен мъж. Който и да го приеме, и да подкрепя детето ти. Да не говорим, че стана така, че Бриана прекарва повече време с Тошко, отколкото с мен и баща си. Тошко й е и треньор, и приятел, и втори баща. Тренира с него, живее с него. Сякаш всичко е било писано така да стане. И с „Плейбой”, и с всички мъже. За да стигна дотук. Но аз съм го направила да стане. Ако съм си стояла и само съм си мечтала да стане, щях да си остана с мечтите.
Когато се запознах с Тошко, аз бях в дупка. Още спях с бащата на детето си, макар да не бяхме заедно. И реших да се прибера в България. Защото винаги, когато се прибера в България, се зареждам. Получавам енергия и после нещата тук ми се получават.
Васил Илиев ми беше най-добър приятел. Ако беше жив, никой не знае къде щяхме да сме. Но тогава – няма такъв добър приятел, казвам ти. Аз съм кръстница на Венци, мъжа на Мария Грънчарова. Той беше приятел с Васил. Запозна ни, когато дойдох в България за първи път след “Плейбой” и направих в Борисовата градина “Соня Васи и секссимволите на българския рок”. Събрахме се с Васил Гюров, Петко Дренников в една група и имахме турне. Накрая правихме и едно-два парчета на KISS. Тогава Венци ми каза: “България вече не е същата. Ако ще обикаляш из страната, ти трябват момчета, за да те пазят.” Имаше едно кафе “Нерон” срещу НДК. Спомням си, когато ни запозна с Васил Илиев – имаше някакво магнетично привличане у него. Той беше някакъв борец, който имаше момчета, които го слушаха. Аз дори не знаех какво става тогава. Той даде двама от бодигардовете си, които ходеха с мен. И наистина, добре че бяха с мен. Защото имаше всякакви типове. Звънели са ми в хотела и са ми казвали: “Слизай долу, защото ще се кача и ще те застрелям.” Бях в шок. Аз съм била с братята, обикаляли сме България и такива неща не е имало. Когато съм се прибирала в България, Васил Илиев винаги помагаше на групата ми. След това и брат му Георги. Когато Васил беше убит, направих турне за него и ВИС. По онова време кой даваше пари на някакви рокгрупички да правят музика? Никой. Само той, защото ми беше приятел.
Бяхме над думата гаджета, със сигурност бяхме много повече от това. Всъщност аз си имах гаджета и той си имаше гадже. Тези гаджета знаеха за нас. Ако трябваше да избираме – бяхме по-големи приятели, отколкото гаджета или сексуални партньори. Така си го избрахме и двамата. Аз не исках да бъда само някакво момиче, с което да преспи и после да не го вижда. Или той за мен – еднократен флирт и към следващия. Защото и той знаеше – аз бях много млада и нямаше да спра дотам. Аз живеех в Америка, бях си построила всичко. Ние бяхме някакви си двама млади, които си мечтаеха. Той за неговите, аз – за моите неща. И животът ни срещна. Аз не знам какво е правил в България, аз живеех тук. Той започна да идва в Америка при мен на гости. Бяхме повече от гаджета, повече от приятели, докато го убиха. Говорихме предишния ден, защото си беше купил кола, същата като моята. На другият ден Венци ми звънна. Ревеше и ми каза: “Убиха Васил”. Няма да забравя този миг. И най-големият ми хит в Америка, парчето Like a dream, е написано за Васил. Защото той ми се явяваше насън и ми говореше такива неща. Събуждах се посред нощ и си виках: “Не, това е истина, това не е сън.”
„Плейбой“: кратката история на една голяма стъпка
Самата тя разказва, че пристига в Америка с една раница и без никаква представа що е то „Плейбой“. Офертата идва на втория ѝ ден в Ел Ей, а фотосесиите продължават няколко години – с договор, който ѝ осигурява регулярен доход, но ѝ оставя свободата да решава кога да се снима. Така успява да инвестира в уроци по пеене, да създаде група и да запази независимостта си.
Поглед към България
Въпреки че отдавна живее в САЩ, Соня усеща силна връзка с родината. Нарича се „голяма фенка“ на Христо Стоичков и се шегува, че винаги щом каже „Аз съм от България“, хората в Америка моментално питат за Стоичков. Почти всяка година се връща за кратко в България, където се зарежда с енергия. Не изключва един ден дъщеря й да реши да играе тенис за България или дори да се премести тук, защото:
България е малка, но душата й е голяма. Може да бъде точното място за някой, който има силен характер и не се страхува от предизвикателствата.
Какво следва: второто полувреме на сцената
Покрай всеотдайната си подкрепа за дъщеря си, Соня признава, че понякога се чувства „изгубена“ – целият ѝ свят е тенисът на Бриана. Но усеща, че наближава време да се завърне към собствените си амбиции:
Никога не казвай ‘никога’. Мислех, че няма да се върна в България, че не бих била пак с българин. Но ето ме – щастлива със сънародник. Бъдещето може да ме изненада още повече. Може да има още едно дете, може и друго голямо завръщане на сцената. Всичко е възможно, когато не спираш да мечтаеш.
Историята на Соня Васи е доказателство, че смелостта и големите мечти могат да те отведат далеч – от Варна и братя Аргирови, през короната на „Мис България“, до легендарната корица на „Плейбой“ в САЩ и собствена рок група в Холивуд. Днес Соня е преди всичко майка и спътница в тенис мечтите на дъщеря си, но нищо чудно да видим нейно ново превъплъщение – било то на сцената или в друга творческа сфера.
Трябва да живееш пълноценно във всеки момент и да вярваш, че няма невъзможни неща. Аз съм доказателството.
Завръщане към плетивата и идеята за подкаст
В момента Соня живее в Лос Анджелис и отново се е посветила на модната си линия с плетива, особено активно по време на ограниченията около COVID-19:
Тогава бяхме затворени по домовете си и реших да се върна към плетивата. Не е лесно, защото от „А“ до „Я“ трябва сам да направиш всичко – първо плетеш, после се снимаш с готовата дреха, постваш в Инстаграм и т.н. Но има голямо удовлетворение, а и съм щастлива, че намерих възможност да продавам изделията си и в един голям мол в квартала ни, където работех три месеца около Коледа. Днес почти всичко е онлайн, така че всеки, който се интересува от колекциите ми, може да ги види на www.soniavassi.com.
Наред с модата, Соня иска да стартира и подкаст заедно с дъщеря си Бриана, като плановете ѝ включват двуезична платформа – на български и английски. Те биха канили гости както от България, така и от Лос Анджелис.
Спомените от „Плейбой“ и защо няма втора българка там
За мнозина Соня Васи е свързана най-вече с фотосесиите си в американското издание на „Плейбой“. Досега никоя друга българка не е успявала да влезе на страниците на списанието. Според Соня, успехът ѝ е плод на точния човек на точното място:
Един ден се разхождах на „Сънсет булевард“, където беше и сградата на „Плейбой“, а продавачката в един магазин ме попита дали се снимам за списанието. Аз отговорих „не“, но се оказа, че тя има връзки там и ме свърза с подходящите хора. Бях „Мис България“, имах портфолио и явно историята ми им се стори интересна. Направиха ми пробни снимки с „Полароид“ и още същия ден ми се обадиха. Така започна всичко.
Соня признава, че днес не би позирала отново за „Плейбой“. Снима се за последно през 2003 г., скоро след като ражда дъщеря си, за да си докаже, че продължава да е в отлична форма.
Най-голямата битка – здравето на Бриана
Дъщерята на Соня, Бриана, наскоро завършва трета година в „Чапман юнивърсити“ в специалност „бизнес, икономика и маркетинг“. Първоначално пътят ѝ е към професионалния тенис, но когато е на 13 години, ѝ откриват тумор в гръбначния стълб. Налагат се две операции, след които в гръбнака ѝ има метални пластини с 24 болта.
Шокът за нас беше огромен, но Бриана се оказа истински воин! След като ѝ направиха тези две тежки операции, тя отново се върна на корта и дори станаха шампиони на Калифорния със своя отбор. Най-важното е, че оцеля и продължи напред! Осъзнах, че всичко в живота е нищо, ако не си здрав. Затова сега не искам нищо друго освен да е жива и здрава.
Любов, семейство и… ботокс
Съпругът на Соня, Тодор Бандев, е човекът, който я подкрепя във всички трудни моменти, включително и когато дъщеря ѝ е в болница. Той отговаря напълно на момичешката ѝ мечта „да е висок и със сини очи“ – и е бивш национален състезател по тенис.
Никога не казвай „никога“. Бях се зарекла, че едва ли ще тръгна пак с българин, защото повечето са нисички, но ето че съдбата си знае работата. Срещнахме се в последния ден от престоя ми в България, на следващия ден заминавах. Той се оказа моят човек – верен, грижовен, беше до мен, когато майка и баща ми починаха, както и когато Бриана беше в болница.
Соня споделя с усмивка, че за рождения си ден най-често си избира нещо практично или от което има нужда – например ботокс процедура, която според нея дори ѝ помага при мигрена.
Срещите с български легенди и впечатленията от Щатите
В биографията на Соня има много концерти и срещи с легендарни имена, но тя винаги е пазела добри чувства към българските музиканти. Някога е била танцьорка и стилист на братя Аргирови, но днес избягва да говори за тях и шеговито пита: „Кои бяха тези?!“
Изключително впечатление ѝ прави Лили Иванова – вижда я за първи път на „Мелодия на годината“, където певицата се появява в бяло пухено палто и за Соня това е като „Бионсе, влязла в залата“. По-късно, през 2004 г., се засичат отново и Соня се убеждава, че Лили е истинска звезда, с която не може да се сравнява никой.
В САЩ Соня се е запознала с български знаменитости като Христо Стоичков и следи с гордост успехите на Мария Бакалова и Димитър Маринов в Холивуд. Самата тя обаче никога не е искала да се снима в кино, защото знае колко тежка е актьорската професия.
„Наркотикът“ ѝ е сцената
Соня никога не е имала афинитет към наркотиците и от четири години е спряла дори алкохола. За нея най-голямата „дрога“ е емоцията от сцената и обратната връзка с публиката. По тази причина ѝ липсва България и концертните изяви у нас.
За вярата, политиката и уроците от живота
Соня определя себе си като демократ и следи отблизо политическите процеси в САЩ, макар да не харесва острото разделение на хората по партийни пристрастия. Споделя, че българите често са по-негативно настроени, докато американците тръгват с позитивни очаквания и желание за „фън“.
Най-важните уроци, които тя е научила, са за любовта, здравето и близостта със семейството:
Нищо друго няма значение, ако не си здрав. Осъзнах това, когато бях с Бриана в Детската болница, където виждаш как умират деца. Там разбираш, че трябва да живееш за мига и да бъдеш благодарен за всеки ден. Ако днес ти и близките ти сте добре, какво повече да искаш?
Точно тези трудни преживявания карат Соня да вярва, че нейният път би могъл да вдъхнови младите момичета – а защо не и да стане сюжет на книга, която самата тя би озаглавила: „Ако не бях срещнала Пол Стенли“. Сигурно е, че в нея ще има още много вълнуващи истории за живота ѝ – от Варна, през световните сцени, до Лос Анджелис и обратно.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК