КРЕПОСТ “СТЕНОС”

Проходът Траянови врата се намира в Западна България, в подножието на Средна гора, в близост до днешния град Ихтиман и на около 60 км югоизточно от София. Проходът е част от естествения вододел между Струма и Марица и още от древността е изпълнявал функцията на ключова връзка между Дунавската равнина и Тракийската низина.

Теренът около Траянови врата е хълмист, със смесени широколистни гори, а самият проход представлява тясна седловина, която естествено канализира движението. През зимата районът е снежен и ветровит, което прави мястото трудно проходимо в тежки метеорологични условия — факт, който е имал стратегическо значение през вековете.

I. Античното име и римският път Via Diagonalis

Още през античността проходът е познат под името „Суки“ (Succi). Това название се споменава в антични карти и римски пътеписи и е свързано с изключителното значение на района като част от римската пътна мрежа.
По времето на Римската империя през прохода минава част от прочутия път Виа Диагоналис (Via Diagonalis), известен още като Пътят на императорите. Той започвал от Сингидунум (днешен Белград), преминавал през Наисус (Ниш), Сердика (София), Филипопол (Пловдив) и достигал до Византион (Константинопол, днешен Истанбул).

В близост до прохода са изградени укрепление и пътна станция, известни като „Соней“ (Sonei). Такива станции са типични за римската пътна система — те осигурявали подслон за пътници, смяна на коне и поддържане на пътя. Укреплението гарантирало сигурността на търговските кервани и римските кохорти, преминаващи през един от най-важните планински възли на Балканите.

II. Крепостта „Щипон“ и нейната роля

Най-важната военна структура в района е крепостта, известна в различни периоди като „Щипон“ или „Траянови врата“. За съжаление точната дата на първоначалното ѝ изграждане не е установена, но археолозите предполагат, че тя вероятно е възникнала още през римската епоха — в периода между II и III век.

Крепостта изпълнявала две основни функции:

• Военно-отбранителна: контролирала преминаването през прохода и предпазвала вътрешността на провинция Тракия от варварски нашествия.
• Административна и логистична: служела като пункт за събиране на такси и мита от търговците, преминаващи през района.

Средновековните хроники свидетелстват, че крепостта е била поддържана и по време на Първата българска държава. Тя придобива стратегическа важност по време на борбите между българските царе и Византия.

III. Произход и утвърждаване на името „Траянови врата“

Най-популярната легенда е, че името „Траянови врата“ се свързва с римския император Траян (Marcus Ulpius Traianus), който управлява от 98 до 117 г. сл. Хр. и е известен със своите мащабни строителни проекти и разширяване на римските територии.

Въпреки че няма конкретни сведения, че именно той е построил крепостта, традицията и местната памет свързват неговото име с арката, която в миналото се извисявала над прохода. Огромната каменна порта с височина около 18 метра е един от най-впечатляващите примери за римска пътна архитектура в региона. До XIX век арката е оцеляла в относително добро състояние, но с времето и в резултат на човешка дейност голяма част от нея е разрушена.

IV. Историкът Антоний Бонфиний и походът на Владислав Варненчик

Антоний Бонфиний (1427–1502), унгарско-италиански ренесансов хуманист и историк, е първият, който в писмени източници употребява названието „Траянови врата“. Той го споменава в своите хроники във връзка с прочутия поход на полско-унгарския крал Владислав III Ягело, известен като Владислав Варненчик.

През 1443 г., по време на една от кръстоносните експедиции срещу Османската империя, Владислав преминава със своята войска през прохода. Това е един от многото примери какво голямо стратегическо значение запазва Траянови врата дори и в късното средновековие.
Някои хронисти твърдят, че самият терен и суровият климат в района изиграват роля в трудностите на войската по време на зимния поход.

V. Имената „Капъджик дервент“ и „Маркова капия“

По време на османското владичество проходът е известен под турското название „Капъджик дервент“, което буквално означава „Малката врата на прохода“ (kapı – врата, dervent – проход).
Още едно популярно име в народната традиция е „Маркова капия“, свързано с легендите за Крали Марко — герой от българския и южнославянския фолклор, на когото народната памет често приписва чудовищни дела и героични подвизи, свързани с охрана на проходи, мостове и крепости.

VI. Битка при Траянови врата — ключов исторически момент

Особено известна е битката при Траянови врата през 986 г., когато българският цар Самуил и брат му Аарон нанасят едно от най-тежките поражения на византийския император Василий II. Василий II, който по-късно ще стане известен като „Българоубиец“, е принуден да се изтегли позорно след загубата, а българската държава временно възвръща контрола си над важни територии. Тази битка затвърждава значението на прохода като естествена бариера и ключов военен възел в средновековната история на България.

VII. Археология и съвременни проучвания

През последните десетилетия археолози и историци продължават да проучват останките на крепостта и пътната инфраструктура около Траянови врата. Намерени са фрагменти от стени, части от пътната настилка и други артефакти, които потвърждават богатата история на мястото.

В района могат да се видят руините на крепостните стени и части от римската пътна арка, които са консервирани и достъпни за туристи. Поставени са информационни табели и пътеки за посещения.

Днес Траянови врата е популярна дестинация за любителите на историята, планинските преходи и културния туризъм. До прохода може да се стигне лесно с автомобил или по железопътната линия София — Пловдив, като най-близкият голям град е Ихтиман.

В района има изградени туристически маршрути с панорамни гледки към Средна гора и Рила. Мястото е подходящо за разходки през цялата година, но през зимата се препоръчва повишено внимание заради снеговалежи и ниски температури.

Проходът Траянови врата е уникален паметник на хилядолетната история на българските земи — от древноримската пътна мрежа, през славната българска средновековна държава, до събитията по време на османското владичество и българското Възраждане.

Днес Траянови врата остава символ на връзката между Северна и Южна България, Изтока и Запада, античността и съвремието — врата, която пази спомените за императори, царе и герои.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК