СТОБСКИ ПИРАМИДИ

Стобските пирамиди – природен феномен и културна памет в полите на Рила

Стобските пирамиди са едни от най-уникалните и популярни природни образувания в България. Разположени над село Стоб, в западния дял на Рила планина, тези земни форми впечатляват с причудливите си очертания, легендарната си аура и ботаническото си значение. Обявени са за природна забележителност през 1964 г. и са включени в Червената книга на България като критично застрашено природно местообитание. В списъка на “Стоте национални туристически обекта” на БТС.

I. Геоложки характеристики и форми

Стобските пирамиди представляват естествено изваяна композиция от остри, игловидни, пирамидални и конусовидни форми, оформени от флувиоглациални наслаги от старокватернерската епоха (вилафрански отложения). Тези седименти са с дебелина до 30 – 40 метра, а самите пирамиди достигат височина между 6 и 12 метра.

Някои от формациите завършват с т.нар. „каменни шапки“ – каменни блокове с диаметър около 0,8 – 1,0 метър, които придават на колоните вид, наподобяващ гъби. Пирамидите често са групирани и свързани в основата си, образувайки живописни ансамбли, които придават на ландшафта фантастичен характер. Цветовете на скалите варират от светло жълто, през охра и керемидено, до тъмнокафяво и червено, в зависимост от минералния състав.

II. Местоположение и достъп

Пирамидите се намират над село Стоб, в близост до град Кочериново и главния път София – Благоевград – Кулата, което ги прави леснодостъпни за туристи. Поема се по разклонението към Рилския манастир. Минава се Кочериново и малко след това вдясно е отклонението за село Стоб. Има указателна табела. Разстоянието от това отклонение до селото са 2 километра. В село Стоб трябва да се следват указателните табелки към Стобските пирамиди. Това е асфалтовия път. Излезете ли от него, значи сте се объркали. Движите ли се по асфалт – на прав път сте.

Самите стобски пирамиди са разположени предимно по южния склон на рида, което спомага за интензивната ерозия, докато само малка част от формациите са разположени по северната страна.

Районът предлага добре поддържана екопътека, която започва от центъра на село Стоб и завършва на панорамна площадка с изглед към пирамидите. Разходката до върха отнема около 40 минути в едната посока и е подходяща за посетители от всички възрасти.

III. Растителност и природна среда

Въпреки суровите условия, пирамидите са дом на разнообразна и адаптирана растителност, характерна за сухи и топли субсредиземноморски райони. Растителните съобщества са предимно в начални стадии на развитие и обхващат както дървесни, така и храстови и тревисти видове:

• Дървета: зимен дъб, келяв габър, мъждрян, бадемолистна и маслинолистна круша, брекина, полски бряст.
• Храсти: обикновен дрян, леска, глог, маслинка, плюскач, смрадлика, обикновена и червена хвойна, драка, мукина, люляк.
• Треви: горски късокрак, гергевка, разнолистна власатка, горска ливадина.

Флората в района е от съществено значение за опазване на уникалното природно равновесие и предотвратяване на по-нататъшна ерозия.

IV. Легенди и местен фолклор

Легендата за проклятието на майката

Най-популярната легенда разказва за една трагична сватба. В село Стоб живеела млада двойка, чиято любов срещнала неодобрението на майката на момичето. Въпреки забраната, младите организирали сватба. Разгневена, майката забила кръст в земята и проклела – когато булката целуне свекъра си, всички гости да се вкаменят. В деня на сватбата, когато целувката се случила, клетвата се сбъднала. От тогава насам, на това място се издигат чудните пирамиди – вкаменени сватбари в причудливи пози.

Легендата за селото Бозовая и красивата булка

Друга легенда свързва пирамидите с древното село Бозовая, разположено на височина над днешното село Стоб. Свой път надолу към черквата в Стоб поели сватбарите на влюбена двойка. Но по пътя, когато кумът се поддал на красотата на булката и се опитал да я целуне, Бог ги наказал, превръщайки цялата процесия в камък. И до днес по съседния рид може да се видят пирамиди, оформени като вкаменена сватбена процесия.

V. Исторически сведения и средновековният град Стоби

Името „Стоб“ е свързано и с древния град Стоби, чието съществуване е документирано в средновековни хроники, както и в пътеписите на Константин Иречек. През IX век градът достига разцвет, вероятно е разрушен през XII век и възстановен по време на Втората българска държава.

Иречек отбелязва крепостта над селото с останки от кула, наричана „Петрова кула“, възможно свързана с цар Петър и легендите за св. Иван Рилски. Районът около нея е труднодостъпен заради нестабилния терен, съставен от глина и конгломерати.

VI. Стоби и Хрисовулът на цар Иван Шишман

В златопечатната грамота (Хрисовул) на цар Иван Шишман от 1378 г., дарена на Рилския манастир, се споменава храмът „Св. Прокопий на двата камъка“, който вероятно е разположен в района на днешното село Стоб. Царят утвърждава независимостта на манастира, като подчертава:
„Градът Стоби никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните владения, нито дори на косъм…“

VII. Практическа информация за посетители

• Местоположение: Село Стоб, община Кочериново, област Кюстендил
• Паркинг: Наличен в началото на еко-пътеката
• Маршрут: 40-минутна пешеходна пътека (лека трудност)
• Най-добро време за посещение: пролет и есен, но достъпно целогодишно
• Панорамна гледка: Наградата след изкачването е впечатляваща гледка към долината на р. Рилска и западните склонове на Рила
• Съвети: Носете затворени обувки, вода и защита от слънце; мястото е открито и изложено на вятър и слънце.

Пътеката, водеща от паркинга до пирамидите и продължаваща около тях е много добре обозначена – има си табелки и маркировка. Има и доста пейки, на които човек може да отдъхне при нужда. Пътеката не е трудна за ходене. По време на разходката човек може да се насладите не само на Стобските пирамиди, но и на съседните високи хълмове на величествената Рила планина.

Стобските пирамиди съчетават природно величие, мистична атмосфера и богата културна история. Те не са просто геоложко явление, а живо свидетелство за фолклор, вяра и история, вкоренени дълбоко в съзнанието на местното население. Посещението им е не само разходка сред необикновена природа, но и пътешествие през времето – от легендарните времена на вкаменени сватбари до златните страници на българското средновековие.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК