На 24.03 през 1976 г. във Варна е спуснат на вода първият български 100 000-тонен танкер “Хан Аспарух”, построен във Варненския корабостроителен завод “Георги Димитров”.
➡️ На събитието присъства председателят на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков.
➡️ “Хан Аспарух” е построен по проект 606 на Института по корабостроене във Варна с главен конструктор инж. Ташо Попов.
➡️ Танкерът е в състава на Параходство “Български морски флот” до 3 декември 2003 г., когато е изведен от експлоатация и продаден за нарязване в Индия.
В края на 60-те години на миналия век избухва война между Израел и Египет. Суецкият канал е блокиран и танкерите, превозващи нефт, заобикалят цяла Африка. Нискотонажните кораби стават неизгодни. Търговците в цял свят се насочват към големите танкери и търсенето им нараства. В началото на 70-те години в рамките на СИВ се разработват програми за коопериране между отделните страни-членки на Съвета. Идеята за коопериране в строителството на кораби между България и Полша се е оценявала като пръв практически пример в това отношение. Началото на разговорите за кооперирано строителство на 80 000-тонен танкер, който по-късно става 100 000-тонен, в България е поставено в първите дни на Ноември 1971 година. За да се започне работа по техническия проект на танкера е следвало да се подпише договор между “Корабоимпекс” и “Центромор”. За целта с проектодоговор във Варна пристига група от “Центромор”. В хода на преговорите с помощта на специалисти от НИПКИК представеният проект е коригиран и на 23 Декември 1971 година договорът за разработване на техническият проект на танкера от страна на “Корабоимпекс” е подписан във Варна.
Следват преговори за подписване на Дългосрочен договор за строителство на танкери с дедуейт 100 000 тона. Преговорите за съгласуването на текста на договора и определянето на цените на корабите и корабните съоръжения са продължителни и тежки. В Дългосрочният договор, утвърден от Правителствата на двете страни, е било предвидено през 1976 година на Полша да бъде предаден първият 100 000-тонен танкер, а след това по години да бъдат предадени както следва: 1977, 1978, 1979 и 1980 г. – по един танкер, за 1981 и 1982 г. – по 2 танкера или всичко 9 танкера. За същият период за България не е бил предвиден нито един танкер. Полша е настоявала да получи 22 – 24 танкера докато трае Договорът за кооперирано строителство на 100 000-тонните танкери.
През 1972 година е подписано Междуправителствено съглашение между НР България и Полша за кооперирано строителство на 22 – 24 броя 100 000-тонни танкери за десетгодишен период (до 1982 г.) и конкретни договори за неговото изпълнение. Това съглашение се е сочило в страните от СИВ като ярък пример за социалистическа икономическа интеграция между две страни-членки на СИВ, а в световния корабостроителен печат е било оценявано като една от най-големите сделки за строеж на многотонажни танкери в света.
На 02 Ноември 1974 г., в голямата докова камера на на ККЗ “Г. Димитров” се е състояло тържеството по случай залагането на първата килова секция на 100 000-тонния танкер. По този случай в стената на доковата камера е била заложена капсула със затворено в нея “Послание до корабостроителите на XXI век”. В посланието се казва: “Днес, 2 Ноември 1974 г.,ние започнахме строежа на 100 000-тонен танкер. Това е голям знак за българското корабостроене. Само за тридесет години от своето социалистическо развитие България е вече страна с многотонажно корабостроене.”
Строителството на кораба продължава над 3 години. Междувременно ситуацията на световният корабостроителен пазар се променя – Суецкият канал е отворен и големите танкери вече не представляват интерес за корабособствениците. Това оказва решаващо влияние и върху позицията на Полша и тя отказва да получи първият и следващите до 1982 г. танкери. Параходство БМФ, което е имало желание да получи 40 танкера с товароподемност 100 000 тона също променя позицията си, но е принудено да получи първият танкер “Хан Аспарух”.
На 24 Март 1976 г. от голямата докова камера на корабостроителен и кораборемонтен завод “Георги Димитров” изплава първият построен в България 100 000 тонен танкер, строителен №001. На многохилядният митинг в корабостроителницата приветствие поднася Председателят на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков, а кръстницата на танкера Росица Стоева му дава името “Хан Аспарух”. Танкерът е спуснат на вода с монтиран главен двигател и 90% монтирани машини, механизми и тръбопроводи, поради което довършителните работи продължават повече от година.
На 03 Ноември 1977 г., в гр.Варна, е вдигнато държавното знаме на флагмана на българското корабостроене и корабоплаване, 100 000-тонният танкер “Хан Аспарух” (Khan Asparukh – IMO 7346647). Той е първия построен в КЗ “Г. Димитров” – Варна 100 000-тонен танкер. От същият проект е построен още един танкер, който по идея е трябвало да носи името “Хан Крум”, но е закупен от гръцки корабособственик.
Единственият 100 000-тонен български танкер “Хан Аспарух” остава в активите на Параходство БМФ до Май 2003 година, когато Съветът на директорите на Параходството приема решение за извеждането от експлоатация на кораба. Основният аргумент е предстоящото влизане в сила на изискването за двойни бордове на танкерите, което оставя кораба без перспектива за по-нататъшно използване. На 03 Декември 2003 г. танкерът е продаден за нарязване на скрап в Аланг, Индия.
Основни характеристики на кораба (корабът е проектиран с максимални размери, съответстващи на голямата докова камера на ККЗ “Г. Димитров”): Дедуейт: 96 795 mt, Дължина (максимална): 244,50 m, Широчина: 39,00 m, Максимално газене: 15,50 m, Главен двигател: 8RND-90 SULZER CEGIELSKI (Полша), 23 200 к.с.Скорост: 11,3 възла (при пълен товар)
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
