„Ейми Уайнхаус: С нейни думи“ (Amy Winehouse: In Her Words) е нова книга, съдържаща семейни снимки, бележки от дневници, писма и ръкописни текстове на песни, които хвърлят светлина върху живота на великата певица. Между страниците на книгата има списък с мечти, които покойната певица нахвърля с химикал, когато е едва 16-годишна ученичка в Brit School, разказва The Guardian. Някои са типични за всеки тийнейджър – да има собствена къща в Саут Бийч, Маями и „300 чифта обувки“; иска зашеметяваща прическа, чиито скици върху снимки на известна по онова време попзвезда са доста дръзки. Изглежда по-устремена да стане актриса, отколкото музикант – иска да работи с Майкъл Медсън и Стив Бушеми и да „направим филм, в който изглеждам грозна“, макар че изявява и желание да твори съвместно с Миси Елиът и продуцента Тимбаленд. Може би най-поразителната бележка е под #12: „Хората да ми се възхищават.“ И определено го постига – 12 години след смъртта ѝ Уайнхаус все още е смятана за най-влиятелния британски поп артист на 21 век.
Все още сме заобиколени от ехото на нейната музика. Когато чуете безпардонно откровена изпълнителка, необичаен ретро-соул мотив в някой аранжимент или поп певица със заваляно произношение и преждевременно състарен вокален стил, има голяма вероятност албумът на Ейми от 2006 г. Back to Black, да е заложен в музикалното ѝ ДНК.
Кратката продължителност на звукозаписната ѝ кариера сякаш е също толкова голяма част от нестихващото възхищение към нея, колкото хаоса и трагедията в личния ѝ живот. На фона на оскъдното ѝ творчество Back to Black изглежда като безпрецедентен гръм от ясно небе с мистериозен произход.
Отначало Уайнхаус сякаш е част от вълна на изпълнителки, които правят леко джазирана музика, леко повлияна от соула и заимствана от певиците и текстописците на 70-те на миналия век – лесно можеш да я сбъркаш с Нора Джоунс, Корин Бейли Рей или дори Кати Мелуа. После изведнъж издава един от най-влиятелните и високо ценени албуми на своята ера. И това е признак на изклкючителен талант.
Старанието, с което близките ѝ са прегледали фотоалбумите и дневниците ѝ с изрезки, е впечатляващо. В книгата има всичко, от домашни работи до текстове на песни, писма и лични бележки. Резултатът е едно на моменти смущаващо четиво, особено предвид факта, че в по-късните си години певицата се бори с нежелано внимание. Уводът упреква папараците и таблоидните журналисти, „лагерували“ пред вратата на дома ѝ, че „ограбиха Ейми от всякакво уединение, което можеше да поиска“.
Има препратки към „зависимостите“ на Уайнхаус, а няколко ръкописни бележки и страници за нейната диета говорят за проблемите ѝ с храненето – след смъртта ѝ нейният брат Алекс коментира, че булимията я е отслабила фатално. Така и обаче никъде не е споменат нейният бивш съпруг Блейк Фийлдър-Сивил – пише само за „злощастна връзка“.
Снимковият материал също тактично пропуска влошаването на състоянието ѝ. Въпреки факта, че името на певицата е нарицателно за провала на музикалната индустрия да предпази уязвимите артисти, в книгата няма намек за посочване на виновници за нейната смърт.
Вместо това е загатнато, че от самото начало тя е притежавала озадачаваща склонност към импулсивност и саморазруха. „И ние не можем да кажем, че я разбираме“, пише семейството ѝ в увода. Често догадките идват и от самата Уайнхаус, която си дава сметка за своя буен нрав. В една от бележките в дневника си тя се определя като „откачалката на класа“; казва, че обича да бъде „шумна и устата… такава съм си“. Коментарът на директора на Brit School в края на един училищен доклад гласи само: „Колко жалко!“
Когато се мести в Театралното училище „Силвия Йънг“, Уайнхаус и там „бързо се забърква с грешната компания“, както сама пише. Плановете ѝ да заживее самостоятелно също пораждат смущение: „Неща, които винаги ще имам в хладилника: 1. Водка. 2. Калуа. 3. „Бейлис“. 4. Бира. 5. Сайдер.“ Това се и случва – още преди да запише Back to Black, списъкът ѝ със задачи за деня започва с обичайни неща като пазаруване в супермаркета и срещи с приятели за вечеря и завършва с „да изляза и да се нагърмя“. На снимката, която се превърна в нейна емблема може да ни се струва, че певицата носи дрехите, с които се е събудила, но от книгата става ясно, че Уайнхаус буквално е скицирала как иска да изглежда.
Все пак преди смъртта си Уайнхаус успява да постигне почти всичко, за което е мечтала като малка. Тя е известна, успешна и уважавана не само от личности от своя ранг, но и от артисти, от които е черпила вдъхновение – Миси Елиът и Тимбаленд отчаяно искаха да работят с нея, а Тони Бенет я сравняваше с Дайна Уошингтън и Били Холидей и казваше, че носи „дух, с който или се раждаш, или не“.
Колкото и емоционални струни да докосват нейните детски снимки и училищни рисунки, най-тъжни остават думите ѝ, след като придобива слава – че не може да се задоволи с „едно ниво на музикалното изкуство“. След това оптимистично добавя: „Имам цялото време на света да постигна това. Затова е толкова вълнуващо – разполагам с години да творя музика.“
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
