БИТКАТА ПРИ ТРЕВНЕНСКИЯ ПРОХОД (1190) ⚔️
рез 1018 година столицата на българската държава – град Охрид е превзетa от Византия. Това събитие се приема от историографията като повратен момент, който довежда до попадането на България под византийска власт. С цел да привлече българите на своя страна далновидният император Василий II запазва голяма част от задълженията им. Междувременно е започната и политика на изселване на българи от тяхната родина, а аристокрацията е удостоена с титли и земи, с които се спечелва нейното покорство.
Тези действия дават резултат и през първите години от византийското владичество, опитите за освобождение на българите са рядкост. При наследниците на Василий курсът е променен. Въведена е византийската система на управление и страната е разделена на теми, а натуралните данъци са заменени с парични. Същевременно Североизточните български земи често са разорявани от многобройните набези на номадски племена, които не могат да бъдат спрени от ромейската войска.
Българите се намират в изключително тежко положение, но въпреки това успяват да запазят своето етническо самосъзнание. За това свидетелстват множеството въстания, насочени срещу византийската власт, които макар да завършват с неуспех помагат за повишаването на бойния опит на българите и повдигат техния дух. Към края на XI век тези въстания стихват, но идеята за възстановяване на българската държава остава жива, като за нейното осъществяване се изчаква подходящия момент. Той настъпва, когато международната обстановка за Византия рязко се влошава. Първо през 1185 година сицилиански нормани превземат Драч и Солун.
От Северозапад империята губи земи за сметка на Унгария и Сърбия, а от Изток надвисва заплаха от селджукските турци. Настъпва промяна и на византийския престол, което допълнително разклаща и без това нестабилната империя. Андроник I Комнин е свален след бунт, ръководен от Исак II Ангел, който се възкачва на престола. Новият византийски владетел успява да се справи с някои от проблемите на империята. С помощта на своя военоначалник Алексий Врана отблъсква норманите, а част от Северозападните земи си връща като се помирява с унгарците, договаряйки брак между себе си и дъщерята на крал Бела III – Маргарита.
Битката при Тревненския проход се провежда през пролетта на 1190 г. в планините около днешния град Трявна. Резултатът е българска победа, която подсигурява успехите, постигнати от началото на въстанието на Асен и Петър през 1185 г.
След втората кампания в Мизия и безплодната обсада на Ловеч през 1187 г., византийският император Исак II Ангел е принуден временно да поиска примирие и по такъв начин де факто да признае независимостта на България. До 1189 г. и двете страни спазват примирието.
Българите използват това време, за да организират администрацията и армията си. Когато рицарите от третия кръстоносен поход достигат българските земи край Ниш, Асен и Петър предлагат помощ от 40 000 Кумани на императора на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса, за да се бори срещу Византия. Обаче отношенията между рицарите и византийците се успокоили и българското предложение било отклонено.
През 1190 византийците подготвят трета кампания за отмъщение за българските действия година като лично императорът повежда византийската армия срещу България. Флотът се насочва към Дунавската делта, а водената от василевса войска преминава отвъд Стара планина, край Анхиало. Правят заблуждаваща маневра, че ще преминат край морето при Поморие, но вместо това се насочват на запад и минават през Ришкия проход към Преслав. Византийската армия в строй се отправя на запад, за да обсади столицата Търново. По същото време византийският флот достига Дунав, за да попречи на помощните кумански отряди от северните български територии.
Исак II Ангел, който очаква отново лесно да прогони българите, остава изненадан. Той намира българските крепости укрепени с нови стени, при много от тях са издигнати и кули. Защитниците им действат с вещина и не излизат на открит бой, а се защитават от крепостните стени. Това е причината за два месеца императорът да не успее да постигне нищо съществено.
Така той достига до Търново и го обсажда, но добре укрепеният град задържа обсадата, като тя се проточва без изгледи за успех скорошен негов успех. Обсадата на Търново е неуспешна. Защитата на града е водена от самия Иван Асен и морала на войниците му е бил много висок. Византийският морал обаче е доста нисък поради няколко причини: липсата на военни успехи, тежки загуби и особено факта, че заплатите на войниците били неизплатени.
Междувременно Исак II Ангел започва да се притеснява за своя тил, от където всеки момент може да бъде нападнат от куманите, които са съюзници на България. Изобретателният Асен предусеща това. Той изпраща при византийците мним дезертьор, който съобщава на императора, че голяма куманска войска е преминала река Дунав, за да се притече на помощ на обсадения град. Исак II Ангел, обхванат от тревога, решава да снеме обсадата и по възможно най-краткия път да премине Стара планина. Българският дезертьор, на когото императора се доверя, му посочва като най-кратък именно пътят през теснините на Тревненския проход.
Византийската армия под строй се насочила на юг и войниците и обоза се проточили на километри разделена на три части. Начело е авангардът воден от Мануил Кумица, след него се движат главните сили, начело на които е лично императорът. В тях се намира и цялата императорска свита, а също така и обоза, който е претоварен от плячка. След основните сили е ариергардът, воден от севестократор Йоан Дука.
Според някои изследователи българската армия предприема успоредно преследване на византийците, докато според други тя е предварително разположена на мястото избрано за засада. Византийците достигат Тревненския проход, но вместо да се хвърлят моментално в атака срещу тях, българите проявяват голяма вещина, като оставят авангардът да премине необезпокояван. Така той остава изолиран от предстоящото сражение, което дава възможност по-лесно да бъдат разбити основните части на противниковата армия.
Българите достигнали прохода преди тях и направили засада от височините на тесния проход. Византийският авангард концентрирал атаката си в центъра, където били българските лидери. Щом се срещнали двете сили настанала битка лице в лице, през това време българите, които са застанали на височините, обсипвали византийската армия с камъни и стрели. В паниката си византийските сили се пречупили и започнали неорганизирано отстъпление. Българите убили всеки изпречил се на пътя им. Исак II Ангел едва избягал. Византийският историк Никита Хониат пише, че само Исак Ангел избягал, а повечето от другите загинали.
Когато уреченото място е достигнато от главните сили, отгоре им се изсипват множество камъни и стрели. С мощен боен вик българите атакуват преди византийците да са успели да се окопитят. Имперската войска опитва да се съпротивлява и да отстъпи организирано, но този неин опит е пресечен. Притиснати от българите, в техните редици настъпва пълен хаос. Всеки се опитва да спаси само себе си. Сред уплашените ромеи е и самият император.
За да бъде изваден невредим от сражението, неговата свита му пробива път през византийската армия. По този начин, за да се осигури бягството на императора, падат убити много византийски войници, които застават на неговия път. Бягството му е толкова главоломно, че той изгубва шлема си, както и много други свои лични вещи. След като се оттегля от сражението той успява да застигне авангарда при крепостта Крън.
Ариегардът, воден от Йоан Дука, вместо да се притече на помощ на войската, водена от василевса, чувайки за нападението с помощта на пленен от него българин намира обходен маршрут и преминава Стара планина успешно.
Византийската армия е разбита. Исак II Ангел е унизен, а пуснатият от него лъжовен слух за победа на ромеите бързо е опроверган, както се изразява Никита Хониат от: „голямата загуба на хора изпълнила градовете с плач и накарала жителите на селата да пеят тъжни песни“. След победата в ръцете на българите попада голяма плячка, придобити са и множество оръжия. Триумфът им в битката им дава самочувствието, от което имат нужда в предстоящата борба. Пред тях се открива широко поле на действие от Тракия до Македония. На ромеите става ясно, че България е възстановена, и че тя отново е фактор, с който в бъдеще ще трябва да се съобразяват.
Битката била невероятна катастрофа за византийците. Българската армия пленила императорското съкровище, включително и златния шлем на византийските императори, короната и императорският кръст, които се смятали за най-ценните притежания на византийските управители. Тези трофеи по-късно станали гордостта на българската съкровищница и били носени около столицата Търново по време на официални церемонии. Тази решителна победа потвърдила силата на въстановеното българско царство.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
