ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ “КАРАНОВСКА КУЛТУРА”

Карановската култура (на немски: Karanowo-Kultur, на английски: Karanovo culture) е една от най-добре проучените праисторически култури на Балканския полуостров. Нейният ареал обхваща днешна югоизточна България, главно в Тракийската низина, и има огромно значение за разбирането на развитието на ранните земеделски общества в Европа. Особено важна е селищната могила край село Караново, чието дълбоко наслояване осигурява един от най-детайлните стратиграфски записи на неолита, енеолита и началото на бронзовата епоха на Балканите.

I. Географско местоположение и природна среда

Карановската селищна могила се намира в северозападната част на село Караново, разположено в община Нова Загора, област Сливен. Най-близкият град е Нова Загора (на 10 км източно), а главният транспортен коридор между Стара Загора и Нова Загора (участък от магистралата София – Пловдив – Бургас) минава на около 5 км южно от обекта.

Могилата е разположена в подножието на Сърнена Средна гора (източната част на Средна гора) и граничи със силно плодородната черноземна долина на река Тунджа. Това благоприятно природно разположение обяснява продължителното обитаване на мястото и развитието на високопродуктивно земеделско общество.

II. Археологически характеристики на селищната могила

Карановската могила е една от най-големите и най-впечатляващите селищни могили на територията на Европа. Тя покрива площ от приблизително 24 000 квадратни метра, с височина от 13 метра, дължина около 250 метра и ширина около 150 метра. Тези размери свидетелстват за интензивна човешка дейност и дългосрочно заселване, обхващащо хиляди години.

Могилата се състои от седем ясно разграничими културни пласта (шихти), всеки от които отразява различен етап от развитието на обществото, технологията, материалната култура и социалната структура. Тези слоеве се използват като референтен хронологичен модел за сравнение с други праисторически култури на Балканите.

III. Периодизация на Карановската култура

Периодизацията се основава на стратиграфските слоеве в могилата, като всеки от тях е обозначен с римски номера – от I до VII:

Караново I (ок. 6200 – 5800 пр.н.е.)

• Първите признаци на уседнал живот.
• Преобладаваща ръчно изработена сива и кафява керамика с минимална украса.
• Прости жилищни структури от глина и дърво.
• Земеделие с отглеждане на пшеница, ечемик и бобови култури.
• Домашни животни: овце, кози, свине и говеда.

Караново II (ок. 5800 – 5500 пр.н.е.)

• Повишаване на технологичното и архитектурно развитие.
• Появяват се първите геометрични орнаменти върху керамиката.
• По-сложни жилища с вътрешни огнища и съоръжения за съхранение на храни.
• Разширяване на земеделската дейност и зачатъци на занаятчийско производство.

Караново III (ок. 5500 – 5200 пр.н.е.)

• Част от късния неолит, съответстващ на Винчанската култура.
• Керамиката става по-фино изработена, с бяла инкрустация и меандрови мотиви.
• Увеличаване на обема на дълговременните жилища.
• Увеличаване на контактите с други култури от север и запад.

Караново IV (ок. 5200 – 4950 пр.н.е.)

• Преходен етап между неолита и енеолита.
• Продължава изтънчаването на керамичната техника.
• Признаци на социална стратификация и по-големи селищни структури.

Караново V / Марица (ок. 4950 – 4500 пр.н.е.)

• Начало на каменно-медната епоха (енеолит).
• Първа поява на медни предмети – украшения, куки и инструменти.
• Развита система от обмен и търговия с медна руда и изделия.
• Образуване на центрове с култови функции.

Караново VI (ок. 4500 – 4000 пр.н.е.)

• Пик на енеолитната култура.
• Изключително богата керамика, често полирана и с графитна украса.
• Признаци за специализация в занаяти – ковачество, керамика, тъкачество.
• Наченки на религиозни вярвания – идоли, култови съдове и олтари.

Караново VII (след 4000 пр.н.е.)

• Преход към ранна бронзова епоха.
• Явна промяна в материалната култура – нов тип съдове, бронзови сечива.
• Нови типове жилищни структури и селищна организация.
• Вероятни признаци за социални конфликти и движение на нови групи.

IV. Значими археологически находки

Измежду множеството находки от Карановската могила се открояват:

• Глинени идоли – женски фигури със силно стилизирани форми, вероятно свързани с плодородието и култа към Великата майка.
• Керамика с графитна украса – изключително фина и артистична, често с геометрични и спираловидни мотиви.
• Медни и костни инструменти – ножове, шила, длета и украшения.
• Култови предмети – миниатюрни олтари, антропоморфни съдове и символични знаци.
• Жилищни останки – основи на глинени постройки, огнища, пещи и ями за съхранение на зърно.

V. Карановската култура като хронологичен еталон

Благодарение на своята стратиграфия, Караново се използва като референтен хронологичен модел за целия Балкански полуостров. Много от културите в Румъния, Сърбия, Северна Македония и Гърция се съпоставят с шихтите в Караново, за да се установи хронологичната им позиция.

Сравнение със съвременни култури:

• Винчанска култура (Сърбия) — съвременна на Караново III.
• Култура Боян-Марица (югоизточна България) — съответства на Караново V-VI.
• Градешница и Дунавска култура (Северна България) — съпоставими с етапи II и III.

VI. Съвременни археологически изследвания

Археологически проучвания на могилата се извършват от средата на XX век. Основни фигури в изследването ѝ са:

• Георги Георгиев – пионер в изследванията през 1950-те и 1960-те години.
• Васил Николов – един от най-уважаваните съвременни археолози, работил активно по културата през 1990-те и 2000-те години.

През последните десетилетия изследванията продължават с помощта на съвременни методи:

• Радиовъглеродно датиране.
• Геомагнитна томография.
• 3D реконструкция на селищните структури.
• Интердисциплинарни проучвания с участието на генетици, палеоеколози и ботаници.

VII. Карановската култура в музеите

Регионален исторически музей – Сливен

• Първостепенна институция, съхраняваща част от оригиналните находки от Карановската могила.
• Постоянна експозиция с глинени идоли, керамика и инструменти.
• Интерактивни табла и диорами, представящи живота в праисторическото селище.

Археологически музей – София

• Представя избрани артефакти от Караново в контекста на развитието на праисторическите култури в България.
• Има зала, посветена на неолита и енеолита с богат визуален материал.

Национален исторически музей – Бояна

• Временни изложби и презентации, посветени на праисторическите находки от Южна България.

Карановската култура представлява фундаментален елемент в изучаването на праисторията на Балканите. Със своята богата стратиграфия, разнообразна материална култура и широк ареал на влияние, тя дава възможност за прецизно датиране и анализ на развитието на първите уседнали земеделски общества в Европа.

Могилата край село Караново не е просто археологически обект – тя е културен и научен ориентир, който продължава да вдъхновява поколения учени и изследователи. Благодарение на нея, днес разбираме по-добре как са живели, работили, вярвали и се развивали хората в зората на човешката цивилизация.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК