ПЕЩЕРА “МАГУРА”

Магурата – чудото на палеолита, природата и виното

Магурата (официално наричана Рабишка пещера в периода 1942 – 1972 г.) е една от най-големите, най-красивите и най-забележителните пещери на Балканите. Тя съчетава уникални природни форми, праисторически скални рисунки, разнообразна фауна и археологическо наследство. Разположена е в Северозападна България, в област Видин, община Белоградчик, в подножието на карстовия рид Рабишка могила.

Тази пещера е световно известна с нейните палеолитни и неолитни рисунки, някои от които се смятат за едни от най-старите и най-добре запазени в Европа. Тя е част от българското културно наследство, включена е в Стоте национални туристически обекта и ежегодно привлича хиляди посетители, учени и спелеолози.

I. Географско разположение

Магурата се намира:

• 18 km северозападно от град Белоградчик
• 1,5 km северозападно от село Рабиша
• в пределите на Западния Предбалкан

Тя е разположена на южния склон на Рабишка могила – варовиков карстов рид, в близост до Рабишкото езеро – най-голямото по площ вътрешно тектонско езеро в България, което също представлява значим природен обект. Районът около пещерата е обявен за природна забележителност през 1960 г. с площ от 71 хектара, което гарантира опазването на неговата уникална флора, фауна и геоложки формации.

II. Геология и структура на пещерата

Магурата е образувана в резултат на карстови процеси в дебелослойни варовици от долната креда. Тя впечатлява със своята огромна дължина – около 2500 m и постоянна температура от 12 °C през цялата година. Тези условия я правят не само природен феномен, но и изключително подходящо място за съхранение и производство на вина.

Основни части на пещерата:

• Големи зали и галерии – включително:
  • Триумфална зала (с малко езеро)
  • Полето
  • Хармана
  • Прилепна галерия
  • Стрелбището
  • Галерия с рисунки
  • Зловеща галерия
  • Слънчева зала
  • Зала на сталактоните
  • Зала на падналия бор
  • Зала на тополата
  • Тронна зала
  • Концертна зала (със знаменита акустика)

Входът на пещерата се нарича Вратача. Всички зали са свързани чрез мрежа от тесни и широки галерии, пещерни тунели и проходи, а пещерата е богато украсена със сталактити, сталагмити, сталактони и карстови езера.

III. Праисторически рисунки

Най-ценният археологически елемент в Магурата са пещерните рисунки, които са сред най-ранните известни скални изображения в Европа. Те са изрисувани със смес от гуано (прилепски тор) и минерални вещества, което им е помогнало да се запазят през хилядолетията.

Исторически периоди на рисунките:

• Късен палеолит (12 000 г. пр.н.е.)
• Неолит
• Бронзова епоха (3000 – 1200 г. пр.н.е.)

Какво изобразяват?

• ловни сцени (с елени, бизони, антилопи)
• танцуващи човешки фигури
• слънчево-лунен календар (един от най-ранните в света)
• ритуални сцени, свързани с плодородието
• схематични и символични изображения, вероятно с култово и магическо значение

Много от рисунките са групирани в Галерията с рисунките, която в момента е със забранен достъп за туристи поради мерки за опазване, наложени от Министерството на културата.

IV. Фауна – пещера на прилепите

Магурата е едно от най-важните убежища за прилепи в Северозападна България. В пещерата са регистрирани 8 вида прилепи, всички включени в европейските и световни списъци за опазване:

• Голям подковонос
• Малък подковонос
• Южен подковонос
• Трицветен нощник
• Голям нощник
• Остроух нощник
• Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) – световно застрашен
• Дългоух нощник (Myotis bechsteinii) – световно застрашен

Значими данни:

• Над 2000 зимуващи прилепи всяка година
• Колония от над 450 малки подковоноса – рекорд за страната
• На горния етаж (достъпен само със спелео-техники) се размножават летни колонии

Освен прилепи, са открити фосили от пещерна мечка, пещерна хиена и други древни бозайници, което прави пещерата важен обект за палеонтологични изследвания.

V. Туризъм и винопроизводство

Магурата е сред 12-те облагородени пещери в България, пригодени за посещения, и е обект от Стоте национални туристически обекта.

Основни туристически акценти:

• екскурзоводски обиколки из залите и галериите
• демонстрации на акустиката в Концертната зала
• пешеходни маршрути до Рабишкото езеро и околните природни забележителности
• възможност за дегустация на пенливо вино „Магура“, произвеждано в едно от разклоненията на пещерата, където климатичните условия наподобяват тези в Шампания, Франция

Съвети за посетители:

• най-добро време за посещение: пролет и есен, когато температурите са меки
• носете удобни обувки с грайфер – настилката е влажна
• фотоапарати са позволени, но снимането на рисунките е ограничено

VI. Легенди и митове

Местните хора разказват, че пещерата е била светилище на древни шамани, които извършвали ритуали за дъжд и плодородие. Според друга легенда, в пещерата били скрити несметни съкровища от времето на Римската империя, които и до днес не са открити. Местните вярват също, че някои от скалните изображения имат магическа сила, и че пещерата „пази“ тайната на древното познание за слънчевите и лунните цикли.

VII. Научни изследвания и значение

Магурата е обект на многобройни археологически, геоложки, биологически и климатологични изследвания. Учените използват пещерата като:

• източник на данни за праисторическата култура в Европа
• база за наблюдение на прилепите и тяхното поведение
• естествен климатичен архив за карстови процеси
• модел за микроклимати, подходящи за винопроизводство

Магурата не е просто пещера – тя е живо свидетелство за хилядолетна история, тайнствена красота и крехко природно равновесие. Тук се преплитат праисторическо изкуство, геоложки чудеса, богата биологична фауна и съвременно винопроизводство – всичко това в сърцето на Северозападна България.

Магурата ни напомня, че древните хора са били чувствителни към природата и космоса, че култът към плодородието, лова и небесните тела е част от човешкото наследство. Тя е и пример за това как съвременните хора могат да се научат да съхраняват и почитат миналото – не само като туристическа атракция, а като съкровище на паметта.

Посещението на Магурата е пътешествие не само в географското пространство, но и във времето – то ни пренася към епохи, когато хората са рисували върху скалите своите мечти, страхове и надежди. Днес ние сме пазителите на този уникален свят, който заслужава да бъде почитан, защитаван и разказван на поколенията.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК