ВОЕННО ГРОБИЩЕ В ТУТРАКАН

Сред стотиците паметници, посветени на героизма на българския войник, Мемориалният комплекс „Военна гробница – 1916 г. край село Шуменци, община Тутракан, заема особено място в националната памет. Той е не просто историческо място, а свещен пантеон, в който са събрани костите на хиляди воини, паднали в едно от най-драматичните сражения по време на Първата световна война – Тутраканската епопея. Днес този мемориал е част от Стоте национални туристически обекта и привлича хиляди посетители, ученици, историци, родолюбци и наследници на героите.

I. Исторически контекст – от Междусъюзническата война до Първата световна

Южна Добруджа, наричана още „житницата на България“, има особено важно стратегическо, икономическо и национално значение за страната. След края на Балканските войни и особено след тежкия изход от Междусъюзническата война през 1913 г., Южна Добруджа е откъсната от България и включена в пределите на Кралство Румъния съгласно Букурещкия мирен договор. Тази национална трагедия поражда трайно желание сред българския народ и държавническия елит за възстановяване на териториалната цялост и защита на сънародниците в откъснатите земи.

С избухването на Първата световна война през 1914 г., България запазва неутралитет в началото, но нарастващата заплаха от съседни държави и възможността да си върне загубените територии я подтикват да се присъедини към Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османската империя). На 1 септември 1916 г. Румъния, която вече е част от Антантата, открива фронт в Добруджа. Отговорът на България и съюзниците ѝ е бърз и решителен.

II. Тутраканската крепост – „непревземаемата“ твърдина на румънската отбрана

В периода 1913–1916 г. румънското военно командване, напълно наясно със стратегическата важност на Тутракан, предприема мащабна фортификационна програма. С помощта на френски и белгийски военни инженери е създадено модерно фортификационно съоръжение, проектирано по най-новите стандарти на съвременната военно-инженерна мисъл за онова време.

Крепостта е изградена като предмостие на река Дунав, с цел да защитава румънската граница и да осигури безопасен преход към отвъддунавските територии. Системата се състои от 15 форта, разположени в две концентрични отбранителни линии с окопи, землени насипи, артилерийски батареи, картечни гнезда и ровове с препятствия като бодлива тел и вълчи ями. Тази многопластова отбрана е подсилена с тежка артилерия – над 150 оръдия – и гарнизон от около 39 000 румънски войници.

Твърдината е смятана за непревземаема и е наричана „Желязната врата на Добруджа“. Тя има решаващо значение за защитата на Северна Добруджа и за спиране на евентуално българско настъпление към вътрешността на румънската територия.

III. Планът за настъпление и героичната щурмова атака

Българското военно командване, заедно с германски и османски части, разработва подробен план за пробив на румънската отбрана. В операцията участват елитни български формирования – Преславската, Варненската, Първата и Шеста пехотна Софийски и Търновски дивизии, подкрепени от германска артилерия и сапьори.

На 5 септември 1916 г. започва мощна артилерийска подготовка, чиято цел е да отслаби фортовете и да нанесе максимални щети върху румънските отбранителни позиции. Последвалата пехотна атака е стремителна и решителна – българските воини с безпримерен героизъм преодоляват окопите, рововете и картечния огън. Само за 33 часа ожесточени боеве считаната за непревземаема Тутраканска крепост пада.

Битката при Тутракан е едно от най-кървавите сражения на Добруджанския фронт по време на Първата световна война. Според историческите източници в битката и в бойните действия във водите на река Дунав загиват близо 8 000 души – българи, румънци, немци и турци. Много от тях остават безименни герои, чиито кости и днес лежат в тази свещена земя.

Военният успех има огромен стратегически ефект: фронтът в Добруджа е стабилизиран, Южна Добруджа е върната под българско управление, а румънските войски претърпяват сериозен морален и материален удар. Победата укрепва бойния дух на българската армия и утвърждава нейната слава в международен план.

IV. Създаване на Мемориалния комплекс „Военна гробница – 1916 г.“

Непосредствено след битката, в близост до бойното поле е изградена костница, в която са събрани останките на загиналите войници от различни националности. През 1922 г. върху гробницата е издигнат впечатляващ паметник – обелиск, който и до днес се извисява като символ на вечната слава и признателност.

На четири страни на обелиска са изписани думите: „Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество.“ – на български, румънски, немски и турски език. Това не е просто надпис, а призив за памет и примирение, който събира в едно всички народи, чиито синове са оставили костите си в Тутраканската земя.

В мемориалния комплекс е издигната и православна църква – тихо място за молитва и преклонение, където потомците и днешните посетители могат да запалят свещ в памет на героите.

V. Развитие, съхранение и възпоменателни инициативи

Мемориалният комплекс „Военна гробница – 1916 г.“ е най-голямото военно гробище от войните за национално обединение на територията на България. Под грижите на Историческия музей в Тутракан този свят обект се поддържа, обновява и популяризира сред поколения българи.

През годините са подети редица инициативи за увековечаване на имената на падналите герои. Една от тях е създаването на „Алея на славата“, където са изписани имената на над 1600 български воини, идентифицирани от военни архиви и исторически изследвания. Кампанията продължава, като предстои да бъдат вписани още около 600 имена, с което се надгражда този жив паметник на народната памет.

През 2002 г. от Националния исторически музей в София са предоставени две оръдия тип гаубица „Круп“, които са монтирани върху специални бетонни постаменти и се вписват хармонично в парковата зона на комплекса, създавайки автентично усещане за бойната обстановка от онези времена.

Изградена е и специална трибуна за официални церемонии. Тя се използва по време на възпоменателни събития, тържествени паради, панихиди и културни програми, които се провеждат ежегодно.

VI. Годишни възпоменателни тържества – жива традиция на признателност

Всяка година, в първата неделя на месец септември, Мемориалният комплекс става място за национално поклонение. Провеждат се възпоменателни церемонии, отслужва се панихида за душите на загиналите, поднасят се венци и цветя от официални делегации, военни формирования, обществени организации, ученици и местни жители.

Тези събития са много повече от ритуал – те са живо свидетелство, че народ, който почита героите си, не забравя своето минало и не се отказва от своето достойнство.

Мемориалният комплекс „Военна гробница – 1916 г.“ е едновременно урок по история, светиня на националната памет и място за дълбок размисъл. Тутраканската епопея остава завинаги вписана в златната книга на българската военна слава. Гробницата напомня на всеки посетител за цената на свободата, за героизма на предците ни и за вечната отговорност да пазим завета им жив.

Посещението на това свято място е повече от поклонение – то е вдъхновение, че дори в най-трудните моменти българският дух е непоклатим.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК