ПАНАГЮРСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ

Траките са сред най-древните индоевропейски народи, населяващи земите на днешна България от поне II хил. пр. Хр. През V–III в. пр. Хр. тракийската култура достига върховете си, особено в рамките на Одриското царство – най-силното политическо формирование сред тракийските племена, основано около 480 г. пр. Хр.

През IV–III век пр. Хр. траките вече са силно повлияни от елинистическата култура вследствие на походите на Александър Македонски и културната хегемония на гръцкия свят. Въпреки това, те запазват своята духовност, погребални ритуали и стил в изкуството, което ясно личи в ритуални комплекти като Панагюрското съкровище.

I. Откритие: Как съдбата довежда до едно от най-великите археологически находки

Случайност или съдба

На 8 декември 1949 г., при копаене на глина в района на завода “Мерул”, тримата братя Дейкови – Павел, Петко и Мичо, се натъкват на необичайно блестящи съдове. Силно замърсени от глината, предметите не показват веднага своята златна същност. Едва след като ги измиват, става ясно, че са направени от масивно злато.

Въпреки трудностите след войната и социално-икономическата ситуация в България, братята не опитват да укрият съкровището. Те проявяват гражданска доблест, предавайки находката на местните власти. Това води до по-нататъшно изследване и съхранение от научната общност.

Първоначална научна реакция

Изследователите от Археологическия музей в Пловдив и по-късно – от София, бързо разпознават значимостта на находката. Водещият археолог проф. Богдан Филов, въпреки че вече е покойник по това време, е оставил методологично наследство, което помага в анализа на находката. След него учени като проф. Александър Фол, Тодор Иванов, Петър Детев и други участват в дългогодишни изследвания, които разкриват цялата комплексност на съкровището.

II. Подробен анализ на съдовете от съкровището

Съкровището съдържа девет съда с общо тегло 6,164 кг злато (приблизително 24-каратово), изработени с уникално майсторство. То включва:

Амфороидна каничка (най-големият предмет)

• Височина: 29,5 см
• Тегло: 1.69 кг
• Описание: Съд с форма на амфора, със сцена около гърлото, изобразяваща митологичен спор между Аполон и Херакъл за делфийския триножник пред Зевс. Боговете са представени в класически елинистически стил, но с характерна тракийска стилизация – особено в лицата и телесната пропорция. Наличието на такава сцена предполага използване при ритуали, свързани със съд и божествена воля.

Фиала (ритуална чаша)

• Диаметър: 25 см
• Тегло: 845,5 г
• Описание: Полусферичен съд с 24 релефни розетки и 7 медальона, включващи човешки и митологични фигури – включително Горгона, сатири, гротескни маски, фантастични зверове. Използвана най-вероятно за възлияния – ритуално изливане на вино или мляко в чест на божества.

Седем ритона

Всеки от ритоните е уникален и изразява различен аспект на духовността и култа на древните траки:

Три ритона с женски глави

• Изобразяват жени с богато оформени прически, диадеми, обеци и одежди, което ги идентифицира като богини или жрици. Гърлото на съда се разширява към лицето, а в горната част са представени митологични сцени от гръцкия пантеон – включително сцени с Ариадна и Дионис, Артемида, Атина и др.

Ритон с глава на елен

• Рогата и главата са изработени с анатомична точност. Сцената около тялото е битова – с ловци, което съчетава реализма с религиозния ритуал.

Ритон с глава на овен

• Представя сцена с Ахил, изправен пред жрец на Аполон, подчертавайки връзката между героичното и сакралното.

Ритон с глава на козел

• Изящно обработен, включва сцена с митичен пир, което вероятно отразява празник на Дионис.

Ритон с глава на бик

• Силен символ на мъжество и жертвоприношение. Този ритон е сред най-реалистичните в стилистиката и демонстрира огромно техническо умение.

III. Изработката – технология и художествен стил

Съдовете са изработени чрез комбинирани техники:

• Коване от златни пластини.
• Гравиране с остри инструменти.
• Релефно изливане на декоративни елементи с калъпи.
• Запояване на орнаменти, при което се използва сплав за спойка (вероятно злато със сребро).

Стилистично, предметите съчетават елинистически натурализъм с тракийски символизъм – напр. очите са по-големи от реалното, устните – по-плътни, прическите – преплетени по специален начин, типичен за Тракия.

IV. Предназначение: Съкровище, сервиз или светиня?

Кралски ритуален комплект

Според водещите хипотези, съкровището е било ритуален сервиз, собственост на тракийски владетел – вероятно от племето беси, одриси или сатри. То е било използвано при:

• Жертвоприношения (вино, мляко, кръв).
• Царски пиршества с религиозна функция.
• Посвещавания на нови владетели.

Потенциално дарение към храм или гробница

Съкровището може да е било принасяно като дар в храм или скрито преди римско нашествие. Местността „Мерул“ не е окончателно проучена, но има следи от древно селище, некропол и възможно светилище.

Някои съдове имат:

• следи от износване и поправки, което свидетелства, че са използвани дълго време.
• задимяване във вътрешността, което потвърждава практическа ритуална употреба.
• изтрити декоративни линии, което показва, че не са били само за показ.

V. Къде се съхранява и как се експонира

Оригиналът

Съхранява се в Националния исторически музей – София в специално проектирана, защитена и климатизирана камера. Достъпът е ограничен, а съкровището се изнася в чужбина само със специално разрешение на Министерството на културата.

Копия

• Исторически музей – Панагюрище: Изложение в специална зала с мултимедийна експозиция, светлинни ефекти и музикален фон.
• Изложби по света: Съкровището е показвано в над 30 държави, включително Франция (Лувъра), Япония, Русия (Ермитажа), Германия, САЩ, Канада, Италия и др.

VI. Символично значение

• Национален символ на България – среща се в учебници, пощенски марки, сувенири, филми.
• Посланик на тракийската култура – представя България като наследник на древна и високоразвита цивилизация.
• Призив за опазване на културното наследство – чрез съкровището се подчертава значението на археологията и отговорността към историята.

Панагюрското съкровище не е просто злато – то е знание, духовност и естетика. То свидетелства за високоразвита култура, в която религия, власт и изкуство се преплитат в едно цяло. За българите то е безценен мост към миналото, доказателство за нашите корени и потенциал. За света – то е едно от най-великолепните постижения на античното изкуство.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК