” Грехоядците “, извършвали ритуал, в който се ” поемат/ изяждат ” греховете на починалия човек. Традицията да се изпълняват подобни ритуали се запазила чак до началото на XX век. От XVII век до XIX век в Шотландия, Уелс и Ирландия съществува подобна традиция.
След смъртта на даден човек, неговото семейство слагало питка и малка купичка със сол върху гърдите му (в някои случаи вместо сол било използвано мляко). Те трябвало да останат там известно време, за да „попият“ неизповяданите грехове на починалия.
След това грехоядецът изяждал хляба и солта. Според един разказ от 1825 г., в който е описан подобен ритуал, веднага след приключването му семейството на починалия изгорило всички съдове и прибори, докоснати от грехоядеца.
Грехоядците били отхвърлени от обществото. Въпреки че те помагали на хората и заслужавали уважение, отношението към тях било повече от грубо. След като приключели с изпълнението на ритуала, семействата на покойниците редовно ги гонели от домовете си, обиждали ги и дори ги удряли, тъй като се притеснявали да не се „замърсят“ от тяхното присъствие. Отношението на Църквата към грехоядците било крайно негативно, а в някои случаи се стигало до тяхното задържане и екзекутиране. Обикновено тази професия се изпълнявала от просяци, пияници и много бедни хора.
Много изследователи предполагат, че професията се появила като акт на протест срещу Църквата и някои нейни порочни практики – като тази да се издават индулгенции за бъдещи грехове. Други пък са на мнение, че хората се обръщали към грехоядци тогава, когато нямали достатъчно пари, за да повикат свещеник.
Твърди се, че последният Грехоядец в Европа е човек на име Ричард Мънслоу, който умира през 1906 г. в Шропшър, Англия. Разказва се, че той бил обикновен фермер, но се заема с тази професия, след като четири от децата му загиват трагично, без да имат време да изповядат греховете си.
Когато тази практика изчезва в Европа в началото на XX век, тя се мести в Новия свят и съществува там до 50-те години на миналия век. Смята се, че в отдалечени райони на Северна Америка, като Апалачите, тя все още съществува.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
